01A1
A. Морски местообитания
Черни миди и/или морски жълъди върху медиолиторални скали
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A1.11 Mytilus edulis and/or barnacle communities; Pal. class.: 11.29 Rocky shore littoral Mytilus edulis communities, 11.291 Mediolittoral fringe rocks; HD 92/43: 1170 Reefs.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – А1, 2 D2 E2 G1 H1].
Обща характеристика. Местообитанието се среща в медиолиторала (зоната на прибоя) на Черно море върху монолитно скално дъно, скални блокове или камъни. Горната граница е белязана от т. нар. лихенова зона на скалите, покрити с черния лишей Verrucaria maura, а за долна граница може да се приема дълбочината от 0,5 до 1 m. Сред физичните фактори на средата, влияещи върху съобществата на медиолиторалните скали, определящо значение има силата на вълните. Бреговете, изложени на силни вълни, се обитават от съобщества, доминирани от черната мида Mytilus galloprovincialis и морските жълъди Balanus improvisus, B. eburneus и Chthamalus stellatus, които обрастват както върху мидените черупки, така и върху голата скална повърхност.И трите вида морски жълъди са чуждоземни за Черно море. Видовете от род Balanus са интродуцирани в края на 19 в. като обрастатели по корабни корпуси вероятно от атлантическото крайбрежие на Северна Америка, докато Chthamalus stellatus се приема, че е разширил естествено ареала си на разпространение от Мраморно в Черно море. От трите вида само B. improvisus е инвазивен и причинява нежелани за човека обраствания върху подводни съоръжения и плавателни съдове. Останалите два вида са редки, последният характерен за южното ни Черноморско крайбрежие. Ch. stellatus е с изразена издръжливост към по-продължителни засушавания, поради което формира струпвания над митилусовия пояс в посока към супралиторала.
По скалните брегове, изложени на по-слаби вълни, често се срещат зелените водорасли Enteromorpha intestinalis и Ulva rigida, които се прикрепват епизоидно върху черните миди или епилитно върху скалите. Тези видове се развиват особено масово в замърсени с органика местообитания.
Силни зимни бури могат да причинят периодично отстраняване на съобществото от миди и морски жълъди.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Rodophyta: Bangia atropurpurea, Corallina officinalis, Dermatolithon litorale, Porphyra leucisticta; Phaeophyta: Padina pavonica (само в чисти води), Scytosiphon simplicissimus; Chlorophyta: Bryopsis plumosa, Cladophora spp.
- Животни: Anthozoa: Actinia equina;Polyplacophora: Lepidochitona cinerea;Gastropoda: Patella ulyssiponensis, Melarhaphe neritoides;Crustacea: Idotea baltica basteri, Eriphia verrucosa, Pachygrapsus marmoratus.
Разпространение в България. По цялото Черноморско крайбрежие в зоната на прибоя; на 0–1 m дълбочина.
Консервационно значение. Срещат се видове, включени в "Червена книга на Черно море" (1999): Eriphia verrucosa, Pachygrapsus marmoratus, Patella ulyssiponensis. В миналото се е обитавало от критично застрашения и включен в Червения списък на световно застрашени видове на IUCN (2004) тюлен-монах (Monachus monachus).
Отрицателно действащи фактори. Местообитанието се намира на границата суша-море, поради което е особено уязвимо по отношение на антропогенната дейност, осъществявана на сушата, особено в крайбрежната зона. Сред основните заплахи е замърсяването на водите от селското стопанство и бита, индустрията и туризма, водещо до антропогенно еутрофизиране на крайбрежните води и засилено развитие на зелени водорасли в местообитанието за сметка на обрастванията от черни миди. Недостатъчният капацитет на съществуващите пречиствателни станции не осигурява пречистване на повишените количества отпадъчни води през интензивния туристически сезон. Заплаха е замърсяването с нефтопродукти за пристанищните райони и петролните разливи. Потенциална заплаха представляват навлизането на инвазивни чуждоземни видове, но също и изземването на организми (напр. Eriphia verrucosa).
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и основните му находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Опазването на местообитанието изисква: изграждане на екологична мрежа от защитени морски акватории, разработване на планове за управление на защитените акватории, засилване на изследователската дейност за установяване на промените в заеманата площ и фрагментацията на местообитанието, наблюдение на състоянието, състава и структурата на организмовите съобщества, определяне и периодично актуализиране на консервационното значение на характерните видове, съгласно съвременните категории и критерии на IUCN.
Литература. Димитрова-Конаклиева 2000; Маринов 1990; Palazov & Stanchev 2006.
Автор. Валентина Тодорова
