01F2

F. Храстови съобщества

Алпийски ацидофилни съобщества от тревиста върба (Salix herbacea)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.111 Alpic acid dwarf willow snow-patch communities; PAL. CLASS.: 36.1112 Alpic acid dwarf willow snow-patch communities; HD 92/43: 6150 Siliceous alpine and boreal grasslands; Бондев (1991): 1 Ацидофилни и психрофитни тревни (Cariceta curvulae, Festuceta riloensis, Seslerieta comosae, Junceta trifidi, Festuceta airoides, Agrostideta rupestris и др.) и храстчеви формации (Saliceta herbaceae, Saliceta retusae, Empetreta nigrae, Vaccinieta uliginosi и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C2 D3 E2 H3 I J].

Обща характеристика. Тревистата върба (Salix hеrbacea) е най-дребната от върбите – често нейните храстчета са високи няколко, дори само 1 cm. Стъблата на този циркумполярен (аркто-алпийски) вечнозелен вид се стелят по повърхността на субстрата. В България фитоценозите на Salix herbacea са разпространени в алпийския пояс на Рила планина и много ограничено в Пирин. Отделни много малки по площ фитоценози са установени на височина 2000 m, но оптимумът им на развитие е около и над 2500 m надм. вис. Мезохигрофит, това вечнозелено фригофилно храстче (по-скоро хекистотермно растение, отколкото микротермно) населява едни от най-екстремните местообитания във високите части на планините у нас, където снегът се натрупва в големи количества и се задържа до късно през лятото, понякога до нов сняг. Вегетационният период е кратък – 1–2 (4) месеца. Местообитанията са пионерни, характеризират се с много ниски годишни температури и малка температурна амплитуда. Локализирани са в микро- или по-големи понижения по високите върхове и била, на северни склонове, в глациалните циркуси на силикатен субстрат. Терените, заемани от тревистата върба, имат най често северна ориентация, по-рядко – североизточна или чисто източна, а на много голяма надморска височина могат да се намерят и в понижения с южна експозиция. Изложени са на силни северни и северозападни ветрове. В циркусите тревистата върба доминира във фитоценози по склоновете или дъната на малки понижения на релефа. Терените са равни или със слаб до умерен наклон, рядко около 50°. Почвите от типа ранкер са плитки – 0–5 cm, рядко по-дълбоки. Те са подложени на постоянна ерозия, каменисти, с повърхност, покрита до 30–40% от дребни камъни. Понякога Salix hеrbacea намира доста благоприятни условия за развитие върху каменисти слабо наклонени дъна на извори и още по-рядко - в мочури, където се натрупва повече сняг. Площта на фитоценозите, доминирани от този вид, най-често е малка – от няколко до няколко десетки квадратни метра, достигайки доста рядко до няколко стотици квадратни метра.

В българската флора тревистата върба е глациален реликт. Формира фитоценози с други глациални и бореални реликти, алпийски видове и с участието на локални и регионални ендемити. Всички растения са дребни, много от тях са прилепени към почвата от тежестта на снега. Тревистата върба е силно изразен едификатор, чиято биология му позволява да покрива значителна част от повърхността на местообитанията. Флористичният състав на фитоценозите е беден. При по-напреднал стадий в развитието им се срещат повече тревни видове и могат да се разграничат два-три етажа. Относително по-високо се издигат Alopecurus riloensis, Carex curvula, Festuca riloensis, Juncus trifidus, Sesleria comosa. В повечето фитоценози този етаж е слабо развит. Вторият етаж е по-богат на видове и има по-голямо проективно покритие. Съставен е от Dianthus microlepris, Gnaphalium supinum(= Omalotheca supina), Primula minima, Salix herbacea, Taraxacum spp., и др. Мъховете и лишеите са в третия етаж и имат също значително разпространение в повечето фитоценози.

Фитоценозите на тревистата върба с Vaccinium uliginosum и тези в блатата и изворите са рядко срещани. Повечето фитоценози се отнасят към асоциация Primulo minimae-Salicetum herbaceae. Характерни видове на асоциацията са Salix herbacea, Primula minima, Dianthus microlepis. Диференцирани са две субасоциации. Типичната субасоциация е локализирана по-често по върховете и високите била и склонове и по-рядко – в големите циркуси. Освен тревиста върба, по-често срещани са Сampanula alpina, Carex curvula, Cetraria islandica, Festuca riloensis, Primula minima, Sesleria comosa. Средното проективно покритие е 70%. По склоновете и дъната на циркусите снежните преспи се задържат по-дълго, влажността на почвата е по-висока, а въздействието на ветровете по-слабо. В такива местообитания се увеличава обилието на Carex pyrenaica, Poa media, Taraxacum spp., Ranunculus crenatus, Arenaria biflora, Alopecurus gerardii, A. riloensis и др. Средното проективно покритие е 80%. Тази група фитоценози са обособени в субасоциация Primulo minimae-Salicetum herbaceae poetоsum mediae.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Рила и Пирин; (2000) 2500–2900 m надм. вис.

Консервационно значение. Едни от най-представителните за Балканския полуостров пионерни хионофилни местообитания на аркто-бореална растителност с изразена регионална специфика и участие на редки и застрашени видове като Sibbaldia procumbens, Taraxacum bithynicum и др.

Отрицателно действащи фактори. Паша, утъпкване, промени в климата.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и попада в границите на националните паркове “Рила” и “Пирин”, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и ограничаване на антропогенното въздействие, ефективно прилагане на нормативните документи и режими за управление на националните паркове.

Литература. Ганчев 1963; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Алпийски ацидофилни съобщества от тревиста върба (Salix herbacea) (карта на разпространението)