01B1

B. Крайбрежни местообитания

Растителност на черноморските пясъчни плажове

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B1.132 Pontic sand beach annual communities, B1.133 Pontic sand beach perennial communities; PAL. CLASS.: 16.1232 Pontic sand beach annual communities, 16.1233 Pontic sand beach perennial communities; HD 92/43: 2110 Embryonic shifting dunes; Бондев (1991): 147 Псамофитни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилея (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и други предимно по крайморските пясъци.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C3 D2 E2 F2 G2 H2 I J L3].

Обща характеристика. В крайбрежните пясъчни плажни ивици в зоната на прибоя и до около 30 m от него, се намират първите етапи на образуването на дюните. Характерно е, че растителност почти липсва. Представена е от асоциация Cakilo euxinae-Salsoletum ruthenicae, ценозите на която имат много ниско проективно покритие – понякога до 1%. В прибойната зона са характерни процеси на засоляване и там са разпространени някои халофити, като Salsola ruthenica, Suaeda altissima и др. На типичните пясъчни плажове, но само на по-слабо посещаваните, има малочислени популации на някои облигатни псамофити, като Cakile maritima subsp. еuxina, Crambe maritima susbp. pontica, Eryngium maritimum, Euphorbia peplis, Lactuca tataricа, Polygonum maritimum,а по южното Черноморие – и Otanthus maritimus. Поради постоянното отъпкване и почистване, тези плажни ивици обикновено са лишени от растителност и представляват подвижен пясъчен субстрат.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие.

Консервационно значение. На пясъчните плажове се срещат множество редки и защитени псамофити с прогресивно намаляващи популации в страната, като Argusia sibirica, Eryngium maritimum, Lactuca tatarica, Otanthus maritimus и др.

Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на морския туризъм в България, застрояване, почистване на растителността, замърсяване на плажната ивица.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – защитените местности „Дуранкулашко езеро”, „Шабленско езеро” и „Камчийски пясъци”, резерват „Ропотамо”, природен парк „Странджа” и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на застрояването и замърсяването на плажовете по Черноморието, намаляване на туристическия натиск.

Литература. Tzonev et al. 2005; Vicherek 1971.

Автор. Росен Цонев


Растителност на черноморските пясъчни плажове (карта на разпространението)