01E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Пионерни термофилни тревни съобщества на варовити скалисти и каменисти места

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.111 Middle European stone crop swards, E1.112 Sempervivum or Jovibarba communities on rock debris, E1.113 Middle European rock debris communities; PAL. CLASS.: 34.111 Middle European stonecrop swards, 34.112 Houseleek communities, 34.113 Middle European grassy rock debris communities; HD 92/43: 6110 *Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of Alysso-Sedion albi.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Потенциално застрашено [nt – A1, 2 C1 D3 E1 F1 G1 H2 I L1].

Обща характеристика. Местообитанието представлява сухи декомпозирани повърхности на варовикови или други богати на бази скали – зъбери, корнизи, тераски, хълмчета, могилки от равнините до планините. Основното им разпространение е в равнините и хълмистия пояс докъм 900–1000 m надм. вис., но могат да се срещат и по-високо. Най-често заемат малки площи и образуват комплекси с многогодишни тревни съобщества от Festuco-Brometea или с отворени ксеротермни гори и храсталаци, доминирани в повечето случаи от Quercus pubescens, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Palliurus spina christi, а на по-голяма надморска височина са в съседство с по- мезофилни гори. Почвите са слабо развити, бедни песъкливи или каменисти, алкални или неутрални. Растителността е пионерна, отворена, термофилна, формирана предимно от мъхове, лишеи, терофити и сукуленти или полусукуленти. Проективното покритие превишава 30%, но свободният от растителност грунд е също не по-малко от 30%.

На силно експонирани местообитания от тази група, предимно от 1000 до 1800 m надм. вис., сравнително рядко се развива специфична растителност с участието на Jovibarba heuffelii ипо-често – на Sempervivum e rythraeum,заедно с Agrostis rupestris, Dianthus moesiacus, Thymus vandasii и др.

На по-малка надморска височина в тези местообитания понякога се срещат ценозите от Sempervivum zeleborii и съвсем рядко – тези на Sedum stefco. Сред тях са и фитоценозите с участие на Potentilla emilii-popii, много рядко намирани в Североизточна България. Значително по-широко разпространение като доминанти имат Sedum acre, S. annuum, S. dasyphyllum, S. hispanicum, S. maximum, S. tuberiferum с други видове от съюза Alysso alyssoidis-Sedion albi. На много места върху открити каменисти терени и скални разкрития с малък наклон заедно с тези видове, често и в ролята на доминанти, се явяват още Arabis recta, Poa badensis, Potentilla cinerea, Saxifraga tridactylites, Scleranthus perennis, S. polycarpos, Sedum album.Често срещани в тези ценози са Acinos arvensis, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Convolvulus cantabrica, Eryngium campestre, Festuca valesiaca, Hieracium pilosella, Medicago minima, Minuartia caespitosa, Plantago scabra, P. subulata, Sanguisorba minor, Scilla autumnalis (само в Южна България), Seseli rigidum, Sideritis montana, Stachys recta, Teucrium chamaedrys, Thalictrum simplex subsp. rhodopaeum, Trifolium repens и др. Характерно е богатството на мъхове (Syntrichia spp., Bryum spp., Grimmia spp.) и лишеи (Xanthoria spp., Cladonia spp., Collema spp.), които използват по-добрите хидрологични условия на есента и особено зимата за вегетация и развитие.

По сухите припечни и каменливи склонове и по скалите, най-често варовикови, в цялата страна се срещат съобщества с едификатор Melica ciliata.Основното им разпространение е докъм 1000 m надм. вис., но се явяват нарядко и по-високо. В състава им участват още Achillea clypeolata, Acinos arvensis, Artemisia campestris, Asplenium ruta-muraria, A. septentrionale, A. trichomanes, Cardaminopsis arenosa, Cruciata glabra, Cystopteris fragilis, Erysimum odoratum, Ferula heuffelii, Festuca rupicola, Galium album, Genista januensis, Helianthemum nummularium, Jurinea mollis, Linum tenuifolium, Phleum montanum, Sedum acre, S. album, S. annuum, S. dasyphyllum, S. hispanicum, S. maximum, Stachys recta, Stipa joannis, S. pulcherrima, Teucrium chamaedrys, T. montanum,Veronica austriaca subsp. jaquinii, Vincetoxicum hirundinaria.

Флористично фитоценозите от разглежданото местообитание са много богати, а синтаксономично са свързани главно със съюза Alysso-Sedion albi от клас Koelerio-Corynephoretea,чиито диагностични видове са често срещани – Acinos arvensis, Alyssum alyssoides, Cerastium brachypetalum, C. pumilum, C. semidecandrum, Clypeola jonthlaspi, Geranium rotundifolium, Hornungia petraea, Medicago minima, Saxifraga tridactylites, Sedum album, Sempervivum tectorum, Thlaspi perfoliatum, Veronica praecox, Мinuartia hybrida с много видове и от Sedo albi-Veronicion dillenii: Cruciata pedemontana, Scleranthus verticillatus, Veronica dillenii, Veronica verna, Viola kitaibeliana и др.Срещат се още: Arabis recta, A. sagittata, Arenaria serpyllifolia, Bromus tectorum, Erophila verna, Geranium rotundifolium, Grimmia pulvinata, Holosteum umbellatum, Hornungia petraea, Jovibarba heuffelii, Minuartia glomerata, M. hybrida, M. setacea, Paronychia cephalotes, Poa badensis, Scleranthus annuus, Syntrichia ruralis, Teucrium montanum, Trifolium scabrum, Veronica praecox и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. От ниските карстови райони на България – Предбалкана, суходолията на Лудогорието, каньоните в Дунавската равнина и ниските планини в Западна България до високите планини докъм 1800 m надм. вис.

Консервационно значение. Пионерни съобщества, участие на редки и застрашени от изчезване растения и растителни съобщества: Ferula heuffelii, Festuca rupicola, Minuartia rhodopaea, Potentilla emilii-popii, Sempervivum ciliosum, Seseli rhodopeum, Teucrium botrys и др.

Отрицателно действащи фактори. Строителство и инфраструктура, паша, добив на инертни материали, замърсяването на въздуха особено с навлизането на туристическата индустрия.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Някои от находищата попадат в защитени територии – природен парк „Русенски Лом”, защитена местност „Студенец”, природна забележителност „Чернелка” и др., а също и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Цялостно проучване на растителните съобщества от този тип местообитания, разработване на синтаксономията им и определяне на консервационната им значимост.

Литература. Цонев 2005а.

Автори. Чавдар Гусев, Веска Русакова, Димитър Димитров


Пионерни термофилни тревни съобщества на варовити скалисти и каменисти места (карта на разпространението)