01D2

D. Блата, торфища и мочурища

Торфища с доминиране на острицови и житни треви

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: D2.2263 Rhodopide black-star sedge acidic fens, D2.2265 Balkanic black-star sedge fens; Pal. Class.: 54.4263 Rhodopide black-star sedge acidic fens, 54.4265 Balkanic black-star sedge fens; HD 92/43: 7140 Transition mires and quaking bogs; Бондев (1991): 5 Хигропсихрофилни (торфищни) формации (Cariceta acutae, Cariceta echinatae, Cariceta rostae, Sphagneta spp., Cariceta lapponi, Primuleta deori, Hygronardeta и др.).

Природозащитен статут. БК.

Категория. Застрашено [EN – A1 C2 D2 E2 H2 L2].

Обща характеристика. Местообитанието обединява торфища с кисела реакция на водата и с преобладаване на острици – Carex cinerea (= C. curta), C. echinata, C . nigra, C. rostrata, често придружени от Eriophorum angustifolium,Baeothryon caespitosum (= Trichophorum caespitosum), и видове Juncus – J. acutifolius, J. effusus, J. filiformis, или Nardus stricta и Agrostis canina. Мъховете са представени от Aulacomnium palustre, Calliergonella cuspidata, Philonotis fontana, Sphagnum girgensohnii, S. platyphyllum, S. russowii, S. squarrosum, S. subsecundum, Straminergon stramineum, Warnstorfia exannulata, W. sarmentosa. Характерни черти на тези блатни терени са ниското съдържание на метални катиони (калциеви, магнезиеви, натриеви, калиеви и др., известни като “бази”) и водно ниво около и над повърхността на почвата. Тези мочурищни екосистеми се овлажняват главно от подпочвени води. Спецификата на фитоценозите се подчертава от доминирането на ниски острици и житни видове, както и от кафяви мъхове и сфагнуми. Растителните съобщества се отнасят към киселите мочурища от разреда Caricetalia fuscae и съюза Caricion fuscae. Като екстразонален тип растителност, фитоценозите от киселите мочурища имат в състава си голям брой аркто-бореални видове, но развитието на хигрофилната растителност в България е осигурило и значително участие на група балкански, включително локални за отделните планини или български ендемити, което ѝ придава и оригинални черти. На територията на България разглежданата група местообитания и фитоценози са разпространени предимно в планините около и над 1300 m надм. вис. Различията в климатичните условия вследствие на големия вертикален диапазон – над 1000 m, се отразяват на характеристиките на местообитанията и оттук – на флористичния състав на растителността, формирана при различна надморска височина. От тази гледна точка могат да се разграничат две основни групи фитоценози: среднопланински, наричани от някои автори “планински” и високопланински – над горската граница на гората или още “алпийски”. Първата група фитоценози са най-добре представени в Западните Родопи, а втората в Рила, отчасти и в Пирин. Близки до нея са и фитоценозите от смърчовия пояс и платото на Витоша. В останалите средно високи планини у нас мочурищната растителност има по-ограничено разпространение. Освен климатичните условия, съществена роля в състава и структурата на разглежданите хигрофилни фитоценози и техните местообитания имат особеностите на релефа и развитието на отделните планини. В резултат, флористичният състав на този тип растителност в различните планини на България има доста изразена специфика. Често те формират мозайки с други типове преовлажнени екосистеми като торфищни, изворни, типични влажни ливади, влажни гори или влажни храсталаци. Сред описаните подтипове на това местообитание, в България се срещат Родопидските и Старопланинските торфища с участие на Carex nigra и C. echinata,разпространени в планинската и субалпийската зона. Фитоценозите, локализирани на силно и постоянно заблатени почви с повърхностна вода на височина около 1400–1500 m, имат сравнително широко разпространение в Западните Родопи. Почти навсякъде те заемат заравнените дънни участъци на долините. Съобществата се отличават с разнообразен и вариращ в таксономично отношение състав. В централните, по-понижени участъци, където променливостта в условията на овлажнение е по-ясно изразена, растителната покривка е силно разредена. Основното ядро на тази растителност изграждат: Agrostis canina, Aulacomnium palustre,Bistorta major (= Polygonum bistorta), B. vivipara (= Polygonum viviparum), Carex acuta, C. caespitosa, C. cinerea (= C. curta), C. echinata, C. flava, C. montana,C. ovalis (= Carex leporina), C. pallescens, C. panicea,C. serotina (= C. viridula), Deschampsia caespitosa, Epilobium palustre, Equisetum hyemale, E. sylvaticum, Eriophorum angustifolium, E. gracile, E. latifolium, E. vaginatum, Festuca rubra, Galium palustre, Geum rhodopaeum, Juncus acutiflorus, J. alpinus, J. articulatus, J. effusus, J. filiformis, J. thomasii, Molinia caerulea, Myosotis scorpioides, Nardus stricta, Parnassia palustris, Sphagnum subsecundum, Warnstorfia exannulata и др. Малки групи край течаща вода формират Aulacomnium palustre, Chiloscyphus polyanthos, Marchantia aquatica, Philonotis fontana, P. seriata, Rhizomnium punctatum и др. Върху непрекъсната сфагново-мъхова покривка се развива добре обособен тревен етаж от Carex echinata, Eriophorum latifolium, Galium palustre, Geum rhodopaeum, Luzula campestris, L. sudetica, Nardus stricta, Potentilla erecta, Trifolium hybridum subsp. elegans, T. spadiceum и др.

В Стара планина, освен фитоценози от Bruckenthalia spiculifolia и Sphagnum capillifolium, разпространени на Витоша и в Родопите, са установени няколко участъка с незначителна площ край извори и потоци, в които доминират Carex nigra и C. echinata. Техният флористичен състав обаче на места включва рудерални видове (Rumex alpinus, Verbascum longifolium subsp. pannosum и др.), понякога с високо обилие. Хигрофилната растителност в Стара планина се среща рядко и заема ограничени площи.

Мочурищната растителност в Рила и Пирин е възникнала най-често на мястото на езера. Тези процеси продължават и сега – глациалните езера се запълват от криокластичен материал и хигрофилната растителност постепенно настъпва. В по-редки случаи тя се формира в разливите на реките и потоците или в резултат на излизане на повърхността на подпочвени води в подножията на склоновете, по които те се стичат. Разглежданите фитоценози са често срещани в горния субалпийски подпояс на Рила и са по-слабо разпространени в Пирин. Основното им разпространение е между 2200 и 2400 m надм. вис. Много рядко се срещат над 2500 m надм. вис. Към характерните за тази група видове Agrostis canina, Aulacomnium palustre, Carex cinerea (= C. curta), C. echinata, C. nigra, Epilobium palustre, Eriophorum angustifolium, Juncus filiformis, Luzula sudetica, Parnassia palustris, Phleum alpinum, Scorpidium revolvens, Sphagnum auriculatum, S. palustre, S. subsecundum, Straminergon stramineum, Warnstorfia exannulata, W. sarmentosa се прибавят и други хигрофилни видове: Deschampsia caespitosa, Eriophorum vaginatum, Potentilla erecta, Plantago gentianoides,както и видове с по-широка екологична амплитуда – Anthoxanthum ododratum, Cerastium cerastoides, Ligusticum mutellina, Nardus stricta.В някои фитоценози с повишено присъствие са ерикоидните ксеротермни видове Va ccinium uliginosum и Bruckenthalia spiculifolia, показващи начало на преход към мезофилна растителност, най-често доминирана от Nardus stricta. Особено забележително е широкото разпространение и доминиращо участие в много рилски хигрофилни фитоценози на българския ендемит и глациален реликт Primula deorum. Неговата мощна коренова система определя в значителна степен условията, при които могат да се развиват други видове растения. Най-добре в тази среда се чувстват Aulacomnium palustre, Carex echinata, C. nigra, Nardus stricta, Philonotis fontana, Sanionia uncinata, Sphagnum capillifolium, S. compactum,Baeothryon caespitosum (= Trichophorum caespitosum), Warnstorfia exannulata и др. Многобройните фитоценози са групирани в няколко асоциации, които отразяват преди всичко отделните стадии и спецификата в развитието на разглежданата мочурищна растителност. С напредване на процесите на мезофитизация на местообитанията в състава на фитоценозите все повече се увеличава обилието на Vaccinium uliginosum, V. myrtillus, V. vitis-idaea, Bruckenthalia spiculifolia, Juniperus sibirica, Homogyne alpina, Eriophorum vaginatum, Sphagnum capillifolium, S. warnstorfii и рило-родопските, както и тези в останалите планини – Витоша, Стара планина и др. мочурищни фитоценози се заместват от мезофилна растителност.

Обща особеност на алпийските мочурищни фитоценози в България е широкото разпространение на немалко елементи от типичните торфища: Baeothryon caespitosum, Vaccinium uliginosum, Eriophorum vaginatum и др. Участието, често с високо обилие, в мочурищните фитоценози на български и балкански ендемити като Barbarea balcana, Carex bulgarica, Cirsium heterotrichum, Crocus veluchensis, Gentianella bulgarica, Geum rhodopaeum, Leontodon rilaensis, Pinguicula balcanica, Plantago gentianoides, Primula deorum, P. farinosa subsp. exigua, Sesleria comosa, Veronica rhodopaea, Viola rhodopeia и др., заедно с такива реликтни видове като Drosera rotundifolia, Juncus triglumis, Swertia perennis,придава специфичен характер на фитоценозите.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Планинските райони на страната между 1300 и 2400 m надм. вис.

Консервационно значение.В това местообитание се среща защитеният от Закона за биологичното разнообразие рилски ендемит Primula deorum,а същоендемични за Балканския полуостров и реликтни видове като Barbarea balcana, Carex bulgarica, Cirsium heterotrichum, Gentianella bulgarica, Geum rhodopaeum, Juncus triglumis, Leontodon rilaensis, Pinguicula balcanica, Primula farinosa subsp. exigua, Sesleria comosa, Swertia perennis, Veronica rhodopaea, Viola rhodopeia,както и консервационно значими видове гъби: Arrhenia lobata, A. spathulata, Galerina paludosa, G. sphagnorum, Psilocybe uda, Trichoglossum hirsutum. Съхраняването на естественото състояние на местообитанията на тези видове е наложително за опазване на популациите им. Торфищата имат важно водорегулиращо значение.

Отрицателно действащи фактори. Глобално затопляне и засушаване, замърсяване на водите и въздуха с тежки метали, повишаване на съдържанието на нитрати и нитрити във водите, замърсяване с битови отпадъци, дрениране, прокопаване на канали, разораване. Настъпването на храстова и дървесна растителност и мезофитизацията водят до промяна на растителните съобщества.

Взети мерки за опазване. Голяма част от териториите, заемани от местообитанието, се намират в границите на националните паркове “Рила”, “Централен Балкан” и “Пирин”, природния парк “Витоша” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биоразнообразието. Оценката на състоянието на местообитанието и заплахите извън защитените територии ще позволи предлагането на конкретни мерки за възстановяване и опазване.

Литература. Бондев 1991; Стефанов, Йорданов 1931; Roussakova 2000.

Автори. Анна Ганева, Веска Русакова


Торфища с доминиране на острицови и житни треви (карта на разпространението)