01C1
C. Вътрешни водоеми
Олиготрофни планински езера
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C1.1 Oligotrophic mountain lakes, ponds and pools; PAL. CLASS.: 21.12 Mesotrophic water bodies; HD 92/43: 3130 Oligotrophic to mesotrophic standing waters with vegetation of the Littorelletea uniflorae and/or of the Isoeto-Nanojuncetea.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C2 D2 E1 G2 H2 I J L3].
Обща характеристика. Езерата, отнасящи се към това местообитание, се характеризират с висока прозрачност – 10–15 m, син или тъмносин цвят на водата и ниски температури – между 0 и 10–12°С. Имат холо-димиктични водни тела с кислородно съдържание около 10–14 mg/dm3. В най-ранните стадии от развитието си са лишени от макрофитни обраствания. В голяма част от случаите епилимнионът е значително по-малък от хиполимниона. Характерни са с висока проточност. Бреговете и дъното им са покрити със скални блокове. Киселинността е близка до неутрална (pH 6,8–7,2). В по-късните етапи от еволюцията им по дъното и в литоралната зона се натрупват седименти с песъклив или глинесто-песъклив характер. Първичната и вторична продукции се увеличават. Пълнят се с вода по-време на пролетно-лятното снеготопене от потоци, изтичащи от по-горе разположени езера или снежни преспи. Дават начало на редица реки, като Марица, Искър, а също и на големи притоци на други реки, като Струма и Места. В по-късните етапи на еволюцията им, когато има натрупани седименти, в литоралните им зони се заселват видове като Isoetes lacustris – в Пиринските езера (вж. Съобщества на езерен шилолист), Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis – в Рилските и Пирински езера.
Еволюционното им развитие е в посока на образуване на торфища и влажни ливади с меандриращи потоци. Повечето езера са на втори-трети етап от развитието си. Само най-високо разположените езера като Горно Полежанско, Газейски, Горно Кременско, Георгийско, Горно Тодорино, Тевно Василашко на Пирин и Страшното, Окото, Горно Маричино, Горно Чанакгьолско, Горните езера от Урдина трогова долина на Рила са в начален стадий от развитието си.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – количествено преобладават видове от отделите: Chrysophyta (Dinobryon divergens, D. sociale americanum, Mallomonas spp. и др.), Pyrrophyta (Gymnodinium spp., Peridinium aciculiferum, P. inconspicuum P. umbonatum и др.), Bacillariophyta (Achnanthidium spp., Eucocconeis spp., Amphora spp., Asterionella formosa, Aulacoseira spp., Cymbella spp., Encyonema spp., Fragilaria tenera., Pinnularia spp., Surirella spp., Tabellaria fenestrata, T. floculosa и др.), Chlorophyta (Chlamydomonas spp., Pediastrum duplex, Sphaerocystis schroeteri и др.), Cyanoprokariota (Microcystis spp., Synechocystis spp., Anabaena spp. и др. ), Zygnemophyta (Cosmarium spp., Closterium spp. и др.), Cryptophyta (Cryptomonas sp.); Висши растения – Isoetes lacustris – в Пиринските езера, Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis – в Рилските и Пирински езера.
- Животни: над 120 таксона текамеби, около 140 таксона зоопланктери, сред най-често срещаните от тях са Lecane spp.,Polyarthra dolichoptera,Keratella cochlearis,Notholca spp. Само в част от Пиринските езера се среща видът Hexarthra bulgarica (Rotifera), а от ракообразния планктон – видовете Acroperus elongatus,Alona spp.,Daphnia rosea,Scapholeberis mucronata, Arctodiaptomus alpinus,Chirocephalus diaphanous,Mixodiaptomus tatricus. Изключително рядък е Arctodiaptomus niethammeri – установен само в част от Седемте езера на Рила. Дънната фауна е бедна – главно ларви на двукрили (Diptera) от сем. Chironomidae, както и водни олигохети (Oligochaeta) от семeйствата Naididae,Lumbriculidae,Enchytraeidae.
Разпространение в България. Олиготрофни планински езера са локализирани в планините, подлагани на заледявания. В Рила те са 140, а в Пирин – 119. Намират се в трогови (ледникови) долини от надморска височина 1850 до 2710 m в групи от 1–2 до 7–11.
Консервационно значение. Езерата от този тип са резервоари за води с най-високо качество. Те балансират максимумите и минимумите в оттока на планинските потоци и реки. Имат значение за регулиране и поддържане на подпочвените води и почвената влажност в околните терестриални екосистеми. Обитават се от многобройни глациални реликтни и ендемични видове растения и животни. Те са индикаторни местообитания за глобални климатични промени.
Отрицателно действащи фактори. Туризъм – чрез ерозиране на бреговете, замърсяване с органични и други отпадъчни продукти (метали, пластмаси, хранителни остатъци), както и строеж и експлоатация на хижи, хотели и ски писти, водностопански дейности (отнемане на води за водохващания), планинско животновъдство. Всички изброени фактори ускоряват еутрофизирането на езерата.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Всички езера от този тип местообитание се намират на териториите на националните паркове “Пирин” и “Рила”, а някои – и на територията на резервати. Влизат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Стриктен контрол на изпълнението на взетите мерки за опазване; строеж на водопречиствателни съоръжения в планинските курорти и хижи. Мониторинг и ограничаване на туристическия поток в районите на най-уязвимите езера. Забрана на строежа на нови ски писти в районите на езерата. Прилагане на реставрационни технологии за възстановяване на най-силно еутрофизираните езера, съобразно световния опит.
Литература. Иванов и др. 1964; Найденов 1979; Beshkova 2000; Kozuharov 2006; Naidenov 2000; Naidenov & Beshkova 2000; Uzunov & Varadinova 2000.
Автори. Димитър Кожухаров, Пламен Иванов
