02D2

D. Блата, торфища и мочурища

Мочурища с мъхове около извори с меки води

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: D2.2C11 Mountain soft water moss springs; D2.2C12 Philonotis-Saxifraga stellaris springs. Pal. Class.: 54.1111 Montane soft water moss springs; 54.1112 Philonotis-Saxifraga stellaris springs; Бондев (1991): 5 Хигропсихрофилни (торфищни) формации (Cariceta acutae, Cariceta echinatae, Cariceta rostae, Sphagneta spp., Cariceta lapponi, Primuleta deori, Hygronardeta и др.).

Природозащитен статут. Няма.

Категория. Застрашено [EN – C2 D3 E2 F2 H2].

Обща характеристика. В неголеми, целогодишно силно преовлажнени терени край извори на мека вода и особено в участъците с разливи се създава подходяща среда за развитие на мочурищна растителност. Специфичните условия в местата около изворите формират специализирани към съответната среда фитоценози. Освен с висока влажност на почвата, местообитанията се отличават често с ниски температури вследствие на непрестанно излизащите на повърхността студени подпочвени води. Изворите с мека вода могат да бъдат кисели или неутрални, а по отношение на съдържанието на хранителни вещества – да варират от олиготрофни до еутрофни. Най-много извори и потоци има в планините. В повечето случаи те са локализирани на голяма надморска височина – в субалпийския пояс и долния алпийски подпояс, но при подходящи условия се срещат и в по-ниските части на планините. Този тип местообитание има широко разпространение в цяла Палеарктика. Растителните съобщества, които населяват тези местообитания в планините на Европа, са обособени в разред Montio-Cardaminetalia,съюз Cardamino-Montion.

Най-характерни за водите, бедни на метални катиони (калциеви, магнезиеви, калиеви, натриеви и др.), са мъховите (бриофитните) фитоценози. Основните видове мъхове, които ги съставят, са Brachythecium rivulare, Bryum pseudotriquetrum, B. schleicheri, Philonotis fontana, P. seriata, Scapania undulata, Sphagnum auriculatum, Warnstorfia exannulata. От цветните растения най-често срещани в тези условия са Cerastium cerastoides, Chrysosplenium alternifolium, Deschampsia caespitosa, Epilobium anagallidifolium, Montia fontana, Saxifraga stellaris. Една от най-разпространените и типични асоциации от тази група, локализирана предимно в субалпийския пояс, е тази на Saxifraga stellaris. В нейния състав доминира силно групата на аркто-алпийските видове (Cardamine rivularis, Cerastium cerastoides, Deschampsia caespitosa, Epilobium alsinifolium, Geum coccineum, Ligusticum mutellina, Luzula alpinopilosa, Myosotis scorpioides agg., Soldanella chrysostricta и др.). Балканските ендемити са много малко, например Pinguicula balcanica, за разлика от фитоценозите на киселите мочурища. Почти липсват мочурищни елементи (Baeothryon caespitosum (= Trichophorum caespitosum), Carex nigra и др.). Съществена роля от мъховете играят Dichodontium palustre, Palustriella falcata, Philonotis seriata, Warnstorfia exannulata.

При по-малка надморска височина, обикновено под 1800 m, т.е. в границите на иглолистната горска растителност, с крайпоточната и изворна група фитоценози са свързани най-много Caltha palustris, Cardamine amara, C. flexuosa, C. pratensis, C. raphanifolia, Chaerophyllum hirsutum, Chrysosplenium alternifolium, Myosotis scorpioides, Ranunculus repens, Scirpus sylvaticus, Stellaria nemorum, Veronica beccabunga и др.Доминиращи от зелените мъхове са: Aulacomnium palustre, Climacium dendroides, Dichodontium palustre, Dicranum bonjeanii, Philonotis fontana. Често те формират плътна покривка, върху която се развиват Caltha palustris, Cardamine rivularis, Pinguicula balcanica, Primula farinosa, Saxifraga stellaris, Soldanella rhodopaea и др.

Край извори и потоци с меки води непосредствено до летните кошари на домашни животни сравнително често срещани са съобществата на Caltha palustris. Те са резултат главно от обогатяване на почвата с азот. Флористичният им състав не е по-богат от този на останалите крайизворни фитоценози. В някои от тях участва балканският ендемит Angelica pancicii. Често срещани видове са Brachythecium rivulare, Cardamine rivularis, Chaerophyllum hirsutum, Geum coccineum, Oenanthe fistulosa, Rhizomnium punctatum, Veratrum album subsp. lobelianumи др.На Витоша са установени и няколко фитоценози, доминирани от Scirpus sylvaticus в условия на повишено съдържание на нитрати в почвата.

Приизворните торфища на Витоша са формирани вследствие на стичащи се от по-горните части на склоновете изворни води. Намират се главно в подножията на склоновете или в депресии и по-рядко – в по-слабо наклонени участъци по склоновете. За високото съдържание на вода в тези места допринасят и атмосферните валежи. На Витоша тези местообитания са локализирани между 1550 и 1800 m надм. вис. Такъв произход имат и някои мочурища в субалпийския пояс на Рила и Пирин. Хоризонталната морфография и флористична структура на тези мочурища е доста сложна. На места това са комплекси от изворни, мочурищни и сфагнови торфищни фитоценози, или техни фрагменти. В състава на мочурищните фитоценози участват Baeothryon caespitosum (= Trichophorum caespitosum), Bruckenthalia spiculifolia, Carex echinata, C. nigra, Eriophorum latifolium, Gentianella bulgarica, Geum coccineum, Parnassia palustris, Pinguicula balcanica, Potentilla erecta, Pseudorchis albida, P. frivaldii, Salix lapponum, Vaccinium myrtillus, V. uliginosum, V. vitis-idaea и др. и от мъховете: Sphagnum warnstorfii, S. teres, S. girgensohnii и др.

Хигрофилната растителност от платото на Витоша и някои други райони на планината е сходна с “алпийския” тип хигрофилна растителност от Рила, тъй като се намира главно в субалпийския пояс, но се констатират и някои специфики. В най-често срещаните фитоценози характерна група видове са Cirsium heterotrichum, Molinia caerulea agg., Sanguisorba officinalis, Succisa pratensis, които не са така типични за разглеждания тип рилска растителност. Към тях се прибавя група от видове, типични за субалпийските крайизворни местообитания на Балканите: Crocus veluchensis, Dactylorhiza cordigera subsp. bosniaca, Gentianella bulgarica, Pinguicula balcanica, Pseudorchis frivaldii, както и видове като Baeothryon caespitosum и Sesleria comosa, които имат по-широко разпространение. От мъховете доминират Sphagnum subsecundum и S. warnstorfii. Фитоценози от този тип са формирани и в Централна Стара планина.

Участието на български и балкански ендемити като Crocus veluchensis, Dactylorhiza cordigera subsp. bosniaca, Gentianella bulgarica, Pinguicula balcanica, Primula farinosa subsp. exigua и др. подчертават спецификата на мочурищната растителност в планините на България като част от растителността на Балканския полуостров.

В Западна Стара планина на 1900 m надм. вис. са развити крайпоточни фитоценози, в които растителността прегражда водата на потока и се формират преходни фитоценози между киселите мочурища и крайпоточните, съставени от Carex echinata и Gl yceria aquatica с участието на Callitriche palustris, Caltha palustris, Cerastium cerastoides, Deschampsia caespitosa, Epilobium palustre, Juncus articulatus, J . conglomeratus, Myosotis scorpioides, Parnassia palustris, Philonotis fontana, P. seriata, Ranunculus aquatilis, Saxifraga stellaris, Warnstorfia exannulata и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В по-високите планини от 900 до 2700 m надм. вис., с оптимално развитие при (1600) 1800–2400 m надм. вис.

Консервационно значение.В това местообитание се срещат ендемични и реликтни видове като Angelica pancicii, Juncus triglumis, Pinguicula balcanica, Primula farinosa subsp. exigua, Senecio pancicii.Сред мъховете от Червения списък са Drepanocladus polygamus, D. sendtneri, Hamatocaulis vernicosus, Helodium blandowii, Polytrichastrum longisetum.Съхраняването на естественото състояние на местообитанията на тези видове е наложително за опазване на популациите им. Мочурищата имат важно водноохранно значение.

Отрицателно действащи фактори. Глобално затопляне и засушаване, замърсяване на водите и въздуха с тежки метали при далечни преноси, пресушаване. Настъпването на храстова и дървесна растителност и мезофитизацията водят до промяна на растителните съобщества.

Взети мерки за опазване. Голяма част от териториите, заемани от местообитанието, се намират в границите на националните паркове “Рила”, “Централен Балкан”, “Пирин”, природния парк “Витоша и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биоразнообразието. Оценката на състоянието на местообитанието и заплахите извън защитените територии ще позволи предлагането на конкретни мерки за възстановяване и опазване.

Литература. Петров 1956; Roussakova 2000.

Автори. Веска Русакова, Анна Ганева


Мочурища с мъхове около извори с меки води (карта на разпространението)