02B1

B. Крайбрежни местообитания

Черноморски ембрионални дюни

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B1.313 Pontic embryonic dunes; PAL. CLASS.: 16.2113 Pontic embryonic dunes; HD 92/43: 2110 Embryonic shifting dunes; Бондев (1991): 147 Псамофитни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилея (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и други предимно по крайморските пясъци.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C3 D2 E2 F2 G2 H2 I J L3].

Обща характеристика. Ембрионалните дюни се намират в преходната зона между типичните пясъчни плажове от една страна, а от друга – на подвижните (бели) или стабилизираните (сиви) дюнни комплекси. Те представляват най-често широка няколко метра ивица на дюнното „чело”, издигната на около 1–1,5 m над дрифтовата зона, което „чело” е обърнато към морето с наклон до 5–10°. При ембрионалните дюни се наблюдава начален процес на стабилизиране и уплътняване на пясъка от корените и коренищата на многогодишни треви. Сред тях преобладават житните, като Ammophila arenaria, Elymus farctus, Leymus racemosus subsp. sabulosus,но и много други псамофити – Centaurea arenaria, Crambe maritima, Eryngium maritimum, Lactuca tatarica, Xanthium italicum. Ценозите на ембрионалните черноморски дюни са представени от асоциацията Xanthio italici-Leymetum sabulosi, която може да се разглежда като сукцесионно производна на асоциацията Ammophilo-Elymetum gigantei,описана през 1971 г. от България. С напредването на деградационните процеси под въздействието на човешката дейност, в състава на предходната асоциация са изчезнали или намалели някои типични псамофити, като Euphorbia paralias, Medicago marina, Stachys maritima,а вторично са се разпространили широко някои рудерали – Xanthium italicum (неофит с американски произход), Chondrilla juncea и др. Характерна е естествената добре изразена подвижност и динамика на тези ембрионални дюни, която зависи от силата на вятъра и влиянието на морските бури и щормове.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, където има комплекси от бели или сиви дюни – с. Дуранкулак, н. Шабла, с. Крапец, с. Шкорпиловци, гр. Обзор, местн. Иракли, къмпингите "Градина" и "Златна рибка", блатата Аркутино, Стамополу, гр. Приморско, с. Китен и др.

Консервационно значение. В ценозите на ембрионалните черноморски дюни участват множество редки и защитени псамофити с прогресивно намаляващи популации в България. Такива са Centaurea аrenaria, Eryngium maritimum, Euphorbia paralias, Lactuca tatarica и др.

Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на туризма и урбанизацията, замърсяване на плажната ивица и дюните, деградация и навлизане на нетипични рудерални видове в състава на естествените ценози, незаконни кариери за пясък, природна динамика на крайбрежната пясъчна ивица.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – защитена местност „Дуранкулашко езеро”, защитена местност „Шабленско езеро”, защитена местност „Камчийски пясъци”, резерват „Ропотамо”, природен парк „Странджа”. Част от територията на местообитанието е в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на застрояването, урбанизацията и деградацията на запазените дюни и плажове по Черноморието, ограничаване на туристическия натиск, управление на защитените зони с приоритетна цел опазване на псамофитните ценози.

Литература. Tzonev et al. 2005; Vicherek 1971.

Автор. Росен Цонев


Черноморски ембрионални дюни (карта на разпространението)