02F2

F. Храстови съобщества

Алпийски калцифилни храстчеви съобщества край топящи се преспи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.1211 Alpic espalier willow snowbed communities; PAL. CLASS.: 36.12211 Alpide Salix retusa-reticulata snow patches; Бондев (1991): 2 Калцифилни, криофитни тревни (Kobresieta myosuroides, Cariceta kitaibelianae, Seslerieta korabensis и др.) и храстчеви (Dryeta octopetalae, Saliceta reticulatae, etc.) формации.

Природозащитен статут. Няма.

Категория. Критично застрашено [CR – B1 C3 D3 E3 H3 I J].

Обща характеристика. Фитоценозите на джуджевидните върби в съвременната растителна покривка на алпийския пояс на планините в България са останали от растителност, съществувала по време на глациалния период в Европа. Срещат се много рядко и заемат незначителни по площ местообитания, свързани най-често със снежните преспи. Такива местообитания се отличават с голяма специфика. Топенето на снега продължава до началото на лятото, на места части от преспите се задържат през цялото лято. Големите снежни маси притискат растенията, ограничават растежа им във височина, задържат началото и силно намаляват продължителността на вегетационния период. Най-често той не е по-дълъг от 2–3 месеца. Това силно забавя развитието на растенията и почвите. В такива места почвите са плитки, силно скелетни, подложени на постоянна ерозия. Натрупваните между камъните фини почвени частици (повече дребни, по-рядко средно големи) задържат влагата, която постъпва от бавно топящия се сняг и дъждовете и влажността на почвите е висока през цялото лято. Температурата е по-ниска от тази на околните терени, а температурните амплитуди са слабо изразени. Наклонът и изложението на терените варира значително, като преобладават по-слабо наклонените със северно изложение, но има и на стръмни склонове и южна експозиция. Почвеният профил достига най-често едва 5–10 cm, съдържанието на скелетен материал е високо и на повърхността има голямо количество дребни камъни. Формирането на почвената покривка върху варовикови скали води до алкална реакция на почвените разтвори.

От джуджевидните върби, които формират фитоценози в тези местообитания, по-често срещана е мрежолистната (Salix reticulatа). Salix reticulatа е стелещо се храстче със силно разклонено приземно стъбло и вкореняващи се клонки. Предпочитани местообитания в Пирин са защитените от пряката слънчева радиация вдлъбнати форми на релефа по скалисти склонове или каменисти сипеи от варовикови шисти или мрамор в алпийския пояс, където се натрупва много сняг. Salix reticulatа е изразен едификатор, който силно доминира над другите видове във фитоценозите. Общото проективно покритие на съобществата е високо – 80–100%. Повечето растения са много дребни, туфести, притиснати към почвата. По-често срещани са Bartsia alpinа,Bistorta vivipara (= Polygonum viviparum),Erigeron uniflorus subsp. vichrensis (= Erigeron vichrensis), Pedicularis verticillata, Primula minima, Saxifraga androsacea, S. ferdinandi-coburgi, S. oppositifolia, Veronica kellererii и др. Растенията с относително по-голяма височина са по-малко и не формират изразен етаж: Armeria alpina, Carex kitaibeliana,C. parviflora, Poa pirinica, Primula halleri, Sesleria coerulans и др. Всички фитоценози са включени в асоциация Bartsio-Salicetum reticulatae. Това са едни от най-богатите с редки видове, включително локални ендемити, фитоценози в растителната покривка на България. Фитоценологичен оптимум в тях има например локалният ендемитErigeron uniflorus subsp. vichrensis (= Erigeron vichrensis). Повърхността на почвата е покрита и от различни видове мъх: Hymenostylium recurvirostrum, Mnium stellare, Polytrichum juniperinum, Tortella tortuosa и др.

Фитоценозите на Salix reticulatа в Рила имат много ограничено разпространение. Локализирани са главно в района на Рилецкото било. Заеманите участъци са с малка площ – рядко повече от 100 m2. Наклонът достига на места 30°, рядко повече. Изложението най-често е северно. Най-съществената отличителна черта на разглежданите фитоценози от Рила планина, сравнени с тези от Пирин, е ограниченото разпространение на други типични хионофилни видове, освен едификатора. Подчертано присъствие имат видове от Seslerietalia bielzi – Armeria alpina, Galium anisophyllon, Myosotis alpestris, Saxifraga adscendens subsp. discolor, S. exarata, Silene acaulis. На второ място са видовете от съседните алпийски тревни фитоценози, развити на кисели субстрати от Seslerietalia comosae (Avenula versicolor, Carex curvula, Dianthus microlepis, Festuca airoides, F. riloensis, Poa media, Sesleria comosa и др.). В една от описаните фитоценози Salix reticulatа има сходно обилие с това на Salix retusa, който вид е по-характерен за кисели скали.

Асоциациите, свързани с този тип местообитание, се включват в разред Arabidetalia caeruleae на клас Thlaspietea rotundifolii.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Алпийският пояс на Рила и Пирин, над 2500 m надм. вис.

Консервационно значение. Редки фитоценози за растителната покривка на България и Балканския полуостров, които включват редки и защитени видове в състава си: Armeria alpina,Carex parviflora, Erigeron uniflorus subsp. vichrensis (= Erigeron vichrensis),Galium demissum subsp. stojanovii, Gentiana punctata, Poa pirinica, Primula halleri, Salix retusа, Saxifraga adscendens subsp. discolor, S. androsacea, S. exarata, S. ferdinandi-coburgi, S. oppositifolia и др.

Отрицателно действащи фактори. Интензивен туризъм и отрицателни последствия от него – утъпкване, замърсяване, бране на “цветя” и др.

Взети мерки за опазване. Находищата на местообитанието се намират в националните паркове “Рила” и “Пирин”, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и ефективно прилагане на нормативните документи и режими за управление на защитените територии.

Литература. Mucina et al. 1990; Rodwell et al. 2002; Roussakova 1995, 2000.

Автор. Веска Русакова


Алпийски калцифилни храстчеви съобщества край топящи се преспи (карта на разпространението)