Предговор към Том III Природни местообитания

Том 3 "Природни местообитания" на „Червена книга на Република България” представлява качествено нов етап в проучването и опазването на биологичното разнообразие в България. Изданието е съобразено със съвременните тенденции в консервационната биология и екология, според които опазването на местообитанията и средата на живот играе основна роля за опазването на биологичните видове. Този нов подход е в основата на международни нормативни документи, които имат задължителен характер за България като член на ЕС и страна по международни природозащитни конвенции. На национално ниво те са интегрирани в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Важна характеристика на Том 3 е, че става част от развитието на нови теоретични и управленски подходи за изследване, управление и опазване на природните местообитания като основен структурен елемент на биоразнообразието. Активното проучване и класифициране на природните местообитания в богатата и разнообразна природа на България започва през 90-те години на миналия век с проекта "CORINE Biotopes" за България и при изработването на първите планове за управление на защитени територии. Днес все още не разполагаме с пълна класификация на растителните съобщества по флористичния (сигматичен) метод на Браун-Бланке, на която се базират и класификациите на местообитанията и нямаме детайлно национално картиране на тяхното разпространение. Познанията за промените в структурата, функциите и заплахите на природните местообитания са ограничени. Въпреки това, за да отговори на обществената потребност, авторският колектив пое отговорността да представи и да анализира състоянието на природните местообитания в България в съответствие с общоприетите в Европа класификационни схеми и оценки на застрашеността им. За целта в авторския колектив бяха включени експерти – фитоценолози, ботаници, лесовъди, миколози, зоолози, хидробиолози и еколози, които разработват проблеми, свързани с природните местообитания.

Възприети са пет категории на застрашеност, основаващи се на критерии, свързани с основните характеристики на местообитанията - географско разпространение, заемана площ, структура, функции, стабилност, възможности за възстановяване и реакция при експлоатационен натиск. След теренни проучвания, обстоен преглед и анализ на природните местообитания, съгласно Класификацията на местообитанията на EUNIS, в страната са идентифицирани 166 консервационно значими природни местообитания, които са обект на Червената книга и подлежат на природозащитни мерки за опазване и възстановяване. Те принадлежат към шест основни групи – Морски местообитания – 11 бр.; Крайбрежни местообитания – 8 бр.; Вътрешни водоеми – 21 бр.; Блата, мочурища и торфища – 6 бр.; Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи – 32 бр.; Храстови съобщества – 32 бр.; Гори – 40 бр.; Вътрешноконтинентални скални местообитания – 16 бр.

По категории на застрашеност природните местообитания в Том 3 се разпределят, както следва:

В написването на Том 3 участваха 32 автори. Някои от тях имат дял само в разработването на отделни рубрики в статиите, като например "Характеризиращи таксони гъби и животни".

Към всяка статия в тома са приложени и карти в десеткилометров UTM-грид на разпространението на местообитанието в България, изработени по данни на авторите на статиите. Картите са индикативни и не претендират за пълна изчерпателност, особено по отношение на консервационно значими местообитания, които имат по-широко разпространение в страната и разпространението им е по-слабо проучено. Авторите ще приемат с благодарност допълването или всякакви други мотивирани предложения за корекции на тези карти.

Фотографиите на местообитанията в статиите са направени от авторите или са предоставени за целите на изданието от различни специалисти. Техните имена също са приведени в отделен списък в приложенията на тома. На всички тях Редакционната колегия на Том 3 "Природни местообитания" изразява искрена и дълбока благодарност за съдействието при подготовката на изданието.

Редакционната колегия също така благодари на Симеон Марин (Зелени Балкани) и на Михал и Петра Хайкови (Университет Масарик, Бърно, Чехия), които предоставиха непубликувани данни от ръководени от тях проекти, които послужиха за изработване на някои от картите в настоящия том.

Редакционната колегия счита, че разработеният том ще бъде полезен както за професионалисти – биолози, еколози, лесовъди, природозащитни деятели и служители на МОСВ, така и за широк кръг читатели – преподаватели и студенти в различни ВУЗ, ученици, туристи, журналисти, природолюбители и всички, които се интересуват от проучването и опазването на богатото биологично разнообразие на България.

Редакционната колегия ще приеме с благодарност всички критични бележки, препоръки и забелязани грешки или пропуски. Адресът, на който могат да бъдат изпратени, е:

Редакционна колегия на „Червена книга на България"

Том 3 "Природни местообитания”

Централна лаборатория по обща екология – БАН

Ул. “Юрий Гагарин” 2, София 1113

Вълко Бисерков, Чавдар Гусев