01F2
F. Храстови съобщества
Алпийски ацидофилни съобщества от тревиста върба (Salix herbacea)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.111 Alpic acid dwarf willow snow-patch communities; PAL. CLASS.: 36.1112 Alpic acid dwarf willow snow-patch communities; HD 92/43: 6150 Siliceous alpine and boreal grasslands; Бондев (1991): 1 Ацидофилни и психрофитни тревни (Cariceta curvulae, Festuceta riloensis, Seslerieta comosae, Junceta trifidi, Festuceta airoides, Agrostideta rupestris и др.) и храстчеви формации (Saliceta herbaceae, Saliceta retusae, Empetreta nigrae, Vaccinieta uliginosi и др.).
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C2 D3 E2 H3 I J].
Обща характеристика. Тревистата върба (Salix hеrbacea) е най-дребната от върбите – често нейните храстчета са високи няколко, дори само 1 cm. Стъблата на този циркумполярен (аркто-алпийски) вечнозелен вид се стелят по повърхността на субстрата. В България фитоценозите на Salix herbacea са разпространени в алпийския пояс на Рила планина и много ограничено в Пирин. Отделни много малки по площ фитоценози са установени на височина 2000 m, но оптимумът им на развитие е около и над 2500 m надм. вис. Мезохигрофит, това вечнозелено фригофилно храстче (по-скоро хекистотермно растение, отколкото микротермно) населява едни от най-екстремните местообитания във високите части на планините у нас, където снегът се натрупва в големи количества и се задържа до късно през лятото, понякога до нов сняг. Вегетационният период е кратък – 1–2 (4) месеца. Местообитанията са пионерни, характеризират се с много ниски годишни температури и малка температурна амплитуда. Локализирани са в микро- или по-големи понижения по високите върхове и била, на северни склонове, в глациалните циркуси на силикатен субстрат. Терените, заемани от тревистата върба, имат най често северна ориентация, по-рядко – североизточна или чисто източна, а на много голяма надморска височина могат да се намерят и в понижения с южна експозиция. Изложени са на силни северни и северозападни ветрове. В циркусите тревистата върба доминира във фитоценози по склоновете или дъната на малки понижения на релефа. Терените са равни или със слаб до умерен наклон, рядко около 50°. Почвите от типа ранкер са плитки – 0–5 cm, рядко по-дълбоки. Те са подложени на постоянна ерозия, каменисти, с повърхност, покрита до 30–40% от дребни камъни. Понякога Salix hеrbacea намира доста благоприятни условия за развитие върху каменисти слабо наклонени дъна на извори и още по-рядко - в мочури, където се натрупва повече сняг. Площта на фитоценозите, доминирани от този вид, най-често е малка – от няколко до няколко десетки квадратни метра, достигайки доста рядко до няколко стотици квадратни метра.
В българската флора тревистата върба е глациален реликт. Формира фитоценози с други глациални и бореални реликти, алпийски видове и с участието на локални и регионални ендемити. Всички растения са дребни, много от тях са прилепени към почвата от тежестта на снега. Тревистата върба е силно изразен едификатор, чиято биология му позволява да покрива значителна част от повърхността на местообитанията. Флористичният състав на фитоценозите е беден. При по-напреднал стадий в развитието им се срещат повече тревни видове и могат да се разграничат два-три етажа. Относително по-високо се издигат Alopecurus riloensis, Carex curvula, Festuca riloensis, Juncus trifidus, Sesleria comosa. В повечето фитоценози този етаж е слабо развит. Вторият етаж е по-богат на видове и има по-голямо проективно покритие. Съставен е от Dianthus microlepris, Gnaphalium supinum(= Omalotheca supina), Primula minima, Salix herbacea, Taraxacum spp., и др. Мъховете и лишеите са в третия етаж и имат също значително разпространение в повечето фитоценози.
Фитоценозите на тревистата върба с Vaccinium uliginosum и тези в блатата и изворите са рядко срещани. Повечето фитоценози се отнасят към асоциация Primulo minimae-Salicetum herbaceae. Характерни видове на асоциацията са Salix herbacea, Primula minima, Dianthus microlepis. Диференцирани са две субасоциации. Типичната субасоциация е локализирана по-често по върховете и високите била и склонове и по-рядко – в големите циркуси. Освен тревиста върба, по-често срещани са Сampanula alpina, Carex curvula, Cetraria islandica, Festuca riloensis, Primula minima, Sesleria comosa. Средното проективно покритие е 70%. По склоновете и дъната на циркусите снежните преспи се задържат по-дълго, влажността на почвата е по-висока, а въздействието на ветровете по-слабо. В такива местообитания се увеличава обилието на Carex pyrenaica, Poa media, Taraxacum spp., Ranunculus crenatus, Arenaria biflora, Alopecurus gerardii, A. riloensis и др. Средното проективно покритие е 80%. Тази група фитоценози са обособени в субасоциация Primulo minimae-Salicetum herbaceae poetоsum mediae.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Alopecurus gerardii, A. riloensis, Arenaria biflora, Carex curvula, C. pyrenaica, Cerastium cerastoides, Dianthus microlepis, Festuca riloensis, Gnaphalium supinum, Juncus trifidus, Poa media, Primula minima, Ranunculus crenatus, Salix herbacea, Soldanella pusilla, Taraxacum apenninum, T. bithynicum; мъхове – Polytrichastrum sexangulare, Polytrichum juniperinum.
- Гъби: Макромицети – Collybia cuprea, Cortinarius cinnamomeoluteus, Gymnopus dryophilus, Inocybe subcarpta, Laccaria laccata, Omphalina chionophila, Psilocybe montana;Микромицети – Anthracoidea curvule (по Carex curvula), Melampsora epitea (по Salix herbacea и S. reticulata), M. reticulatae (по S. reticulata), Schizonella melanogramma (по Carex curvula и C. rupestris), Tilletia sphaerococca (по Аgrostis rupestris); Лишеи – Cetraria islandica.
Разпространение в България. Рила и Пирин; (2000) 2500–2900 m надм. вис.
Консервационно значение. Едни от най-представителните за Балканския полуостров пионерни хионофилни местообитания на аркто-бореална растителност с изразена регионална специфика и участие на редки и застрашени видове като Sibbaldia procumbens, Taraxacum bithynicum и др.
Отрицателно действащи фактори. Паша, утъпкване, промени в климата.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и попада в границите на националните паркове “Рила” и “Пирин”, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и ограничаване на антропогенното въздействие, ефективно прилагане на нормативните документи и режими за управление на националните паркове.
Литература. Ганчев 1963; Roussakova 2000.
Автор. Веска Русакова
