02E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Планински петрофитни степи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.21 Helleno-Balkanic [Satureja montana] steppes; PAL. CLASS.: 34.311 Helleno-Balkanic savory steppes; HD 92/43: 62A0 Eastern sub-mediteranean dry grasslands (Scorzoneretalia villosae); Бондев (1991): 129 Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta cocinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 D E2 F1 G1 H3 I L2].

Обща характеристика. Разнообразни петрофитни калцифилни съобщества, развиващи се на карстови терени в условията на умерено-континентален климат в ниските планини и плата на Западна България – южните склонове на Витоша (Боснешки карст), Голо бърдо, Конявска, Земенска и Милевска планина, южните склонове на Западна Стара планина и Понор, Драгомански Чепън, Три уши и Мала планина, Понорското плато. Западнобългарските планински петрофитни степи се развиват върху окарстени триаски и по-рядко юрски варовици. В цепнатините на скалите се задържа тънка почвена покривка, която е основа за развитие на отворени тревни и полухрастови съобщества. Преобладаването на ароматни полухрасти и ниски храстчета придава „фриганоиден” облик на съобществата. Терените са с разнообразен наклон и изложение, но най-често заемат южни и западни склонове или билата на възвишенията, където овлажнението е най-малко и имат изразен карстов релеф. Почвите са канелени (Chromic Cambisols), литосоли (Lithic Leptosols), ранкери (Umbric Leptosols) и са бедни, а на места почти липсват или са разкъсани от различни по големина варовикови скални блокове. Общото проективно покритие на ценозите варира от 30 до около 60–70%. На по-ниските и равни места, по северните склонове на хълмовете и в дъната на понорите, с увеличаване на дебелината и богатството на почвата, полухрастите намаляват и се увеличава участието на туфести многогодишни житни треви.

Основните видове, даващи облика на тези фитоценози, са Artemisia alba, Hyssopus officinalis, Satureja montana subsp. kitaibelii. Последният вид е свързан с карстовите райони на Западна България (включително в Предбалкана) и е индикаторен за специфичен комплекс от видове, известен като „исопова” флора. Освен ниски ароматни полухрасти или храстчета, в съобществата има много туфести многогодишни житни треви, като Agropyron cristatum, Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Bromus moesiacus, B. riparius, Cleistogenes serotina, Festuca dalmatica, F. valesiaca, Koeleria splendens, Sesleria rigida, Stipa capillata, S. pennata agg. Характерно е участието и на някои ксерофити, като най-масова е Carex humilis, участват още C. caryophyllea (на места формира пролетен аспект) и C. halleriana. Често C. humilis е съдоминант заедно с ароматните храстчета и полухрастчета. Много от другите многогодишни видове са с ярки цветове, участват в мозаечни микроценози, и при цъфтежа си формират различни аспекти – в някои от ценозите до 5–6 през един вегетационен период. Такива са: Achillea clypeolata, Anthyllis montana, A. vulneraria, Bupleurum falcatum, Chamaecytisus pygmaeus, Convolvulus cantabrica, Fumana procumbens, Haplophyllum suaveolens, Hippocrepis comosa, Inula ensifolia, I. oculus-christi, Onosma visianii, Paronychia cephalotes, Potentilla cinerea, Teucrium montanum. Към тази група се отнасят и редица ефемероиди: Allium flavum, A. moschatum, Anthericum ramosum, Crocus biflorus, Fritillaria orientalis, Hyacinthella leucophaea, Iris pumila, Muscari botryoides, Sternbergia colchiciflora, Vinca herbacea. За разлика от южнобългарските субсредиземноморски петрофитни степи, тук терофитите съставляват доста по-малка част от видовия състав. Такива са: Coronilla scorpioides, Trigonella gladiata, T. monspeliaca, Euphorbia taurinensis, Sideritis montana и др. Сред тях почти няма житни треви, с изключение на някои широко разпространени, като Poa bulbosa. Срещат се реликтни степни видове, чиито ареали са основно североизточно от България и районът на Краище е техен югозападен рефугиум в Европа. Такива са находищата на Aster oleifolius, Astragalus pubiflorus (вероятно изчезнал от района), Paeonia tenuifolia. Спецификата на фитоценозите на западнобългарските петрофитни степи се подчертава от участието на множество ендемити и субендемити. Повечето от тях имат викариантни форми в степните континентални области или са ограничени в региона на Западна България и част от Сърбия. Сред най-характерните ендемити в състава на тези петрофитни фитоценози са Allium cupani, Astragalus wilmottianus, Centaurea chrysolepis, C.immanuelis-loewii, Edraianthus serbicus, Eryngium palmatum, Jurinea tzar-ferdinandii, Tulipa urumoffii. Някои от тези видове имат съществена роля при формиране на растителността. Такива са Edraianthus serbicus и Jurinea tzar-ferdinandii,които на по-ерозирали терени са доминанти в микрогрупировките.

За растителността на западнобългарските петрофитни степи е характерна високата степен на комплексност – респективно редуването на неголеми фрагменти от разнообразни фитоценози, които най-често зависят от едафичните особености – степента на ерозия и богатство на почвата, а по-малко – от изложението, наклона на терена и др. Например, на местата с по-добре развита почвена покривка, на северно изложение или в пониженията между скалите, се редуват затворени тревни съобщества на многогодишни житни треви: Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Festuca dalmatica и разнообразни храстови ценози – на Amygdalus nana, Cotoneaster integerrimus, Prunus spinosa, Rosa pimpinellifolia, Syringa vulgaris. С по-влажните понижения са свързани и някои по-специфични тревни видове, като Asphodelus albus и др.

За произхода на петрофитните планински степи на Западна България съществуват различни теории. На места те са се формирали на мястото на унищожени гори, които и до днес могат да бъдат наблюдавани в повече или по-малко фрагментарно състояние по северните склонове на карстовите възвишения. Деградацията на тези гори и била е в резултат на опожаряване, активна паша и вторична ерозия. От друга страна, особено по южните склонове и сухите била на хълмовете максимално разпространение е имала ксеротермната тревна растителност, за което свидетелстват множеството реликтни и ендемични форми с рефугиални находища, които са просъществували през целия холоцен, без да са били измествани от горска растителност. Такива видове са: Amygdalus nana, Aster oleifolius, Astragalus pubiflorus, A. wilmottianus, Jurinea tzar-ferdinadii, Paeonia tenuifolia и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Южните ниски части на Западна Стара планина (Понор, Чепън, Понорско плато, Мала планина, Три уши), Краище (Стража, Кървав камък, Голо бърдо, Конявска, Земенска и Милевска планина и др.), Южна Витоша (Боснешки карст) и някои други съседни области между 500 и 1500 m надм. вис.

Консервационно значение. Уязвимо местообитание, което е подложено на различни дълготрайни негативни въздействия.Има важна роля за опазване на находища на множество ендемични, редки, застрашени и защитени видове. Много от тези видове присъстват изолирано в състава на петрофитните степни ценози. Най-редките от тях са: Allium cupani, Anemone sylvestris, Astragalus pubiflorus, A. wilmottianus, Daphne cneorum, Edraianthus serbicus, Ferula heuffelii, Fritillaria orientalis, Goniolimon tataricum, Jurinea tzar-ferdinandii, Lathyrus pancicii, Paeonia tenuifolia, Tulipa urumoffii, Verbascum anisophyllum, V. eriophorum, V. urumovii.

Отрицателно действащи фактори. Активна паша, която допълнително засилва ерозията и променя видовия състав; терасирането и залесяването с горски култури; добив на варовици, включително и незаконен.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Много малка част от находищата попадат в съществуващи защитени територии основно в поддържан резерват “Острица”. По-голяма част от степните ценози попадат в границите на защитени зони от Европейската екологичната мрежа НАТУРА 2000 – “Драгоман“, “Любаш“, “Кървав камък“, “Конявска планина“, “Острица“, “Земен“.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Контрол върху добива на варовици. Обявяване на някои от най-представителните територии (на Конявска планина, Земенска планина, Драгомански Чепън и др.) за защитени.

Литература. Велчев 1962; Йорданов 1936; Павлов, Димитров 2004; Стоянов 1925; Стоянов, Ахтаров 1951б.

Автори. Росен Цонев, Мариус Димитров, Чавдар Гусев


Планински петрофитни степи (карта на разпространението)