02C1
C. Вътрешни водоеми
Съобщества от харови водорасли в олиготрофни варовити течащи води
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.19 Lime-rich oligotrophic vegetation of spring brooks, C2.26 Lime-rich oligotrophic vegetation of fast-flowing streams; PAL. CLASS.: 24.42 Lime-rich oligotrophic river vegetation; HD 92/43: 3140 Hard oligo-mesotrophic waters with benthic vegetation of Chara formation.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D3 E3 F3 G3 H2 I L1].
Обща характеристика. Местообитание на съобщества на харови водорасли предимно от род Chara в олиготрофни варовити течащи води – извори, потоци, горни и средни течения на реки. Преобладават във варовити карстови райони (при слабо до силно алкална реакция на водата, рН>7,5) и в топли алкални минерални извори (т. нар. “топлици”), развиват се по тинесто-песъкливо дъно, могат да формират гъсти туфи, заемат неголеми площи.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Chara braunii, C. contraria, C. globularis, C. vulgaris, C. vulgaris var. gymnophilla.
Разпространение в България. Западна Стара планина (край гр. Враца, р. Пробойница над с. Гара Лакатник), Централна Стара планина (местн. Узана, Етрополска планина, Еленски балкан), Източна Стара планина (района на н. Емине), Родопи (край гр. Чепеларе, край с. Малко Белово, край яз. Кърджали, р. Бяла), Странджа (р. Факийска при с. Голямо Буково, р. Еленица, потоци край гр. Царево, гр. Ахтопол и с. Варвара), Североизточна България (Девненски извори, р. Провадийска), Предбалкан (р. Панежка, край В. Търново), Люлин планина (извори над с. Драгичево), Тракийска низина (край с. Крумово); при 50–1300 м надм. вис.
Консервационно значение. Рядко срещани и в миналото на територията на страната, днес подводните “ливади” на харови водорасли в извори, потоци и реки са с изключително ограничено разпространение и с малки площи. Съществува голям риск от изчезването на повечето от тях.
Отрицателно действащи фактори. Каптиране и отвеждане на извори, корекция на речните корита, изменения в хидрологичния режим, неправилно управление на водните нива и на водната растителност, както и замърсяване на водните басейни. Естествени процеси – пресъхване, натрупване на органичен материал, промяна на водните екосистеми в сухоземни.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от находищата са в защитени територии – национален парк “Централен Балкан”, природен парк “Странджа” и др. и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. При възможност – възстановяване на естествените условия на всички места, където е съществувало местообитанието и в последствие е изчезнало поради промяна на хидрологичния режим в горните и средни течения на реките – откритите потоци около топлите минерални извори, които в момента са изцяло каптирани. Харовите водорасли са с добри възобновителни способности при възстановяване на водните басейни и влажните зони, дори след много години. Забрана за дейности, които могат да окажат и минимални негативни въздействия върху малкото останали такива местообитания. Мониторинг на съществуващите находища, маркирането им на терена (поставяне на табели, знаци), популяризиране опазването на водните местообитания. Включване на всички съществуващи местообитания от този тип в защитени зони или защитени територии.
Литература. Воденичаров 1963; Воденичаров и др. 1971; Кочев и Йорданов 1981; Петков 1913, 1929, 1934, 1938, 1943; Blazencic & Temniskova 2002; непубл. данни на J. Blazencic, Д. Темнискова и П. Иванов.
Автори. Пламен Иванов, Добрина Темнискова
