01H1

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Привходни части на пещерите

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H1.221 Continental subtroglophile vertebrate caves, H1.231 Troglobiont invertebrate temperate caves, H1.24 Troglophile invertebrate caves, H1.25 Subtroglophile invertebrate caves; PAL. CLASS.: 65.25 Continental bat caves, 65.41 Troglobiont invertebrate temperate caves, 65.5 Troglophile invertebrate caves, 65.6 Subtroglophile invertebrate caves; HD 92/43: 8310 Caves not open to the public.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 C1 D3 H2 I J L1].

Обща характеристика. Входовете на пещерите могат да представляват както тясна скална цепнатина, така и да достигат до внушителни размери с ширина и височина от няколко десетки метра. Поради засилените процеси на ерозия, дължащи се на интензивното въздействие на атмосферните фактори, входовете в някои случаи имат по-големи размери от профила на подземните галерии. Местообитанието притежава характеристиките на екотонна зона между надземната среда и типичната подземна среда, лишена от слънчева светлина и фотосинтезиращи организми. Температурните флуктуации са значителни, а количеството светлина намалява прогресивно към вътрешността на пещерата. Съществуват няколко основни типа привходни части: входове на сухи пещери и пропасти, входове – губилища на надземни реки и потоци, и входове на изворни пещери. Повишената влажност на въздуха, дължаща се на изходящи течения от вътрешността на подземните кухини, e добра предпоставка за развитието на влаголюбиви мъхове, папрати и др. Често по входовете се акумулира голямо количество опадала шума и клони, което формира подходяща среда за развитието на богата детритофилна безгръбначна фауна. Местообитанието се обитава от специфична париетална фауна, в чийто състав доминират насекомите и паякообразните (главно паяци и скорпиони). Характерни са зимни струпвания от хиляди екземпляри на Culicidae. Входните части на изворните пещери се обитават от характерна кренофилна фауна, доминирана от видове на Mollusca, Copepoda, Amphipoda, Isopoda, Trichoptera, Diptera, Coleoptera, Hydracarina и др. Близо до входовете на пропастите често гнезди хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus), а по сводовете на хоризонталните пещери – червенокръстата лястовица (Hirundo daurica) и бързолетите (Apus spp.). Входните части на пещерите са място за размножаване на редица видове прилепи като подковоносите (Rhinolophidae), Myotis blythii, M. myotis, Miniopterus schreibersii и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Местообитанието е неразривно свързано с наличието на около 5470 пещери и пропасти, открити и документирани досега на територията на цяла България, при надморска височина от около 30 m (пещери в долната част на карстовата долина на р. Батова, и други реки, вливащи се в Черно море) до над 2650 m по билната част в карстовия дял на Пирин планина.

Консервационно значение. Привходните части на пещерите са особено важни за някои видове подковоноси и гладконоси прилепи през периода на размножаване, когато те могат да образуват размножителни колонии в полутъмните привходни сводове на пещерите. Пещерните входове се облитат през целия активен период на прилепите и от видове, които не са типично пещеролюбиви. От края на август до началото на октомври входовете на някои пещери се посещават от стотици прилепи с цел размножаване и социални контакти.

Отрицателно действащи фактори. Нерегламентирано ограждане и превръщането на входовете в овчарници, свинарници и други стопански обекти. Отглеждането на селскостопански животни води до постоянно присъствие на симбовилни и копрофилни мухи (Calliphora spp., Musca spp., Sepsis spp. и др.) и паразити, които не са типични за пещерната среда. Плътно затваряне на входовете с различен тип прегради с цел да бъдат превърнати в част от постройки, складове, гъбарници, мандри, водохващания, благоустроени туристически обекти и др. При посещения от туристи и овчари, на входовете често се палят огньове, които могат трайно да увредят пещерата, да унищожат прилепите и безгръбначната пещерна фауна. Не са редки случаите и на пряко унищожаване на входове на пещери при кариерни дейности. Входовете, които се намират в близост до населени места, курортни комплекси или хижи, се замърсяват от изхвърлени битови отпадъци. Когато това са входове – губилища на надземни реки и потоци, през тях в подземната среда навлизат и замърсени битово-индустриални води.

Взети мерки за опазване. Местообитанието заедно със самите пещери е включено в Приложение № 1 на ЗБР. То представлява географска и функционална цялост с наземните пещери, поради което се ползва от всички предвидени мерки за тяхното опазване. То е част от територията на пещерите, обявени за природни забележителности и защитени местности, попада в границите на национални и природни паркове, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на пещери с богато биоразнообразие за природни забележителности, защитени местности или защитени зони. Разработване на наредби за благоустрояване на нови пещери с конкретни текстове за устройство на техните привходни части. Приемане на планове за управление на защитени територии с карстови форми и пещери. Теренен контрол за посещение на защитени пещери, които са важни убежища на прилепи, и окончателно приемане на Закона за пещерите.

Литература. Петков 1943; Стоянов 2001; Benda et al. 2003; Beron et al. 2006; Schunger et al. 2004.

Автори. Боян Петров, Иван Пандурски


Привходни части на пещерите (карта на разпространението)