02A2
A. Морски местообитания
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A2.2 Littoral sands and muddy sands; PAL. CLASS.: 11.27 Soft sediment littoral communities, 14.1 Mud flats and sand flats; HD 92/43: 1140 Mudflats and sandflats not covered by seawater at low tide.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 D2 E2 G1 H1].
Обща характеристика. В Черно море, поради отсъствието на истински приливно-отливни вълни, местообитанието включва пясъците и тинестите пясъци в зоната на прибоя, наречена още медиолиторал. Типичният морски пясъчен медиолиторал е характерен за открити брегове, докато тинестите пясъци присъстват в по-тихи естуарни условия и могат да бъдат повлияни от притока на сладки води. Литоралните седименти се обитават от организми, толерантни към известно пресушаване, променлива температура и понижена соленост в естуарни условия. Като цяло съобществата са по-бедни поради изброените условия и подвижността на седимента в медиолиторалната зона. Едро- и среднозърнестите пясъци на плажовете, изложени на силно вълново въздействие, се обитават от бързо заравящата се мида (Donacilla cornea) и многочетинестият червей (Ophelia bicornis) с максимални регистрирани числености от 9800 инд./m2 и 2000 инд./m2 съответно. Дребнозърнестите пясъци се обитават от ракообразното Pontogammarus maeoticus. В някои защитени райони медиолиторалните фини пясъци се обитават от морски треви от род Zostera.
Характеризиращи таксони.
Разпространение в България. Черно море, на акумулативни брегове, при дълбочина 0–1 m.
Консервационно значение. В местообитанието се срещат видове с национално и международно консервационно значение: Donacilla cornea, Hesionides arenarius, Ophelia bicornis и Zostera marina.
Отрицателно действащи фактори. Местообитанието се намира на границата суша-море, поради което е особено уязвимо по отношение на антропогенната дейност, осъществявана на сушата, особено в крайбрежната зона. Основните заплахи за местообитанието са еутрофизирането, замърсяването, включително с твърди отпадъци, изграждането на брегозащитни съоръжения, които променят хидрологията, зърнометрията на седимента и морфодинамиката на плажовете.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Негови находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Опазването на местообитанието изисква: включването му в екологична мрежа от защитени морски акватории, разработване на планове за управление на защитените акватории, засилване на изследователската дейност за установяване на промените в заеманата площ и фрагментацията на местообитанието, наблюдение на състоянието, състава и структурата на организмовите съобщества, определяне и периодично актуализиране на консервационното значение на характерните видове, съгласно съвременните категории и критерии на IUCN.
Литература. Киселева 1981; Маринов 1990; Konsulov 1998; Palazov & Stanchev 2006.
Автор. Валентина Тодорова