Берон, П. 2005. Биоразнообразие на акарите в България. – В: Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 153–171.
Бисерков, В., Б. Наумов, Н. Цанков, А. Стоянов, Б. Петров, Д. Добрев, П. Стоев. 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. С., Зелени Балкани. 195 с.
Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). 1985. Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. С., БАН. 183 с.
Велчев, В. (ред.). 1984. Червена книга на НР България. Том 1. Растения. С., БАН. 447 с.
Големански, В., М. Тодоров, И. Пандурски, Б. Георгиев, Й. Узунов, В. Пенева, Ц. Консулова, Д. Кожухаров, С. Андреев, П. Стоев. 2005. Биоразнообразие на нисши безгръбначни животни в България: съвременно състояние, проблеми, перспективи. – В: Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 105–127.
Големански В., М. Шишиньова 2001. Зоология на безгръбначните животни. С., Гера Арт. 392 с.
Делчев, Х., Б. Петров, П. Митов. 2005. Фаунистично разнообразие на клас Arachnida (non Acari) в България – състояние, значение и перспективи. – В: Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 129–151.
Маринов, Т., В. Големански. 1989. Второ допълнение към каталога на българската черноморска фауна. – Acta zool. bulg., 37: 3–33.
Нанкинов, Д. 2000. Застрашените животни в България. Природозащитен статус и разпределение по екосистеми. С., Пенсофт & Акад. изд. "Проф. Марин Дринов". 146 с.
Пешев, Ц., Д. Нанкинов, Д. Пешев. 2003. Гръбначните животни в България. Определител. С., Булвест 2000. 414 с.
Пешев, Ц., Д. Пешев, В. Попов. 2004. Mammalia. – В: Марков Г. (ред.): Фауна на България. 27. С., Акад. изд. "Проф. Марин Дринов". 632 с.
Христович, Г. К. 1890. Материали за изучване българската фауна. Списък на птиците от някои местности в България. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 2: 185–225.
Хубенов, З. 1996. Фаунистично разнообразие на България – безгръбначни животни. – Hist. nat. bulg., 6: 11–16.
Хубенов, З. 2005а. Ентомофаунистично разнообразие на България. – В: Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 173–198.
Хубенов, З. 2005б. Малакофаунистично разнообразие на България. – В: Петрова, А. (ред.): Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. С., Българска платформа за биоразнообразие, 199–246.
Beron, P., T. Daaliev, A. Jalov. 2006. Caves and speleology in Bulgaria. Sofia, Pensoft. 507 p.
Hilton-Taylor, C. (compiler). 2000. 2000 IUCN Red List of Threatened Species. Gland, Switzerland and Cambridge, UK (IUCN).
Iharos, Gy. 1961. Grundlage der Tardigradenfauna Bulgariens. – Acta Zoologica Academiae Scientiarum Hungaricae, 7(1/2): 111–118.
IUCN 1966. International Red Data book of species threatened with extinction, IUCN, Gland, Switzerland and Cambridge, UK.
IUCN 1994. IUCN Red List Categories: Version 2.3. Gland, Switzerland (IUCN Species Survival Commission, IUCN).
IUCN 2001. IUCN Red List Categories and Criteria: Version 3.1. Gland, Switzerland and Cambridge, UK (IUCN Species Survival Commission, IUCN). ii+30 p.
IUCN 2003. Guidelines for Application of IUCN Red List Criteria at Regional Levels: Version 3.0. IUCN Species Survival Commission. IUCN, Gland, Switzerland and Cambridge, UK.
IUCN 2005. Guidelines for Using the IUCN Red List Categories and Criteria. IUCN. Available at: http://www.iucn.org/themes/ssc/red-lists.htm
Josifov, M. 1988. Uber den zoogeographischen Charakter der sudeuropaischen Insektenfauna unter besonderer Berucksichtigung der Heteropteren. – Berichte des naturwissenschaftlich-medizinischen Vereins, Innsbruck, 75: 177–184.
Nankinov, D. 2004. Second addition to the list of birds of Bulgaria. – Rivista italiana di Ornitologia, 73(2): 157–163.
Simon, N. 1966. Red Data Book. Vol. 1. Mammalia: a compilation. Morges, Switzerland (IUCN).
Stefanov, T. 2007. Fauna and distribution of fishes in Bulgaria. – In: Fet V., A. Popov (Eds.): Biogeography and ecology of Bulgaria. Dordrecht (Springer), 109–139.
Абеленцев, Б. 1968. Фауна Украины, Т.1. Ссавцi: Куницевые. Киев, Наукова Думка, 279 с.
Аврамов, С. 1995. Проект: "Проучване състоянието на тюлена монах по българското Черноморие". Непубликуван доклад. Fondo para la foca del Mediterraneo & БДЗП.
Адамович, В. Л. 1989. Вопросы ограничения синантропизации волка и некоторые аспекты его роли при бешенстве. – В: Екология, поведение и управление популяциями волка (Д. И. Бибиков – отв. ред.). 1989. Инст. Эволюционной морфологии и Экологии животнььх, Всесоюз. Териол. Общ., М., 9–13.
Андреев, Р., Д. Златанова. 2003. Състояние и численост на дивата коза в Стара планина. – Сб. научни доклади. 75 години Институт за гората – БАН, София, 391–395.
Аристов, А., Г. Барышников. 2001. Млекопитающие фаун России и сопредельных территорий. Хищные и ластоногие. Российская Академия наук, Зоол. инст. Санкт-Петербург, 559.
Атанасов, Н. 1954. Видрата в България. – Лов и рибарство, 8–9: 18.
Башенина, Н. В. 1951. Экология серого хомячка (Cricetulus migratorius Pall.) европейской части СССР. – Фауна и экология грызунов, 4: 157–179.
Бешков, В. 1993. Прилепи. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади. Т. 1, С., 615–644.
Бибиков, Д. И., А. Н. Кудактин, А. Н. Филимонов. 1985. Изпользовании территории, перемещения. – В: Бибиков (отв. ред.). Волк. АН СССР, Сов. К-т МАВ, М., изд. Наука, 415–431.
Буреш, И. 1917. По фауната на прилепите (Chiroptera) в България. – Списание на БАН, 15: 137–174.
Бычков, В. 1985. Белобрюхий тюлень, Monachus monachus Hermann, 1779. – В: Бородин, А. (Отв. редактор). Красная книга СССР, Т. I. (изд. второе). М., Лесная промышленность. 55–56.
Виноградов, Б. С., И. М. Громов. 1952. Грызуны фауны СССР. М.-Л., Изд. АН СССР, 298 с.
Генов, П., А. Дуцов, Б. Дачев, И. Петров, В. Василев. 2005. Разпространение, численост и ползване на едрите хищници в България – Наука за гората, 1: 61–70.
Генов, П., Р. Гънчев, Б. Киров, Б. Дачев, А. Атанасов. 2003. Разпространение и численост на дивата коза в България. – Сб. научни доклади. 75 години Институт за гората – БАН, 421–428.
Генов, П., А. Ставракев, А. Атанасов. 1990. Честота, сезонна и денонощна динамика на нападенията на вълците върху домашните животни за периода 1984–1988 година. – Пловдивски унив. "П. Хилендарски", Научни трудове, Биология, 28(6): 203–213.
Гептнер, В., А. Слудский. 1972. Млекопитающие Советского союза. Т.2 (ч. 2), Хищные (гиены и кошки). М., Изд. Высшая школа, 551 с.
Гептнер, В., Н. Наумов, П. Юргенсон, А. Слудский, А. Чиркова, А. Банников. 1967. Млекопитающие Советского союза. Т. 2 (ч. 1) Морские коровы и хищные. (под ред. В. Гептнера и Н. Наумова). М., Изд. "Высшая школа", 1004 с.
Главное управление охотничьего хозяйства и заповедников при СМ РСФСР. 1987. Методические указания по учету волка методом картирования участков обитания. М., ГУОХЗр, 30 с.
Григоров, Г. 1986. Разпространение, численост и ползване на бялката (Martes foina Erxl.), златката (Martes martes L.) и язовеца (Meles meles L.) в България – Горскостопанска наука, 5: 59–67.
Громов, И. М., А. А. Гуреев, Г. А. Новиков, И. И. Соколов, Н. П. Стрелков, К. К.Чапский. 1963. Млекопитающие фауны СССР, ч. I и II. М.-Л., Изд. АН СССР, 1069 с.
Гънчев, Р. 1980. Разпространение и численост на дивата коза в Стара планина – Горско стопанство, 4: 43–46.
Гънчев, Р. 1989. Проучване върху запасите, биологията и екологията на кафявата мечка (Ursus arctos L.) в Стара планина. Дисертация за получаване на научната степен "кандидат на селскостопанските науки". С., Висш лесотехнически Институт, 128 с.
Гънчев, Р. 2001. Разработване на план за действие за опазване и възстановяване на дивата коза (Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay, 1925) в района на Народен парк "Централен Балкан", 42 с.
Дренски, П. 1926. Видрата (Lutra vulgaris) като враг на рибата. – Ловец, 7: 12–14.
Клейненберг, С. 1956. Млекопитающие Черного и Азовского морей. М., Изд. АН СССР, 288 с.
Ковачев, В. 1925. Бозайната фауна на България. Трудове на Бълг. научен земеделскостопански инст., 11, 68 с.
Лобачев, Ю. 1978. Европейская норка, Mustela lutreola. – В: Красная книга Казахской ССР. Кайнар, Алма-Ата, 46–47.
Лозан, М. Н. 1971. Грызуны Молдавии. История становления фауны и экологии рецентных видов. Т. 1. Кишинев, Наука, 168 с.
Мараков, С., Л. Попов. 1983. Белобрюхий тюлень или тюлень-монах. Красная книга РСФСР. М., РОССЕЛЬХОЗИЗДАТ, 74–75.
Марков, Г. 1957. Изследвания върху систематиката на C. citellus L. – Изв. на Зоол. инст. с музей, 6: 453–490.
Марков, Г. 1960. Принос към изучаването на хомяците (Cricetinae) в България. – Изв. на Зоол. инст. с музей, 9: 293–303.
Марков, Г. 1964. Насекомоядни бозайници и гризачи от Тракия (Южна България). – Сб. Фауна на Тракия, ч. I, С., БАН: 19–53.
Марков, Г., Ф. Зухентрунк, А. Хайден, А. Кюбер, М. Херман. 2003a. Генетично разнообразие и популационно сходство на дивата котка (Felis silvestris silvestris) в Европа. – В: Международната научна конференция – "75 години Институт за гората при БАН" Сборник научни доклади, 404–411.
Марков, Г., Ф. Зухентрунк, А. Хайден, А. Кюбер, М. Херман. 2003b. Дивата (Felis silvestris silvestris) и домашна (Felis silvestris f. domestica) котка в Европа: разнообразие и сходство в биохимично-генетичната им алоензимна характеристика. – В: Международната научна конференция – "75 години Институт за гората при БАН" Сборник научни доклади, 397–403.
Марков, Г., Ф. Зухентрунк, А. Хайден. 2001. Популационно разнообразие и сходство на биохимично-генетичната характеристика на дивата котка (Felis silvestris L.) в България. – В: Трета Балканска научна конференция. "Проучване, запазване и използване на горските ресурси", 2–6 октомври, С., Материали на конференцията, Том III, 500–507.
Матюшкин, Е. 1974. Рысь. Серия крупные хищники. Библиотека любителя природы. М., Изд. Лесная промышленность, 62 с.
Мирчев, Р., К. Андонов. 2003. Дивата коза (Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925) в Рила – съвременно разпространение и численост. – В: Сб. научни доклади, 75 години Институт за гората – С., БАН, 413–419.
Мичев, Т. 1985. Тюлен монах – Monachus monachus Hermann, 1779. – В: Червена книга на НР България. Т. 2 – Животни. С., БАН. 138–139.
Никитина, Н. А. 1989. Отряд Rodentia-грызуны. В Сб.: Медицинская териология (грызуны, хищные, рукокрылые), Кучерук В.В. (отг. ред.). М., "Наука", 269 с.
Огнев, С. И. 1948. Звери СССР и прилежащих стран. т. 6. АН СССР, М.-Л, 559 с.
Пакиж, В. И. 1958. Разпространение европейского суслика в Молдавской ССР и некоторые данные по его экологии. – Зоол. журн., 37(1): 105–120.
Паспалев, Г., Ц. Пешев. 1957. Принос върху екологията на Citellus citellus L. в България. – Известия на Почвения институт БАН, С., БАН, 4: 175–189.
Петров, А. 1965. Норка. – Природа и знание, С., 10: 14.
Петров, Б. 1954. Проучвания върху гризачите в Добруджа, тяхното стопанско значение и средствата за борба. – Сп. Научно изслед. инст. при МЗ, 2: 81–98.
Петров, Б. 1997. Проучвания върху прилепите (Mammallia, Chiroptera) в Кресненското дефиле, ЮЗ България: видов състав, разпространение, биологични особености и проблеми на защитата. Дипломна работа, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Биологически факултет, катедра "Екология и опазване на околната среда", 58 с.
Петров, Б. 2001. Прилепите (Mammalia: Chiroptera) в Кресненския пролом. – В: Берон П. (ред.) Биоразнообразие на Кресненския пролом. С., Изд. Национален природонаучен музей, 325–330.
Петров, И. 1991. Дивата котка (Felis silvestris Schreber, 1777: Mammalia, Felidae) от България. Дисертация за получаване на научна степен "кандидат на биологичните наука". БАН – Инст. по зоология. София.
Пешев, Ц. 1955. Систематични и биологични изследвания върху Citellus citellus L. в България. – Изв. зоол. инст., Отделение за биологически и медицински науки, С., БАН, 4–5: 277–327.
Пешев, Ц., В. Ангелова, Т. Динев. 1960. Cricetulus migratorius Pall. (сем. Cricetidae) – нов вид бозайник за фауната на България. – Изв. зоол. инст. БАН, 9: 393–396.
Пешев, Ц., Д. Пешев, В. Попов. 2004. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. С., Акад. Изд. "Марин Дринов", 632 с.
Пешев, Ц., Т. Динев, В. Ангелова. 1960. Myomimus personatus Ognev (сем. Myoxidae) нов вид гризач за фауната на Европа. – Изв. зоол. инст. БАН, 9: 312–334.
Приклонский, С. Г., М. В. Дидорчук. 2000. Динамика числености и питание лесной куницы Martes martes в Европейской части России. – Труды Окского биосферного государственого природного заповедника, 20, Рязань: 338–346.
Россолимо, О. Л. 1976. Систематическое положение мышевидной сони Myomimus personatus (Mammalia, Myoxidae) из Болгарии. – Зоол. журн., 55, 10: 1515–1525.
Рябов, Л. С. 1985. Последствия нарушения структуры популяций волка. – В: Бибиков (отв. ред.). Волк. АН СССР, Сов. К-т МАВ, М., "Наука", 431–446.
Симеонов, С., З. Н. Боев 1988. Проучване върху хранителния спектър на бухала (Bubо bubo L.) в някои райони на България. – Екология, 21: 47–57.
Симеонов, С. 1963. Материали върху храната на горската ушата сова (Asio оtus L.) в някои райони на България. – Год. на Соф. унив., 57, Биол.-геол.-геогр. фак., кн. 1 Биол. (Зоол.), 107–115.
Симеонов, С. 1964. Ново находище на Cricetulus migratorius Pall. в България. – Год. на Соф. унив., 57, Биол.-геол.-геогр. фак., кн. 1 Биол. (Зоол.), 117–118.
Симеонов, С. 1978. Материали върху храната на забулената сова (Tyto alba Scopoli) от някои райони в България. – Екология, 4: 65–76.
Симеонов, С. 1985. Проучване върху гнездовата биология и хранителния спектър на горската улулица (Strix aluco L.) в България. – Екология, 17: 42–48.
Симеонов, С. Д., Ц. Хр. Петров. 1986. Нови материали върху храната на горската ушата сова (Asio otus L.) извън гнездовия период в България. – Екология, 18: 27–32.
Смирнов, В. С., Н. С. Корытин. 1985. Возрастная структура и соотношение полов. – В: Бибиков (отв. ред.) Волк. АН СССР, Сов. К-т МАВ, М., "Наука", 389–408.
Спасов, Н. 1982. Еволюция и разпространение на черния и степния пор – Природа. София, 6: 32–39.
Спасов, Н. 1985. Европейска норка, Mustela lutreola (L. 1761). – В: Червена книга на НР България. Т. 2, Животни. С., БАН.
Спасов, Н., Ж. Спиридонов. 1985. Златка. Martes martes L. 1758; степен пор. Mustela eversmanni Lesson, 1827; пъстър пор. Vormela peregusna Guldenstaedt, 1770; видра. Lutra lutra L., 1758. – В: Червена книга на НР България. Т. 2, Животни. С., БАН.
Спасов, Н., В. Иванов (непубл. доклад). Проучване състоянието на видрата Lutra lutra L. в Природния парк Странджа и създаване на план за управление на популацията (1994–1996). Архив – МОСВ по проект: План за управление на НП Странджа.
Спиридонов, 2003. Бозайниците в природен парк "Рилски манастир" и тяхното опазване. – В: Бърза екологична оценка на природен парк "Рилски манастир". Американска агенция за международно развитие, Министерство на околната среда и водите, 163–165.
Спиридонов, Ж. 1970. Амнистия за риса. – Природа и знание, 6–7: 56–57.
Спиридонов, Ж. 1985. Дива коза – Rupicapra rupicapra L., 1758 – В: Червена книга на НР България, Т. 2. Животни. С., БАН, 139.
Спиридонов, Ж. 1985. Свободно място за риса в нашата природа. – Защита на природата, 10: 16–17.
Спиридонов, Ж., Н. Спасов. 1985. Вълк, Canis lupus L., 1758 ; Рис, Felis lynx L., 1758; Мечка, Ursus arctos L., 1758. – В: Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. С., БАН, 137–138.
Спиридонов, Ж., Н. Спасов. 2005. Биоразнообразие на бозайниците в България. – В: Петрова А. (ред.) Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, 313–324. Българска биоплатформа, София.
Станев, Ц. 1996. Разпределение и численост на делфините в Българската акватория на Черно море. Proc. of the Inst. of fisheries – Varna, 24: 177–182.
Страка, Ф. 1961. Принос към биоекологията и борбата с европейския лалугер (Citellus citellus L.) в България. – Известия на централния научно-изсл. ин-тут за защита на растенията, БАН, С., 1: 25–63
Тюфекчиев, А. 1978. Проучвания върху дивата коза (Rupicapra rupicapra L.) в района на Пирин планина. Дисертация за получаване на научна степен "КССН", ВЛТИ, София.
Христович, К. 1939. Дива коза. – Природа, 4: 1–3.
Atanassov, N., Z. Peshev. 1063. Die Saugetiere Bulgariens. – Saugetierkundliche Mitteilungen, 11(3): 101–112.
Auslander, D., S. Hellwing. 1957a. Observations ecologiques sur les petits mammiferes des ecrans forestiers de protection de "Valul Traian" references speciales concernant leur dynamique. – Trav. Mus. Hist. Nat. "Grigore Antipa", 1: 11–139.
Avramov, S. 1997 Project: "Investigation and conservation of the rare sea-cliff fauna on Bulgarian Black Sea Coast, 1996–1997" (unpublished report). BSPB – BirdLife, Bulgaria.
Baumgart, W. 1975. An Horsten des Uhus (Bubo bubo) in Bulgarien. II. Der Uhu in Nordostbulgarien (Aves, Strigidae). – Zool. Abh. Mus. Tierk. Dresden, 33(18): 251–275.
Beck, A. 1995. Fecal analyses of European bat species. – Myotis, Bonn, 32–33: 109–119.
Benda, P., T. Ivanova, I. Horacek, V. Hanak, J. Cerveny, J., Gaisler A. Gueorguieva, B. Petrov, V. Vohralik. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria. – Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245–357.
Ben-David, M. 1988. The biology and ecology of the marbled polecat (Vormela peregusna syriaca) in Israel. Thesis. Univ. of Tel-Aviv.
Ben-David, M. 1998. Delayed implantation in the marbled polecat, Vormela peregusna syriaca (Carnivora, Mustelidae): evidence from mating, parturition, and post-natal growth – Mammalia, 62(2): 269–283.
Benton, M. 2000. "Monachus monachus" (On-line), Animal Diversity Web. Accessed February 14, 2005 at , http://animaldiversity.ummz.umich.edu/site/accounts/information/Monachus_monachus.html.
Beron, P., V. Beshkov, V. Popov, M. Vassilev, R. Pandurska & T. Ivanova. 2000. Biodiversity of Small Vertebrates (Pisces, Amphibia, Reptilia, Mammalia – Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha and Rodentia) in the Rila National Park. Pp.: 333–360. – In: Sakalian M. (Ed.) Biological Diversity of the Rila National Park. Sofia: Pensoft, 650 pp.
Birkun, A., M. Moldoveanu, M. Stanciu, T. Stanev, B. Ozturk, A. Komakhidze. 1999. Tursiops truncatus Montagu, 1821. – In: Black Sea Red Data Book. Cluwen Acad. Publisher, 413 p.
Birkun, A. Jr. 2002 Black Sea – Habitat loss and degradation. Pages 60–77. – In: G. Notarbartolo di Sciara (Ed.) Cetaceans of the Mediterranean and Black Seas: State of knowledge and conservation strategies. A report to the ACCOBAMS Secretariat, Monaco, February 2002.
Burton, M. 1987. Guide to Mammals of Britain and Europe. Tresaure: London. 79 p.
Buruldag, E., C. Kurtonur. 2001. Hibernation and postnatal development of the mouse-tailed dormouse, Myomimus roachi reared outdoor's in a cage. – Trakya University Journal of Scientific Research, Ser. B, vol. 2 (2):
179–186.
Calinescu, R. 1931.Mammiferele Romaniei. Regia M.O., Imprimeria Nationala. Bucuresti, p. 103.
Cem, Orkun Kirac. 2001. Witnessing the Monk seal's extinction in Black Sea. The Monachus Guardian, 4(2), Nov. 2001. (On line, accessed February 17 at www.monachus-guardian.org).
Dede, A. 1999. Turk boazlar sisteminde yasayan deniz memelileri populasyonlari uzerine arastimalar. Doctoral Thesis, Istanbul University. 62 pp. [In Turkish].
Dondini, G., S. Vergari. 2000. Carnivory in the greater noctule bat (Nyctalus lasiopterus) in Italy. – Journal of Zoology, London, 251: 233–236.
Dutsov, A. 2003. Population Status and Distribution of Chamois (Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925) in Pirin National Park. – В: Сб. научни доклади. "75 години Институт за гората" – С., БАН, 429–433.
Erlinge, S. 1967. Home range of the otter, Lutra lutra L. in Southern Sweden. – Oikos, 18(2): 186–209.
Erlinge, S. 1968. Тerritoriality of the otter Lutra lutra (L.). – Oikos: 19 (1): 81–98.
Genov, P., G. Massei. 1989. The distribution and status of Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925 in Bulgaria. World Conf. on Mountain Ungulates, Camerino (MC), 15 p.
Genov, P., V. Kostova, G. Massei. 1996. Litter size and population dynamics of the wolf (Canis lupus L.) in Bulgaria in the last century (summary). – In: N. Botev, (Ed.) XX Congress The game and the Man, Sofia – 1995. Proceedings. Pensoft, p. 216.
Georgiev, D. G. 2005. Habitats of the Otter (Lutra lutra L.) in some Regions of Southern Bulgaria – IUCN Otter Spec. Group Bull., 22(1): 1–6
Georgiev, D. G. 2006. Diet of the Otter Lutra lutra in different Habitats of Southern Bulgaria – IUCN Otter Spec. Group Bull., 23(1): 4–10.
Georgiev, D. G. 2007. Otter (Lutra lutra L.) mortality In Southern Bulgaria. – IUCN Otter Spec. Group Bull., 24: 5–10.
Gorecki, A., M. Grygielska. 1975. Consumption and utilization of natural foods by the common hamster. – Acta Theriol., 20(18): 237–246.
Gorecki, A. 1977. Energy flow through the Common Hamster population. – Acta Theriol., 22(2): 25–66.
Grubac, B. 2000. The lynx Lynx lynx (Linnaeus, 1758) in Serbia. – Protection of Nature, Belgrade, 52(1): 151–173.
Grulich, I. 1975. Zum Verbreitungsgebiet der Art Cricetus cricetus (Mamm.) in der Tschechoslowakei. – Zoologicke Listy, 24(3): 197–222.
Grulich, I. 1978. Standorte des Hamsters (Cricetus cricetus L., Rodentia, Mammalia) in der Ostslowakei. Acta Sc. Nat. Brno, 12(1): 1–42.
Grulich, I. 1986. The reproduction of Cricetus cricetus (Rodentia) in Czechoslovakia. – Acta Sc. Nat. Brno, 20(5–6): 1–56.
Hamar, M., M. Sutova. 1963. Studiul ecologic al rozatoarelos (Glires) din Baragan si Dobrogea. – Analele sectieti de protectia plantelor, 1: 195–216.
Hanak, V., P. Benda, M. Ruedi, I. Horacek, T. S. Sofianidu. 2001. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 2. Review of bat distribution in Greece. – Acta Soc. Zool. Bohem., 65: 279–346.
Heinrich, G. 1936. Ueber die von mir im Jahre 1935 in Bulgarien gesammelten Saugetiere. – Mitt. Konigl. Wiss. Inst., Sofia, 9: 33–48.
Horacek, I., J. Cerveny, A. Tausl, D. Vitek. 1974. Notes on the mammal fauna of Bulgaria (Insectivora, Chiroptera, Rodentia). – Vestn. Ceskoslov. Spol. Zool., Praha, 38(1): 19–31.
Ionescu, V. 1968. Vertebratele din Romania. Bucuresti, 496 p.
Israels, l. 1992. Thirty years of Mediterranean monk seal protection, a review. Nederlandische Commissie voor Internationale Natuurbescherming. Mededelingen, No.28:1–65.
Ivanov, V. 1988. Observations on the behaviour and biology of the wolf (Canis lupus L., 1758) in Ihtimanska Sredna Gora mountain. – Ecology. Sofia, 21: 25–33.
Ivanova, T. 1998. First data on bats of the Central Balkan Mts., Bulgaria. – Vespertilio, 3: 29–36.
Ivanova, T. 2005. Important Bat Underground Habitats (IBUH) in Bulgaria. – Acta zool. bulg., 57(2): 197–206.
Ivanova, T., A. Guerguieva. 2005. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece) – species diversity, zoogeography and faunal patterns. – In: Beron, P., Popov A. (Еds.) Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 907–927.
Kerth, G., K. Safi, B. Konig. 2002. Mean colony relatedness is a poor predictor of colony structure and female philopatry in the communally breeding Bechstein's bat (Myotis bechsteinii). – Behavioral Ecology and Sociobiology, 52: 203–210.
Kerth, G., Е. Petit. 2005. Colonization and dispersal in a social species, the Bechstein's bat (Myotis bechsteinii). – Molecular Ecology, 14: 3943–3950.
Kirov, B. (rapport non publie). Etat et exploitation de l'ours brun (Ursus arctos L.) dans la partie de Dobrostan-Prespa des Rhodopes. Seminaire sur les petites population de mammiferes menaces, Convention de Berne, Sofia, 1993: manuscript 17 pp.
Kumerloeve, H. 1975. Die Saugetiere (Mammalia) der Turkei. – Veroeff. Zool. Staatssamml. Munchen, 18: 69–158.
Kurtonur, C., B. Ozkan. 1991. New records of Myomimus roachi Bate, 1937 from Turkish Thrace (Mammalia: Rodentia: Gliridae). – Senckenbergiana biol., 71: 239–244; Frankfurt am Main.
Lepsi, J. 1925. Coasta de argint. Analele Dobrogei, An. V. Cernanti, 50 p.
Maran, T., H. Henttonen. 1995. Why is the European mink (Mustela lutreola) disappearing? A review of the process and hypotheses. – Ann. Zool. Fennici, 32: 47–54.
Masi, A. 2000. "Phocoena phocoena" (On-line), Animal Diversity Web. Accessed January 25, 2005 at ttp://animaldiversity.ummz.umich.edu/site/accounts/information/Phocoena_phocoena.html.
Miller, G. S. 1912. Catalogue of the mammals of western Europe. London, British Mus. Nat. Hist., 1019 p.
Mitev, I. 1995. Fledermause in der Nahrung bulgarischer Greifvogel und Eulen. – Nyctalus (N.F.), 5: 409–416.
Muller, H.-U., C. Martin, P. Diethelm. 1976. La loutre. Zurich, 48 pp.
Nechay, G., M. Hamar, I. Grulich. 1977. The common hamster (Cricetus cricetus L.): A review. – EPPO Bull., 7(2): 255–276.
Niethammer, J., F. Krapp. (Eds.) Handbuch der Saugetiere Europas, Vol. 2. Akad. Vrlg. Ges., Wiesbaden, pp. 1–50.
Notarbartolo Di Sciara, G. 2002. Summary. – In: Notarbartolo Di Sciara G. (Ed.), Cetaceans of the Mediterranean and Black Seas: state of knowledge and conservation strategies. A report to the ACCOBAMS Secretariat, Monaco, February 2002. Section 1, 5 p.
Nowak, R. 1999. Walker's Mammals of the World, 6th Ed. Vol II. Baltimore. John Hopkins University Press.
Pandurska, R. 2002. Bats in Bulgaria, with an emphasis on Geoffroy's bat (Myotis emarginatus). – Bat Research News, 43(1): 1–4.
Pandurska, R., T. Ivanova. 2003. Distribution and present status of Barbastella barbastellus (Schreber, 1774) in Bulgaria. – Nyctalus (N. F.), Berlin, 8(6): 626–629.
Pandurska, R., V. Beshkov. 1998. Bats (Chiroptera) of high mountains of Southern Bulgaria. – In: Carbonell J-P., Stamenov I. N. (Eds.) Observatoire de montagne de Moussala, Symposium international, Borovets, Bulgaria, 15–17.10.1997, 135–140.
Paunovic, M., M. Milencovic, C. Ivanovic-Vladovic. 2001. The lynx populations in the Federal Republic of Yugoslavia. – In: Breitenmoser-Wursten C., Breitenmoser U. (Eds.) The Balkan lynx population – History, Recent Knowledge on its Status and Concervation Needs. Kora Bericht. Muri, 7: 12–18.
Paunovic, M., R. Pandurska, T. Ivanova, B. Karapanda. 2003. Present knowledge of distribution and status of Barbastella barbastellus (Schreber, 1774) (Chiroptera: Vespertilionidae) on the Balkan peninsula. – Nyctalus (N. F.), Berlin, 8(6), 633–638.
Peshev, D., V. Delov, A. Vassilev. 2005. Preliminary stubby of the negative factors for the sea mammals in the Bulgarian aquatory of the Black Sea. – In: Биоразнообразие, Екосистеми, Глобални промени. Първа национална научна конференция по екология. С., Петекстон, 303–308.
Petrov, B. 2006. Distribution and status of Myotis bechsteinii in Bulgaria (Chiroptera: Vespertilionidae). – Lynx n.s., Praha, 37: 179–195.
Pierpaoli, M., Z. S. Birom, Herrmann, K. Hupe, M. Fernandes, B. Ragni, L. Szemethy, E. Randi. 2003. Genetic distinction of wildcat (Felis silvestris) populations in Europe, and hybridization with domestic cats in Hungary – Molecular Ecology 12: 2585–2598.
Popov, V., I. Pandurski, R. Pandurska-Whitcher, V. Beshkov. 2006. Small mammals (Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha, Rodentia) in the area of Strandzha Mountain, South-Eastern Bulgaria. – In: Chipev N. (Ed.): Challenges in Establishment and Management of a Trans-Border Biosphere Reserve Between Bulgaria and Turkey in Stranja Mountain, Bourgas, 10–13 November 2005. Burgas, 87–104.
Popov, V., T. Ivanova. 2002. Comparative craniometrical analysis and distributional patterns of mediumsized horseshoe bats (Chiroptera: Rhinolophidae) in Bulgaria. – Folia Zool., 51: 187–200.
Promberger, C., O. Ionescu, L. Petre, C. Roschak, P. Surth, B. Furpass, L. Todicescu, A. Sandor, M. Minca, T. Stan, H. Homm, G. Predoiu, M. Scurtu. 1997. Carpatian Large Carnivore Project. Annual Report 1996–1997. Institutul de cercetari si amenajari silvice. Bucuresti.
Rosel, P. E., A. Frantzis, C. Lockyer, A. Kommenou. 2003. Source of Aegean Sea harbour porpoises – Mar. Ecol. Prog. Ser., 247: 257–261.
Saint Girons, M.-Ch. 1992. Repartition actuelle du vison sauvage Mustela lutreola, en Europe. XV-eme Coll. Francophone de Mammalogie: "Ecologie, comportement, evolution des carnivores. Encyclopedie des carnivores de France, hors-serie. Soc. Francaise pour l'etude et la protection des mammiferes, 87–88.
Schapp, B. 1968. The fauna of micromammals from Valul-lui-Traian (Dobrudja) in the years 1958–1962, according to Asio otus (L.) pellets. – Trav. Mus. Hist. Nat. "Grigore Antipa", 2(2): 1045–1063.
Schroepfer, R., P. Wiegang, H. Hogrefe. 1997. The implications of territoriality for the social system of the European pine marten (Martes martes L., 1758) – Z. fur Saugetierkunde, 62: 209–218.
Schunger, I., Ch. Dietz, D. Merdschanova, S. Merdschanov, K. Christov, I. Borissov, S. Staneva, B. Petrov. 2004. Swarming of bats (Chiroptera, Mammalia) in the Vodnite Dupki Cave (Central Balkan National Park, Bulgaria). – Acta zool. bulg., 56(3): 323–330.
Seluga, K. 1996. Untersuchungen zur Bestandisituation und Okologie des Feldhamster, Cricetus cricetus L., 1758, in den ostrichen Bundeslandern. Halle (Saale), Martin-Luther. Univ. 106 p.
Simeonov, S. 1966. Forschungen uber die Winternahrung der Waldohreule (Asio otus L.) in North Bulgarien. – Fragmenta Balcanica. Mus. Maced. Sci. Natur., Skopje, 5, 23(133): 169–173.
Simmonds, M. 2003. The Black Sea Bottlenose Dolphin – What Next? Submitted to the Scientific Committee of the International Whaling Commission. Ref: SC/55/SM12. 10 pages.
Smith, C., A. Van Wijngaarden. 1981. Threatened mammals in Europe. European Commettee for the Conseration of Nature and Natural Resources. Council of Europe. Wiesbaden, 259 pp.
Spassov, N. 1999. Nouvelles donnees sur la presence et le statut du Putois marbre (Vormela peregusna) et du Putois siberien (Mustela eversmanni) en Dobroudja bulgare – Branta. Le Balkan, 3: 27.
Spassov, N. 2003. The Brown Bear in the southern Balkans. – In: Krystufek, B., B. Flajsman, H. Griffiths (Еds.). Chapter 9. Living with Bears, A large European carnivore in a shrinking world. Ekoforum, Ljubljana, 229–244.
Spassov, N., G. Spiridonov. 2006. Status of the large mammals (Macromammalia) in Western Rhodopes, Bulgaria. – In P. Beron (Ed.) Biodiversity of Bulgaria. 3. Biodiversity of Western Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 959–974.
Spassov, N., G. Spiridonov. 1993. Vormela peregusna Gueld., 1770 – Tigeriltiss. – In: Handbuch der Saugetiere Europas. Aula Verlag GmbH, Wiesbaden. Band 5/II (Carnivora), 817–854.
Spassov, N., K. Georgiev, N. Ivanova, V. Ivanov. 2002. Study of the status of marbled polecat (Vormela peregusna peregusna Guld.) in Western and North-Eastern Bulgaria with data on the status of its potential main prey species and competitors – Hist. nat. bulg., 14: 123–140.
Spassov, N., N. Ivanova, F. Bego, S. Hristovsky, B. Mihova. 2001. Status and conservation of the wolf in the Southern Balkans – Wolf Print, 10: 17–19.
Spassov, N., G Spiridonov, G. Penev. 2006. The Discovery of an Extinct Species: Data for the Recent Presence of the Lynx (Lynx lynx L.) in Bulgaria and discussion of its status since 1941. – Hist. nat. bulg., 17: 167–176.
Spassov, N., V. Simeonovski, G. Spiridonov. 1997. The Wild Cat (Felis silvestris Schr.) and the Feral Domestic cat: Problems of the Coloration Patterns, Taxonomy, Identification of the Hybrids and Purity of the Wild Population – Hist. nat. bulg., 8: 101–118.
Spassov, N., H. Mihailov, K. Georgiev, V. Ivanov. 2000a. Status of the large mammals (Macromammalia). – In: Biodiversity of Rila National Park. Pensoft. Sofia, 389–428.
Spassov, N., N. Ninov, K. Georgiev, R. Gunchev, V. Ivanov. 2000b. Status of the large mammals (Macromammalia). – In: Biodiversity of Central Balkan National Park. Pensoft. Sofia, 425–490.
Spiridonov, G., N. Spassov. 1998. Large mammals (Macromammalia) of Bulgaria. – In: Meine, C. (Ed.) Bulgaria's Biological Diversity: Conservation and Status Needs Assessment. Washington D. C.: Biodiversity Support Program, 467–483 (original Bulgarian version – 1993).
Spiridonov, G., I. Raev. 2006. A strategy for conservation of virgin forests in Bulgaria: Conceptual paper. – In: Virgin forests in Bulgaria. Sc. Edit. P. Veen, I. Raev. Royal Dutch Society for Nature protection, Ministry of Enviroment and Water-EEA, 111–123.
Spiridonov, G., P. Genov. 1997. Bulgaria. – In: Shackleton, D. (Ed.) – Wild Sheep and Goats and their Relatives. IUCN/SSC Caprinae Specialists Group. IUCN. Gland, 86–89.
Spiridonov, G., N. Spassov. 1998. Large mammals (Macromammalia) of Bulgaria. – In Meine C. (Ed.) Bulgaria`s Biological Diversity: Status and Conservation Needs Assesment. Washington D.C.: Biodiversity Support Program, 467–483 (Bulgarian version – 1993).
Spiridonov, G., N. Spassov. 1989. The Otter in Bulgaria, its state and conservation. – Hist. nat. bulg., 1: 57–63.
Spiridonov, G., V. Dimitrov. 2006. Distribution area of the Otter, Lutra lutra. Natural State of the rivers in Bulgaria. – In: Indicative map of the Pan-European network for Southeastern Europe. CKFF-ECNC. Tilburg, Netherlands, 46 pp.
Stubbe, M. 1993 Martes martes – Baummarder, Martes foina – Steinmarder. – In: Handbuch der Saugetiere Europas. Aula Verlag GmbH, Wiesbaden. Band 5/I (Carnivora), 374–480.
Stubbe, M., K. Seluga, A. Weidling. 1997. Situation and ecology of the European hamster Cricetus cricetus (L., 1758). Tiere im Konflikt, 5: 5–60.
Topal, G. 2001. Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806) – Wimperfledermaus. – In: J. Niethamer and F. Krapp (Еds.), Handbuch der Saugetiere Europas, Aula-Verlag, Wiebelsheim, 4: 369–404.
Valchev, K., A. Obretenov, P. Genov. 2005. Current Problems In Management of Balkan Chamois (Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925) in Bulgaria. – In: Herausgeber Prof. Dr. Michael Stubbe – Beitrage zur Jagd und Wildforschung, Band, 30: 373–382.
Vohralik, V. 1974. Biology and reproduction of the common hamster Cricetus cricetus (L.). Vest. Cs. spol. zool., 38(3): 228–240.
Weidling, A. 1996. Zur Okologie des Feldhamsters Cricetus cricetus L., 1758 im Nordharzvorland. Halle (Saale), Martin-Luther Univ., 120 p.
Wolsan, M. 1993 Mustela eversmanni – Steppeniltis. – In: Handbuch der Saugetiere Europas. Aula Verlag GmbH, Wiesbaden. Band 5/II (Carnivora), 770–816.
Yalcin Savas, Cem Orkun Kirac 2002. Endgame: The fight for marine protected areas in Turkey. The Monachus Guardian, 5(1) 2002. (On line, accessed February 17 at www.monachus-guardian.org).
Youngman, Ph. 1982. Distribution and systematics of the Europaean Mink Mustela lutreola Linnaeus, 1961 – Acta Zoologica Fennica, 166: 1–48.
Zalewski, A., W. Jedrzejewski, B. Jedrzejewska. 1995. Pine marten home range, numbers and predation on vertebtates in a deciduous forest (Bialowieza National Park, Poland). – Ann. Zool. Fennici, 32: 131–144.
Zlatanova, D., P. Tzvetkov, E. Tzingarska-Sedefcheva. 2001. The lynx in Bulgaria: present conservation status and future prospects. – In: Breitenmoser-Wursten C., Breitenmoser U. (Eds..) The Balkan lynx population – History, Recent Knowledge on its Status and Concervation Needs. – Kora Bericht. Muri, 7: 19–25.
Ангелов, Ч. 1985. Фазаните в нашите гори. – в. "Отечествен фронт", бр. 12246/18.10.1985.
Арабаджиев, И. 1962. Хищните птици в България. София, Наука и изкуство, 175 с.
Арабаджиев, И. 1964. Кокилобегач. – Природа и знание, 6.
Арабаджиев, Ив. 1972. Тетревът. – Лов и риболов, 5: 15.
БДЗП. 2002. Защитена местност "Пода" – План за управление 2002–2010 г. БДЗП.
Бедев, К. 2003. Успешно отгледани качулати кукувици от свраки в Бургаски регион. – Инф. бюлетин Бургаски езера, 9: 8.
Бедев, К., И. Янев, С. Церков, М. Михайлова. 1996. Наблюдение и управление на гнездещата орнитофауна на технологичен обект "Окислителни езера" на "Нефтохим" – АД. Отчет на Институт по нефтопреработване и нефтохимия, Бургас, 2–12.
Бедев, К., И. Янев, С. Церков, М. Михайлова. 1997. Създаване благоприятни условия за размножаване на гнездящата орнитофауна на технологичен обект "Окислителни езера" на "Нефтохим" – АД. Отчет, етап II. Институт по нефтопреработване и нефтохимия, Бургас, 4–13.
Бедев, К., И. Янев, С. Церков, М. Михайлова. 1998. Създаване и поддържане благоприятни условия за размножаване на гнездящата орнитофауна върху понтонните платформи на територията на технологичен обект "Окислителни езера" на "Нефтохим" – АД. Отчет на Институт по нефтопреработване и нефтохимия, Бургас, 4–15.
Бедев, К., С. Церков, Г. Алексиев. 1999. Мониторинг на орнитофауната и поддържане благоприятни условия за размножаване на гнездящата колония от речни рибарки на технологичен обект "Окислителни езера" на "Нефтохим" – АД. Отчет на Институт по нефтопреработване и нефтохимия, Бургас, 4–11.
Боев, З. 1989. Таксономични, морфологични и археозоологични изследвания на колхидския фазан (Phasianus colchicus colchicus Linnaeus, 1758) в Югоизточна България. Министерство на културата, науката и просветата. Дог. № КН 771/ 26.10.1987 г. 1987–1989 (отчетен докл., непубл.).
Боев, З. 1991. Пораженията на алчността или истината за колхидския фазан. – 3Е – Еволюция, Екология, Екополитика, 2: 32–33.
Боев, З. 1991. Разпространение и статус на стридояда (Haematopus ostralegus L., 1758) (Haematopodidae – AVES) в България. – Hist. nat. bulg., 3: 75–91.
Боев, З. 1992. Тревога за Ибиша. – Природа и знание, 7–8: 28–29.
Боев, З. 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Hist. nat. bulg., 16: 123–132.
Боев, З., Г. Герасимов. 2007. Колхидски фазан Phasianus colchicus Common Pheasant. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Боев, З., Г. Герасимов, Ст. Николов, Н. Караиванов. 2007. Глухар Tetrao urogallus Capercaillie. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Боев, Н. 1958. Нашите полезни птици. С., Наука и изкуство, 162 с.
Боев, Н. 1962. Данни за лятното разпространение на някои видове птици у нас. – Изв. Зоол. инст. с музей, 11: 31–46.
Боев, Н. 1962. Колхидски (Ямболски) фазан – Phasianus colchicus. – В: Пешев, Ц.; Н. Боев. Фауна на България. Гръбначни – кратък определител. С., Народна просвета, 388–389.
Боев, Н. 1962. Птици. – В: Пешев, Ц., Н. Боев. Фауна на България. Кратък определител. С., Народна просвета, 106–454.
Боев, Н. 1985. Брадат лешояд, брадат орел, Gypaetus barbatus (L., 1758). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, T. 2, Животни, С., БАН, 82–83.
Боев, Н. 1985. Глухар Tetrao urogallus L., 1758. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.).Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 95–97.
Боев, Н. 1985. Голям воден бик Botaurus stellaris (L., 1758). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 49–50.
Боев, Н. 1985. Голяма дропла, Otis tarda. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 101–102 .
Боев, Н. 1985. Горски бекас, Scolopax rusticola L.. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 109–110.
Боев, Н. 1985. Колхидски фазан – див, Phasianus colchicus colchicus L., 1758. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 97–98.
Боев, Н. 1985. Лещарка, ресарка Tetrastes bonasia (L., 1758). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 93–94.
Боев, Н. 1985. Ливаден дърдавец (Crex crex). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 104.
Боев, Н. 1985. Малка белочела гъска, Anser erythropus. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 58.
Боев, Н. 1985. Момин жерав, Anthropoides virgo (L., 1758) – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 100–101.
Боев, Н. 1985. Розов скорец, Sturnus roseus (L., 1758)). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 128.
Боев, Н. 1985. Сив жерав, Grus grus L., 1758. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 99–100.
Боев, Н. 1985. Среден корморан, Phalacrocorax aristotelis. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 47–48.
Боев, Н. 1985. Стрепет, малка дропла, Otis tetrax L., 1758. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 103–104.
Боев, Н. 1985. Тетрев, Lyrurus tetrix L., 1758. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 94–95.
Боев, Н., 1962. Птици. – В: Пешев, Ц., Н. Боев. Фауна на България. Кратък определител. С. Народна просвета, 106–454.
Боев, Н., Ж. Георгиев, С. Дончев. 1964. Птиците на Тракия. – Изв. Зоол. инст. с музей, 16: 56–105.
Борисов, Б. 1988. Орнитологични изследвания в югозападната част на Сакар планина. – Орн. инф. бюл., 23–24: 24–38.
Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.) 1985. Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София, С., БАН, 120 с.
Ботев, Н. 1981. Ловно стопанство. С., Земиздат, 269 с.
Бъров, Б. 2002. Национален план за действие за опазването на белошипата ветрушка (Falco naumanni) в България. – В: Янков, П. (ред.) Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица – Кн. 4, С., БДЗП-МОСВ, 161–182.
Василев, В. 1999. Проучване орнитофауната на рибарниците до с. Мечка. – Юбилейна научна конференция 25 г ШУ "Еп. К. Преславски". Биология и География, 50–51.
Василев, В., Д. Милев, В. Делов. 2003. Разпространение на ливадния дърдавец Crex crex по поречието на Ломовете. – Сборник научни трудове на Шуменски унив., Природни науки, Биология, 24–26.
Ватев, И. 1987. Неизвестни данни от гнездовата биология на белоопашатия мишелов Buteo rufinus (Cretzchmer, 1827). – Юб. нац. конф. по биол. София, 33–37.
Ватев, И. 1980. Къснозимно преброяване на някои водоплаващи птици по Черноморското ни крайбрежие (18–25.ІІ.1978). – Орн. инф. бюл., 7–8: 69–74.
Ватев, И., П. Симеонов. 1978. Бележки за някои птици, срещнати в южната част на на Кресненското дефиле. – Орн. инф. бюл., 23–24: 106–108.
Ватев, И., П. Симеонов. 1978. Бележки за някои птици, срещнати в южната част на Кресненското дефиле. – Орн. инф. бюл., 4: 15–20.
Ватев, И., П. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1980. Белочелата сврачка (Lanius nubicus Lichtenstein) – гнездящ вид в България. – Acta zool. bulg., 15: 115–118.
Владышевский, Д. В. 1980. Экология лесных птиц и зверей. "Наука", Сибирское отд., Новосибирск, 264 с.
Воинственский, М. А. 1960. Птицы степной полосы Европейской части СССР. Современное состояние орнитофауны и ее происхождения. Киев, Изд. АН УССР, 1–292.
Върбанов, В. 1912. Блатният лов около Бургас. – Ловец, 5: 50–51.
Върбанов, В. 1934. Някои редки видове за нашата фауна и грижи за тяхната закрила. – Ловец, 11: 5–6.
Върбанов, В. 1935. Птиците в околностите на гр. Бургас. – Ловец, 35: 13–14.
Георгиев, Д. 2003. План за управление на ЗМ "Шабленско езеро". БШПОБ, София.
Георгиев, Д. 2004. План за управление на резерват Камчия. Българска фондация Биоразнообразие – БШПОБ и Министерство на околната среда и водите, София.
Георгиев, Д. 2007. Градинско коприварче (Sylvia borin). – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Георгиев, Д., В. Василев, С. Дерелиев, П. Янков. 2007. Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata). – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Георгиев, Д., Д. Александров. 1988. Принос към орнитофауната на Васильовска планина. – Орн. инф. бюл., 23–24: 53–66.
Георгиев, Д., Д. Митев, М. Търстън. 2003. Масова поява на средиземноморски буревестници по Българското черноморие за първи път след 70-те години на ХХ век. – За птиците, 1: 15.
Георгиев, Д., Н. Караиванов. 2007. Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Георгиев, Ж. 1961. Храненето на тракийския кеклик (Alectoris graeca cypriotes Hart). – Изв. Зоол. инст. с музей, 10: 267–292.
Георгиев, Ж. 1963. Хранене на малките и младите на тракийския кеклик (Alectoris graeca cypriotes Hart). – Изв. Зоол. инст. с музей, 14: 141–152.
Георгиев, Ж. 1964. Някои допълнителни данни за размножаването на тракийския кеклик (Alectoris graeca cypriotes Hart). – Изв. Зоол. инст. с музей, 15: 17–22.
Георгиев, Ж. 1976. Птиците по Черноморието между Бургас и Варна. – В: Сухоземна фауна на България. С., БАН: 261–286.
Герасимов, Г., З. Боев, Н. Караиванов, П. Шурулинков (под печат). Лещарка Bonasa bonasia Hazel Grouse. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Градев, Г. 2003. Видов състав на орнитофауната на Поморийско езеро, консервационен статус и възстановяване на хабитати. Аграрен университет – Пловдив, дипломна работа, 53 с.
Далакчиева, С. 2004. Гнездова биология на дъждосвирцоподобните птици разред Charadriiformes (семейства Haematopodidae, Recurvirostridae, Burhinidae, Glareolidae, Charadriidae и Scolopacidae), по Българското черноморско крайбрежие. Институт по зоология, БАН, докт. дисертация, 294 с.
Даракчиев, А. 1969. Птиците на Чернатица. ПУ "П. Хилендарски", БФ, докт. дисертация, 169 с. (ръкопис).
Даракчиев, А. 1984. Териториално разпределение на стридояда (Haematopus ostralegus L.) в Южна България и бележки върху гнездовата му биология. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", 22(2): 195–202.
Даракчиев, А., З. Илиева, Х. Николов. 1986. Структура на чапловата колония до с. Милево, Пловдивско – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", 24(1): 197–199.
Даракчиев, А., Х. Николов. 1984. Принос върху разпространението на черния щъркел. (Ciconiа nigra L.) в Горнотракийската низина. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", 22(2): 203–208.
Даракчиев, А., Ю. Филипова. 1986. Териториално разпределение на някои видове дъждосвирцоподобни птици по средното течение на река Струма. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", 24(1): 201–206.
Делов, В. 1997. Долни Богров–Казичане. – В: Костадинова, И. (съст.). Орнитологично важни места в България. – БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1, С., 176 с.
Делов, В. 1997. Ливаден дърдавец. – За птиците, 1: 6–7.
Делов, В. 2002. Методологични аспекти при еко-етологичните изследвания и телеономичния анализ на поведението на българските представители на сем. Дърдавцови (Rallidae, Gruiformes, Aves). СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., докт. дисертация, 574 с. (ръкопис).
Делов, В., Н. Петков. 1996. За опазване на ливадният дърдавец. – За птиците, Есен-зима, 11–12.
Делов, В., Н. Петков. 2002. Национален план за действие за опазването на ливадния дърдавец (Crex crex) в България, 2002–2006 г. – В: Янков, П. (отг. ред.). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ. София, 183–203.
Делов, В., Н. Петков. 1996. Пилотно национално преброяване на ливадния дърдавец (Crex crex) в България. – Neophron, 1: 9.
Делов, В. П. Янков. 1997. Влажни ливади Зимевица. – В: Костадинова И. (съст.). Орнитологично важни места в България. – БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1, С., 176 с.
Делов, В. 1997. Ливаден дърдавец. – За птиците, 1: 6–7.
Делов, В., П. Янков 1997. Влажни ливади Раяновци. – В: Костадинова И. (съст.). Орнитологично важни места в България. – БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1, С., 176 с.
Делов, В. 1997. Ливаден дърдавец. – За птиците, 1: 6–7.
Дементьев, Г. 1951. Птицы Советского союза, т. 3: 372–603.
Дементьев, Г. П., Н. А. Гладков, Е. С. Птушенко, Е. П. Спангенберг, А. М. Судиловская. 1951. Птицы советского союза. Т. 1, М.; Наука, 652 с.
Дементьев, Г., Н. Гладков (сост.). 1952. Птицы Советского союза. т. 4. М., Советская наука. 640 с.
Дерелиев, С. 2000. Резултати от мониторинга на зимуващите гъски в региона на езерата Шабла и Дуранкулак през периода 1995–2000г. Българо-швейцарска програма за опазване на биологичното разнообразие & Българско дружество за защита на птиците/BirdLife България. Доклад. София, 79 с.
Дерелиев, С. 2000а. Динамика на числеността и разпространение на червеногушата гъска Branta ruficollis (Pallas, 1769) в основното и зимовище в района на езерата Шабла и Дуранкулак. СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., Дипломна работа, 91 с. (ръкопис).
Дерелиев, С. 2000б. Резултати от мониторинга на зимуващите гъски в региона на езерата Шабла и Дуранкулак през периода 1995–2000 г. Българо-швейцарска програма за опазване на биологичното разнообразие & Българско дружество за защита на птиците/BirdLife България. Доклад. София, 79 с.
Дерелиев, С. (под печат). Ням лебед Cygnus olor. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Джунински, Е. 1979. Заселването на изкуствените гнездилки от беловратата мухоловка (Ficedula albicollis Temminck) в лесопарка край гр. Белоградчик. – Орн. инф. бюл., 6: 8.
Димитров, В. 1981. Орнитологична колекция на Природонаучния музей в гр. Плевен. – Орнит. инф. бюл., 9: 12–24.
Димитров, М. 2004. План за управление на езеро Вая. МОСВ, София, 201 с.
Димитров, М., Л. Профиров. 2006. Саблеклюн (Recurvirostra avosetta). – В: Янков П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Димитрова, Е., П. Петков. 1986. Сведения за орнитофауната на Депо-2б в района на село Белослав – Варненско. – Орн. инф. бюл., 19–20: 102–106.
Дончев, С. 1959. Принос към изучаването на прелета и презимуването на някои птици в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, 8: 161–168.
Дончев, С. 1963. Нови данни върху прелета, презимуването и разпространението на някои птици в България. – Изв. на зоол. инст. с музей, 14: 111–125.
Дончев, С. 1964. Върху разпространението на някои нови и редки птици в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, 16: 23–28.
Дончев, С. 1965. Нови находища на Sylvia melanocephala (Gmelin), S. cantilans (Pallas) и S. hortensis (Gmelin) в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, 18: 59–63.
Дончев, С. 1967. Принос към опознаването на водоплаващите птици в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, 23: 79–94.
Дончев, С. 1970. Индийското шаварче Acrocephalus agricola (Jerdon, 1845) нов вид за българската орнитофауна. – Изв. Зоол. инст. с музей, 32: 181–183.
Дончев, С. 1970. Птиците на Западна Стара планина. – Изв. Зоол. инст. с музей, 31: 45–92.
Дончев, С. 1974. Птиците на Средна и Източна Стара планина. – Изв. Зоол. инст. с музей, 41: 33–63.
Дончев, С. 1977. Птиците на Розовата долина. – Acta zool. bulg., 6: 15–34.
Дончев, С. 1980. Миграция на птиците по Българското Черноморско крайбрежие. – Екология (София), 7: 68–83.
Дончев, С. 1984. Мигриращи птици от разредите Charadriiformes и Passeriformes по Българското Черноморско крайбрежие. – Acta zool. bulg., 24: 45–61.
Дончев, С. 1980. Миграции на птиците по Българското Черноморско крайбрежие. – Екология (София), 7: 68–83.
Дончев, С., Е. Унджиян. 1961. Речният цвъркач – Locustella fluviatilis (Walfin, 1810) – нов вид за нашата орнитофауна. – Изв. Зоол. инст. с музей, 10: 387–388.
Дончев, Ст. 1980. Миграции на птиците по Българското Черноморско крайбрежие. – Екология (София), 7: 68–83.
Думанов, Н. 1936. Нещо за бекаса у нас. – Ловец, 37: 6–7.
Енев, М. 1996. Влияние на изкуствените острови в Атанасовското езеро върху популациите на редки водолюбиви птици. СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., Дипломна работа, 94 с. (ръкопис).
Зубакин, В. 1988. Белощекая крачка. – В: Птицы СССР. Чайковые, 286 с.
Зьомер, П. 1987. За малката белочела гъска Anser erythropus L. в българската част на Добруджа. – Орнит. инф. бюл., 21–22: 37–39.
Иванов, Б. 1985. Белобуза рибарка, Chlidonias hybrida. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 118.
Иванов, Б., 1979. Проучване върху числеността на някои водоплаващи птици през зимните месеци на 1975/76–1977/78 г. в три блата край р. Дунав. – Екология (София), 5: 30–43.
Иванов, Б., С. Нонев. 1997a. Гнездящи птици в района на Калиакра. Добруджа и Калиакра. – Сборник научни доклади. БШПОБ, София, 99–107.
Иванов, Б., С. Нонев. 1997b. Гнездящи птици в степните райони по черноморското крайбрежие между Балчик и Дуранкулашко езеро. Добруджа и Калиакра. – Сборник научни доклади. БШПОБ, София, 108–125.
Иванчев, В. П. (Ред.). 2001. Седой дятел Picus canus Gmelin, 1788. – Красная книга Рязанской области. Изд. Узорочье, Рязань, 104.
Иванчев, В. П. 2000. К экологии клинтуха Columba oenas: оценка состояния в Окском заповеднике. – В: Труды Окского биосферного государственного природного заповедника, 20. "Узорочье", Рязань, 71–88.
Иванчев, В., П. Желна Dryocopus martius в Окском заповеднике. – В: Труды Окского биосферного государственного природного заповедника, 20. "Узорочье", Рязань: 89–106.
Ильичев, В., А. Михеев. 1986. Жизнь животых. Т. 6 Птицы. (Aves). Москва. "Просвещение", 528 с.
Камбурова, Н. Т. 2004. Гнездова орнитофауна на поддържания резерват "Сребърна" – пространствено разпределение и дългосрочни промени. ЦЛОЕ, БАН, докт. дисертация, 275 с.
Кантарджиев, Д., К. Бедев. 1984. Ново гнездене на черноглавата чайка (Larus melanocephalus Temm.) в Атанасовското езеро. – Орнит. инф. бюл., 15–16: 20.
Кириков, С. В. 1979. Распространение и численность зверей и птиц. – В: Человек и природа Восточноевропейской лесостепи в 10 – начале 19 в. М., Наука, 131–164.
Клайн, Е. 1909. Наши птици, описани за земеделци, лесничеи, ловци и любители на природата. С., кн. "Пчела", 186 с.
Кметова, Е. (съст.). 2006. Разпространение и численост на белия щъркел (Ciconia ciconia L.) в избрани общини на България. Резултати от шестото международно преброяване на вида в България 2004–2005. – Зелени Балкани, 84 с.
Ковачев, А., Т. Мичев, З. Боев, Е. Тодоров, Т. Александров (под печат). Лопатарка Platalea leucorodia Spoonbill. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Ковачев, А., Т. Мичев, З. Боев, Й. Куцаров 2007. Червена чапла (Ardea purpurea). – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с..
Костадинова, И. (съст.). 1997. Орнитологично важни места в България. – БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1, С., 176 с.
Костадинова, И., М. Граматиков (отг. ред.) 2007. Орнитологично важните места в България. Второ допълнено издание. Българско дружество за защита на птиците – Природозащитна поредица, БДЗП, София.
Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. Природозащитна поредица, 5, БДЗП, София, 90 с.
Костадинова, И., С. Дерелиев. 2001. Резултати от среднозимното преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997–2001 г. БДЗП. Природозащитна поредица, 3. БДЗП, София, 96 с. (бълг. и англ.).
Коцаков, Г., Д. Кантарджиев. 1986. Смесена колония на речна рибарка (Sterna hirundo L.), блатна лястовица (Glareola pratincola L.) и речен дъждосвирец (Charadrius dubius Scop.) край р.Струма. – Орнит. инф. бюл., 19–20: 52–53.
Кузев, К. 1928. Нашите ловни птици. С., Изд. Гутенберг, 80 с.
Куцаров, Й. Доклад за видовото многообразие на животинския свят в ЗМ "Блато Малък Преславец" 28 с. (ръкопис).
Кючуков, Д. 2002. Гнездова орнитофауна на големите градски паркове на София. – Лесовъдска мисъл, 1–2: 98–118.
Лоскот, В. М. 1986. Фенотипический состав популяций в зонах вторичнего контакта чернопегой каменки и плешанки. Актуальные проблемы орнитологии. М., Наука, 17–33.
Митков, Е. 1998. БДЗП в Пловдив участва при преброяването на совите в парк "Централен Балкан" – За птиците, пролет/лято, 12.
Мичев, Т. 1968. – Нови данни за орнитофауна на резерват "Сребърна" в Южна Добруджа – Изв. Зоол. инст. с музей, 27: 13–21.
Мичев, Т. 1968. Върху разпространението и гнездовата биология на египетския лешояд (Neophron percnopterus L.) в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, C., БАН, 27: 65–79.
Мичев, Т. 1982. Статус и опазване на дневните грабливи птици в България. – В: Сборник на Национална теоретична конференция по опазване и възпроизводство на обкръжаващата среда. "Слънчев бряг" – 1–5.XI.1982. С., БАН, 326–330.
Мичев, Т. 1985. Блатна лястовица, кафявокрил огърличник. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 114–115.
Мичев, Т. 1985. Дебелоклюна рибарка, Gelochelidon nilotica. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 119.
Мичев, Т. 1985. Кокилобегач, Himantopus himantopus. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 112.
Мичев, Т. 1985. Лопатар, Platalea leucorodia L., 1758. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 52.
Мичев, Т. 1985. Саблеклюн, Recrvirostra avosetta. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 113.
Мичев, Т. 1985. Черен щъркел, Ciconia nigra (L.). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 55.
Мичев, Т., И. Ватев, П. Симеонов, Л. Профиров. 1984. Разпространение и гнездова биология на белоопашатия мишелов (Buteo rufinus (Cretzchmer, 1827)) в България. – Екология, 13: 74–82.
Мичев, Т., И. Ватев. 1983. Речният цвъркач (Locustella fluviatilis (Wolf, 1810)) – гнездещ вид в България. – Acta zool. bulg., 21: 98–102.
Мичев, Т., Н. Дилчев. 1986. Хлорорганични пестициди в яйцата на някои видове птици в биосферния резерват "Сребърна". БАН, НИКЦЕООС, 235–237.
Мичев, Т., Н. Райков. 1980. Защитени птици в България. С., Земиздат, 140 с.
Мичев, Т., П. Симеонов. 1981. Принос към проучването на есенния прелет на някои водолюбиви и грабливи птици при Бургас (13–23.IХ.1978). – Екология (София), 8: 43–48.
Мичев, Т., Ц. Петров. 1979. Върху разпространението на кръстатия орел (Aquila heliaca Savigny) в България. – Изв. на музеите в Южна България, 5: 65–77.
Мичев, Т., Ц. Петров. 1984. Гнездово разпространение на сивата чапла (Ardea cinerea L.) в България. – Изв. на музеите в Южна България, 10: 17–26.
Мичев, Т., Ц. Петров. 1985. Кръстат орел, Aquila heliaca heliaca Savigny. – В: Ботев Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, с. 79.
Мичев, Т., Ц. Петров. 1985. Разпространение и численост на ловния сокол, Falco cherrug Gray, 1834 в България. – В: Межд. симп. по проект 8 на МАБ (ЮНЕСКО) "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд", 23–28.09.1985, Благоевград, 314–324.
Мичев, Т., Ц. Петров. 2000. Птиците на Родопите. С., Български съюз за защита на Родопите, 122 с.
Мичев, Т., В. Помаков, В. Стефанов, П. Янков. 1980. Колония на белоглавия лешояд (Gyps fulvus Hablizl) в Източните Родопи. – Екология, 6: 74–79.
Нанкинов, Д. 1979. Наблюдения върху ушатия гмурец (Podiceps auritus L.), тънкоклюния листоног (Phalaropus lobatus L.) и стридояда (Haematopus ostralegus L) в България. – Орнит. инф. бюл., 5: 8–18.
Нанкинов, Д. 1982. Птиците на град София. – Орн. инф. бюл., 12: 1–386.
Нанкинов, Д. 1980. Места концентрации мигрируйщих водоплавающих и околоводных птиц у Болгарского побережья Черного моря. – Орнитология, 15: 36–41.
Нанкинов, Д. 1982. Птиците на град София. – Орнит. инф. бюл., 12, 386 с.
Нанкинов, Д. 1982а. Екологичен преглед на птиците в резервата "Кастракли" и Триградско–Ягодинския район. C., БАН. – Екология, 10: 22–34.
Нанкинов, Д. 1982б. Птиците на град София. – Орнит. инф. бюл., 12: 386 с.
Нанкинов, Д. 1985. Горски водобегач, Tringa ochropus L.. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 108–109.
Нанкинов, Д. 1985. Кафявоглава пoтапница, Aythya ferina. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 64.
Нанкинов, Д. 1985. Малък червеноног водобегач, Tringa totanus. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 107.
Нанкинов, Д. 1985. Морски дъждосвирец, Charadrius alexandrinus. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 106.
Нанкинов, Д. 1985. Мустакат синигер, Panurus biarmicus (L., 1758). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 129.
Нанкинов, Д. 1985. Ням лебед, Cygnus olor Gm. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 59.
Нанкинов, Д. 1985. Сива патица, Anas strepera. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 183 с.
Нанкинов, Д. 1985. Тръноопашата потапница, Oxyura leucocephala. – В: Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 67.
Нанкинов, Д. 1985. Червен ангъч Tadorna ferruginea. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 60–61.
Нанкинов, Д. 1985. Черноглава чайка (Larus melanocephalus). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 115.
Нанкинов, Д. 1997. Състав на орнитофауната в бялоборовите екосистеми. – Наука за гората, 3/4: 84–95.
Нанкинов, Д. 2001. О первом и последующих наблюдениях маскированного сорокопута (Lanius nubicus Lichtenstein) в Болгарии. – В: Геоэкологические и биоэкологические проблемы Северного Причерноморья. Матер. междунар. научно-практ. конф. – Тирасполь, 28–30 марта 2001 г. РИО ПГУ – Экоднестр: 177–181.
Нанкинов, Д. 2002. Современное состояние популяций сов Болгарии. – Беркут, 11, 1: 48–60.
Нанкинов, Д., Д. Ганев. 1990. Малкоизвестна зоологическа колекция на естественика Владимир Власков. – Hist. nat. bulg., 2: 7–11.
Нанкинов, Д., С. Далакчиева. 2002. Гнездово разпространение на горския бекас (Scolopax rusticola) в България. – Лесовъдска мисъл 3–4(27): 97–103.
Нанкинов, Д., А. Даракчиев. 1977. Структура на орнитофауната в Атанасовското езеро, май 1978. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", 15(4): 75–96.
Нанкинов, Д., А. Даракчиев. 1978. Популацията на сабльоклюна (Recurvirostra avosetta L.) в България, локализация, численост, гнездова биология. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", 16, 4: 165–186.
Нанкинов, Д., А. Даракчиев. 1984. Гривестата рибарка (Thalasseus sandvicensis Latham) отново гнезди по българското черноморие. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски" 22(1): 144–145.
Нанкинов, Д., Е. Джунински. 1985. Върху видовия състав на птиците в биосферния резерват "Чупрене", Видински окръг. – В: Межд. симп. по проект 8- МАБ, ЮНЕСКО "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд", Благоевград, 22–28.IX.1985, БАН, 45–54 с.
Нанкинов, Д., А. Дуцов, Б. Николов, Б. Борисов, Г. Стоянов, Г. Градев, Д. Георгиев, Д. Попов, Д. Домусчиев, Д. Киров, Е. Тилова,И. Николов, И. Иванов, К. Дичев, К. Попов, Н. Караиванов, Н. Тодоров, П. Шурулинков, Р. Станчев, Р. Алексов, Р. Цонев, С. Далакчиева, С. Иванов, С. Марин, С. Стайков, С. Николов, Х. Николов. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици, Зелени Балкани, Пловдив, 32 с.
Нанкинов, Д., Д. Кантарджиев. 1988. За зимуването на малката бяла чапла (Egretta garzetta) в България. – Орн. инф. бюл., 23–24: 77–81.
Нанкинов, Д., Т. Мичев, В. Костова, Б. Иванов, В. Пенков. 1979. Первые резултаты орнитологических исследований на станции "Рупите" (Юго-Западная Болгария). – Вестник зоологии (Киев), 45–52.
Нанкинов, Д. Н., С. Д. Симеонов, Т. М. Мичев, Б. Е. Иванов. 1997. Фауна на България. Aves. Част ІІ. С., БАН, 427 с.
Нанкинов Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26, Aves. Част II. С., БАН, 428 с.
Нанкинов, Д., Ж. Спиридонов. 1980. Изследване върху орнитофауната в каньона на река Чернелка. – Орн. инф. бюл., 7–8: 44–63.
Николов, Б. 2006. Сврачките (сем. Laniidae) (Aves: Passeriformes) в България – разпространение, гнездова биология и миграции. Институт по зоология, БАН, докт. Дисертация.
Николов, Б., И. Христов, П. Шурулинков, И. Николов, А. Рогев, А. Дуцов, Р. Станчев. 2001. Нови данни за някои слабо изучени видове горски сови (Strix uralensis, Glaucidium passerinum, Aegolius funereus) в България. – Наука за гората, 38 (1/2): 75–86.
Николов, С. 2002. Проучване на орнитофауната в Понор планина. СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., Дипломна работа, 75 с. (ръкопис).
Николов, С. 2006. Елшова скатия Carduelis spinus. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
Николов, С., Д. Георгиев. 2007. Градинска червеноопашка Phoenicurus phoenicurus. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Николов, Ст., З. Боев, В. Делов. 2007. Планински кеклик Alectoris graeca Rock Partridge. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Николов, Х. 1983. Гнездовая морфология и ооморфология малой поганки (Tachybaptus ruficollis, Pallas). – В: Сборник "Доклади на ХII младежки симпозиум с международно участие", 50 pp.
Николов, Х. 1987. Зимни наблюдения върху черния щъркел в Горнотракийската низина. – Съвр. постижения на бълг. зоология. С., БАН, 174–175.
Николов, Х. 1986. Изследване върху разпространението, екологията и етологията на малкия и големия гмурец. – ПУ "П. Хилендарски", дипломна работа.
Николов, Х., К. Бедев, А. Бъчварова, Д. Граматиков, Б. Груев, А. Даракчиев, Д. Делипавлов, Ж. Джаков, Д. Димитров, Т. Иванова, С. Марин, М. Маринов, Б. Петров, И. Петров, А. Стоянов, Е. Цветанова, П. Цветков, К. Цветкова. 1994. Принос към разработването на национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (Движение "Зелени Балкани"). – В: Сакалян, М. (ред.). Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, Т. 2, София, ППБР, 463–508.
Николов, Х., С. Марин, А. Даракчиев. 1999. Малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus Pallas, 1773) в България. Разпространение, численост и заплахи. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", Анималия 35(6): 67–81.
Николов, Х., С. Марин, А. Даракчиев. 2000. Малкият корморан в България. Състояние на популацията. План за действие, "Зелени Балкани", Пловдив, 49 с.
Нонев, С. 1977. Розов скорец (Pastor roseus L.) в Добруджа. – Орнит. инф. бюл. 2: 10–14.
Нонев, С. 1982. Намиране на брадат лешояд (Gypaetus barbatus L.) в Толбухински окръг. – Орн. инф. бюл. 11: 106.
Няголов, К. 1988. Отчет за работата в резерват Атанасовско езеро за периода 01.12.1987 г. – 01.12.1988 г. НИКЦЕООС при БАН, София (ръкопис.).
Няголов, К. 1996. Колония от розови скорци край Карнобат. – Neophron, 1: 12.
Няголов, К. 2004. Дивите птици и защитени природни обекти в Карнобатско. МОСВ, 52 с.
Няголов, К., 2003. Синоними, местни и народни имена на птиците в България. – Природозащитна поредица "Бургаски влажни зони", 3, Бургас, 82 с.
Панов, Е. Н. 1986. Новые данные по гибридизации плешанки (O. pleschanka) и испанкой каменки
(O. hispanica). – Зоол. жур., 65, 11: 1675–1683.
Панов, Е. Н., В. В. Иваницкий. 1975. Эволюционные и таксономические взаимоотношения между чернопегой каменкой Oenanthe hispanica и каменкой-плешанкой O. pleschanka. – Зоол. жур., 54(12): 1860–1872.
Паспалева, М. 1961. Птичи свят на резервата "Сребърна" – Природа 1, София, 23–30
Паспалева-Антонова, М. 1961а. Изучаване на орнитофауната на Българското Дунавско крайбрежие. Зоол. инст. с музей, БАН, докторска дисертация, 145 с.
Паспалева-Антонова, М. 1961б. Принос към изучаването на орнитофауната на резервата "Сребърна", Силистренско. – Изв. Зоол. инст. с музей, 10: 139 – 163.
Паспалева-Антонова, М. 1964. Принос към орнитофауната на Люлин планина. – Изв. Зоол. инст. с музей, 16, 35–59.
Паспалева-Антонова, М. 1965а. Сведения за нови и редки български птици. – Изв. зоол. инст. с музей, 19: 33–38.
Паспалева-Антонова, М. 1965б. Сведения за нови и редки български птици. – Изв. Зоол. инст. с музей, 19, 33–38.
Паспалева-Антонова, М., Т. Мичев. 1971. Численост и сезонна динамика на някои водоплаващи и блатни птици в резервата "Сребърна" Южна Добруджа през 1966 – 1967 г. – Изв. Зоол. инст. с музей, 33: 13–22.
Патев, П. 1950. Птиците в България. Зоол. Инст. с музей, С., 106 с.
Пенев, Н. 1936. Изследване стомашното съдържание на някои наши кълвачи. – В: Сб.: Ловец. БЛО, С.: 32–40.
Петков, Н. 2002. Моминият жерав Anthropoides virgo в България – За птиците, 14–15.
Петков, Н. 2003. Големият воден бик Botaurus stellaris. – За птиците, 1: 18–29.
Петков, Н. 2004. Сравнителни екологични изследвания на белооката потапница (Aythya nyroca) и кафявоглавата потапница (Aythya ferina) през размножитления период в България. ЦЛОЕ-БАН, С., докторска дисертация, 245 с.
Петков, Н. В. 1997. Съвременно състояние на белооката потапница (Aythya nyroca) в България – СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., Дипломна работа, 102 с. (ръкопис).
Петков, Н., З. Боев. 2007. Голям воден бик Botaurus stellaris Bittern. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Петров, А., 1950. Нашите ловни птици. С., Физкултура, 64 с.
Петров, Б., С. Златанов. 1955. Материали по фауната на птиците в Добруджа. – Сп. на научнизсл. инст. при Мин. на земеделието, 22, 93–113.
Петров, П., П. Драгоев, Ж. Георгиев. 1969. Върху подвидовата принадлежност на кеклика (Alectoris graeca Meisner) в Източните Родопи. – Горскостоп. наука, 5(3): 91–106.
Петров, Ц. (отг. ред.) 1997. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна поредица, 2, БДЗП, Пловдив, 1-160.
Петров, Ц., Б. Тончев, Д. Демерджиев, Г. Даскалов, Е. Стойнов, М. Куртрев. 2007. Скален орел Aquilla chrysaetos. В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Петров, Ц. 1975. Върху гнезденето на стридояда (Haematopus ostralegus L.) в България. – Екология, 1: 84–86.
Петров, Ц. 1979. Нови находища на ориенталското каменарче (Oenanthe isabellina Temm.) и уралската улулица (Strix uralensis Pall.) в България. – Изв. муз. Южна България, 5: 57–63.
Петров, Ц. 1981. Птиците на Средна гора. – Изв. муз. Южна България, 8: 9–49.
Петров, Ц. 1985. Стридояд (Haematopus ostralegus L.). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 105–106.
Петров, Ц. 1985. Турилик (Burchinus oedicnemus (L.) В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 113–114.
Петров, Ц. 1988. Принос към орнитофауната на Родопите. – Изв. муз. Южна България, 14: 47–50.
Петров, Ц. 1989. Птиците на Добростанския рид и неговите околности (Западни Родопи), – Изв. муз. Южна България 15: 59–72.
Петров, Ц. 1990. Птиците на Добростански рид и неговите околности (Западни Родопи) II. – Изв. муз. Южна България, 16: 25–39.
Петров, Ц. 1999. Картиране на гнездовите находища на царския орел (Aquila heliaca Savigny) и мерки за тяхното опазване. – Финален отчет на проект, Пловдив, 43 с.
Петров, Ц., Б. Тончев, Д. Демерджиев, Г. Даскалова, Е. Стойнев, М. Куртев. 2007. – В: П. Янков (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Разпространение и численост. Българско дружество за защита на птиците.
Петров, Ц., Т. Мичев. 1985. Гнездово разпространение, численост и опазване на тръстиковия блатар, Circus aeruginosus aeruginosus (Linnaeus, 1758) в България. Межд. симп. по проект 8-МАБ (ЮНЕСКО) "Опазване на прир. терит. и съд. се в тях генетичен фонд", 23–28.09.1985 г., Благоевград, сборник с доклади, С., БАН, 306–312.
Петров, Ц., Й. Христов, И. Ангелов. 2007. Популационен статус на белия белия щъркел (Ciconia ciconia) в България 2004-2005, БДЗП, София. – В: Петров, Ц. (отг. ред.) Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна поредица, кн. 12, БДЗП, Пловдив, 13–25.
Петров, Ц., П. Янков, Д. Георгиев. 1997. Популационен статус на белия щъркел (Ciconia ciconia) в България през 1994–1995 година. – В: Петров, Ц. (отг. ред.) Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България II, кн. 12, БДЗП, Пловдив, 13–22.
Петров, Ц., П. Янков, Т. Мичев, Б. Милчев, Л. Профиров. 1991. Разпространение, численост и мерки за опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в България. – Изв. муз. Южна България, 17: 25–32.
Петров, Ц., С. Стойчев. 2002. Национален план за действие за опазване на царския орел (Aquila heliaca) в България, 2002–2006 г. – В: Янков, П. (отг. ред.). Световно застрашени видове птици в България, Национални планове за опазването им, част 1, София, БДЗП, Глобъл принт, 4: 132–160.
Петров, А. 1950. Нашите ловни птици. С., Физкултура, 64 с.
Пешев, И. 1971. Нови данни върху видовия състав и авифауната по Варненското крайбрежие. – Изв. Нар. музей Варна, 7, 22: 234–238.
Пешев, И. 1971. Нови данни върху видовия състав и динамиката на авифауната по Варненското крайбрежие. – Изв. Нар. музей Варна, 7, 22, 234–238.
Пешев, Ц., Н. Боев. 1962. Фауна на България – Гръбначни. Кратък определител. С., Народна просвета, 520 с.
Попов, В., Д. Димова, Х. Делчев. 2005. Биоразнообразието на Национален парк Пирин. С., Българска Фондация Биоразнообразие, 95 с.
Природен Парк "Рилски Манастир". 2003. План за управление 2004–2013. ARD/проект ОБРИР, 437 с.
Простов, А. 1964. Изучаване на орнитофауната в Бургаско. – Изв. Зоол. инст. с музей, 15: 5–68.
Простов, А. 1957. По въпроса за гнезденето на дебелоклюната рибарка (Gelochelidon nilotica nilotica Gmelin) в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, 6: 603–605.
Простов, А. 1963. Принос към изучаване орнитофауната в Петричко (Югозападна България). – Изв. Зоол. инст. с музей, 13: 33–77.
Простов, А., Д. Смилова. 1983. Орнитологичното колекция на отдел "Природа" при Окръжна дирекция "Културно-историческо наследство" – Бургас. – Орн. инф. бюл., 13–14: 14–30.
Профиров, Л. 1981. Изучаване есенната миграция на реещите се птици по черноморскто крайбрежие в района на Бургас. СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., Дипломна работа, 86 с. (ръкопис).
Профиров, Л.‚ Р. Ценова. 2000. Розови скорци в Бургаско. – Бургаски езера (инф. бюл. на БШПОБР), 5: 10.
Русков, К. 1998. Есенна миграция на дневни грабливи птици в района на резерват Атанасовско езеро край Бургас – 1989–1993 г СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., Дипломна работа, 62 с. (ръкопис).
Рябицев, В. 2002. Птицы Урала, Приуралья и Западной Сибири. Изд. Уралского Ун-та, Екатеринбург, 605 с.
Симеонов, С. 1984. Материали върху хранителния спектър и числеността на ястребите (род Accipiter) в България. – Екология, 13: 83–95.
Симеонов, С. 1985. Голям ястреб (Accipiter gentilis L.). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 73–74.
Симеонов, С., В. Пенков, Ц. Цветанов 1984. Птиците на Ботевградската котловина. – Acta zool. bulg., 25: 16–30.
Симеонов, C. 1975. Върху орнитофауната на някои райони от Североизточна България. – Год. СУ, Биол. фак. 67, 1–Зоология, 91–100.
Симеонов, П. 1986. Гривестата рибарка (Talasseus sandviiensis Lath.) – гнездящ в България вид. – Acta zool. bulg., 30: 75–78.
Симеонов, С. 1980. Ново гнездово находище на пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus L.) в България. – Екология, 6: 70–73.
Симеонов, С. 1967. Птиците на Искърския пролом. – Изв. Зоол. инст. с музей, 23: 183–212.
Симеонов, С. 1971. Орнитологични проучвания на Пирин пл. СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., дисертация, 142 с. (ръкопис).
Симеонов, С. 1975. Орнитоценологичен анализ на гнездовата орнитофауна в монотипните иглолистни гори на България. – Екология, 1: 55–63.
Симеонов, С. 1983. В синевата на планинските върхове. Земиздат, София, 248 с.
Симеонов, С. 1984. Материали върху хранителния спектър и численост на ястребите (род Accipiter) в България. – Екология, 13: 83–95.
Симеонов, С. 1985. Голям ястреб (Accipiter gentilis L.). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 73–74.
Симеонов, С. 1985. Късопръст ястреб (Accipiter brevipes Severtzov, 1850). – В: Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 72–73.
Симеонов, С. 1985. Сокол скитник (Falco peregrinus T.). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 90–91.
Симеонов, С. 1985. Червена каня Milvus milvus. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 183.
Симеонов, С. 1986. Птиците на Пирин планина. Фауна на Югозападна България, 1: 61–81.
Симеонов, С. 1988. Совите наши тайнствени приятели. БАН, С., 156 с.
Симеонов, С., И. Я. Маринов. 1994. Птиците на Осогова планина. – Год. на СУ "Св. Кл. Охридски", Биол. ф-т, кн. 1–Зоология, 85: 237–252.
Симеонов, С. Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, 20, Aves. Част 1, Издателство на БАН, 148 с.
Симеонов, С. Ц. Петров. 1980. Проучване върху храната на кръстатия орел (Aquila heliaca Savigny), обикновения мишелов (Buteo buteo (L.)) и гащатия мишелов (Buteo lagopus (Brunnich)) в България. – Екология, 7: 22–32.
Симеонов, С., Й. Софрониев. 1968. Орнитоценологични изследвания на някои блата в Софийското поле. – Год. СУ Биол. фак., 61, кн. 1 – Зоология, 1–26.
Симеонов, С. 1967. Птиците на Искърския пролом. – Изв. Зоол. инст. с музей, 23: 183–212.
Симеонов, С. 1985. Бухал Bubo bubo (L., 1758). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 122.
Симеонов, С., В. Баева. 1988. Птиците на Огражден планина. Фауна на Югозападна България, 2: 7–22.
Симеонов, С., В. Делов. 1989. Птиците на Коньовската планина. – Acta zool. bulg., 38: 65–81.
Симеонов, С., В. Пенков, Ц. Цветанов. 1984. Птиците на Ботевградската котловина. – Acta zool. bulg., 25: 16–30.
Симеонов, С., Д. Димитров. 1994. Съвременно състояние на орнитофауната в Лозенската планина. – Год. на СУ "Св. Кл. Охридски", Биол. ф-т, кн. 1 –Зоология, т. 85, 253–262.
Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване върху хранителния спектър на бухала (Bubo bubo (L.) в България. – Екология, 21: 47–56.
Симеонов, С., Й. Софрониев. 1968. Орнитоценологични изследвания на някои блата в Софийското поле. – Год. на СУ "Св. Кл. Охридски", т. 61, кн. 1 – зоол., физиол. и биох. на жив. 1966/ 67, С., Наука и изкуство, 1–26.
Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, птици, част I, С., БАН, 427 с.
Симеонов, С., Т. Мичев, П. Симеонов. 1981. Материали върху гнездовото разпространение и хранителния спектър на забулената сова (Tyto alba (Scopoli)) в България. – Екология, 8: 49–55.
Симеонов, С., Т. Мичев 1991. Птиците на Балканския полуостров, Изд. "Петър Берон", София, 250 с.
Соколов, Л. В. 1991. Филопатрия и дисперсия птиц. АН СССР, 233 с.
Спангенберг, Е. П. 1946. Некоторые экологические факторы гнездование дрофы (Otis tarda L.). Бюлл. МОИП, 51 (1): 69–72.
Спиридонов, Ж. 2000. Гръбначна фауна. – В: Мешинев Т., A. Попов (ред.). Високопланинска безлесна зона на Национален парк Централен Балкан. Биологично разнообразие и проблеми на неговото опазване. София, БШПОБ, 2000: 433–446.
Спиридонов, Ж. 1984. Наблюдения върху гнездовата орнитофауна във високопланинската зона на Ибърския дял на Източна Рила. – Орн. инф. бюл., 15–16: 51–58.
Спиридонов, Ж. 1985. Осояд, Pernis apivorus. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.) Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН: 69.
Спиридонов, Ж. 1985. Уралска улулица, Strix uralensis. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН: 124.
Спиридонов, Ж. 1981. Гнездови находища на червеногушата (малката ) мухоловка (Bechstein) в Тетевенската и във Васильовската планина. – Орн. инф. бюл., 9: 36–39.
Спиридонов, Ж. 1982. Птиците в горната част на водосбора на река Бели Вит и тяхното опазване. – Орн. инф. бюл., 11: 56–71.
Спиридонов, Ж. 1984. Наблюдения върху гнездова орнитофауна във високопланинската зона на Ибърския дял на Източна Рила. – Орн. инф. бюл., 15–16: 51–58.
Спиридонов, Ж. 1985. Гълъб хралупар, Голдуп, Columba oenas L., 1758. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 121.
Спиридонов, Ж. 1985. Планински трипръст кълвач, Picoides tridactylus alpinus Brehm, 1831 В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 127.
Спиридонов, Ж. 1985. Скален орел Aquila chrysaetos (L. 1758). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 80.
Спиридонов, Ж. 1985. Уралска улулица Strix uralensis Pall., 1771. – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 124.
Спиридонов, Ж. 1985. Черен кълвач Dryocopus martius (L. 1758). – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 126.
Спиридонов, Ж. 1985. Южен белогръб кълвач Dendrorcopos leucotos lilfordi (Sharpe & Dresser, 1871) – В: Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). Червена книга на НР България, Т. 2, Животни, С., БАН, 126–127.
Спиридонов, Ж. 1988. Принос към гнездовата орнитофауна на Лудогорието. – Орн. инф. бюл., 23–24: 89–98.
Спиридонов, Ж. 1999. Гнездовата орнитофауна в Национален парк "Рила" и нейното консервационно значение. – В: Сакалян, М. (съст.). Биологично разнообразие в Национален парк "Рила", 385–414.
Спиридонов, Ж. 1999. Орнитофауна в национален парк "Централен Балкан" и нейното консервационно значение. – В: Сакалян, М. (съст.). Биологично разнообразие в национален парк "Централен Балкан", МОСВ и Агенция за международно развитие – САЩ. Част II, 408–439.
Спиридонов, Ж. 2000. Гръбначна фауна. – В: Мешинев, Т., А. Попов (ред.). Високопланинска безлесна зона на национален парк "Централен Балкан". Биологично разнообразие и проблеми на неговото опазване. С., БШПОБ, 2000: 433–446.
Спиридонов, Ж., И. Раев. 2006. Концепция за стратегия по опазване на девствените гори в България. – В: Веен, П., И. Раев (ред.). Девствени гори в България. Холандско друж. за защита на природата, Министерство на околната среда и водите-ИАОС, София, 111–123.
Спиридонов, Ж., Л. Милева, Н. Спасов, П. Симеонов. 1983. Гнездовата орнитофауна в биосферния резерват Боатин. – Международен симпозиум по Програмата МАВ-ЮНЕСКО, 2: 83–90.
Спиридонов, Ж., Л. Милева, Н. Спасов. 1987. Гнездовая орнитофауна биосферного резервата "Царичина". – Резерват биосфери "Царичина", Изд. ПАН и БАН, Краков, 104–121.
Спиридонов, Ж., Л. Милева. 1988. Застрашени и редки видове птици в биосферния резерват Стенето. – Орн. инф. бюл., 23/24: 99–105.
Спиридонов, Ж., Н. Спасов, Л. Милева. 1979. Ново находище на уралската улулица (Strix uralensis Pallas). – Орн. инф. бюл., 6: 22–25.
Спиридонов, Ж., Н. Спасов, Л. Милева. 1982. Нови сведения за разпространението на уралската улулица (Strix uralensis) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) в България. Нац. теорет. конф. по опазване и възпроизв. на обкр. среда, 1–5.09.1982, Слънчев бряг, 1: 341–343.
Спиридонов, Ж., Н. Спасов. 1981. Находище на пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus L.) в Стара планина. – Орн. инф. бюл., 10: 30–32.
Спиридонов, Ж., П. Симеонов. 1988. Проучвания върху гнездовата орнитофауна на резерват Тисата. – Фауна на Югозападна България, 2, С., БАН: 23–29.
Спиридонов, Ж. 1999. Орнитофауна в Национален парк Централен Балкан и нейното консервационно значение. – В: Биологично разнообразие в Национален парк Централен Балкан. МОСВ и Агенция за международно развитие-САЩ. Част II, 408–439.
Спиридонов, Ж. 1982. Птиците в горната част на водосбора на река Бели Вит и тяхното опазване. – Орн. инф. бюл., 11: 56–71.
Спиридонов, Ж. 1983. Териториално опазване на гръбначната фауна във високите дялове на Средна Стара планина. – В: Межднар. симп. "Взаимоотношенията човек – планински екосистеми". Нац. Комитет по Прогр. Човек и биосфера, Секр. на Прогр. Човек и биосфера, ЮНЕСКО, Париж, 41–51.
Спиридонов, Ж., Л. Милева, Н. Спасов, П. Симеонов. 1983. Гнездовата орнитофауна в биосферния резерват Боатин. – Международен симпозиум по Програмата МАВ-ЮНЕСКО, 2: 83–90.
Степанян, Л. С. 1978. Состав и разпределение птиц фауны СССР. II. Воробьинообразные. Наука, Москва, 392 с.
Стойнов, Ем. 2007. Брадат лешояд Gypaetus barbatus Bearded Vulture. – В: Янков, П. (отг. ред.). Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Стойчев, С. 1997. Проучване върху гнездовата орнитофауна на Сакар планина. ПУ "П. Хилендарски", БФ, Дипломна работа, 69 с. (ръкопис).
Стойчев, Ст., А. Петрова. 2003. Защитените територии в Източни Родопи и Сакар планина. Българско дружество за защита на птиците – Природозащитна поредица, 7, София, БДЗП, 49 с.
Стоянов, Г. (под печат). Видов състав на орнитофауната в скалните комплекси на някои карстови райони. – В: Сборник от доклади "75-години организирана спелеология в България", Юбилейна научна конференция, София, 4–5 април 2004 г.
Стоянов, Г. 1996. Гнездова орнитофауна в скалните биотопи на Искърския пролом. СУ "Климент Охридски", Биол. Фак., Дипломна работа, 52 с. (ръкопис).
Стоянов, Г. 2001. Орнитологични проучвания на пещерите в някои карстови райони от България. Карст . Т I. АОСКНК. Сборник от доклади от I нац. конф. по околна среда и културно наследство в карста. София. 10.XI.2000. Нац. Муз. Земята и хората, 1–19.
Стоянов, Г. 2001. Принос към орнитофауната на Шуменското и Провадийското плато. Сборник "40 години пещерен клуб в град Шумен", 40–45.
Стоянов, Г. 2001. Птиците на Понор планина. – Лесовъдска мисъл, 1–4 (25): 100–125.
Стоянов, Г., В. Коцев. 1985. Данни за колониите на хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus) в Понор планина. – Орн. инф. бюл., 17: 67–69.
Стоянов, Г., Г. Коцаков, Н. Тодоров, В. Божилов. 2001. Видов състав, характер на пребиваване и природозащитен статус на орнитофауната в Кресненския пролом. – В: Берон, П. (Ред.). Биоразнообразие на Кресненския пролом, 305–323.
Тинчев, А. 1997. Пеликановият остров. – Бюл. БДЗП, ОВМ в България, 8: 3.
Тодоров, Н. 1983. Птиците в района на орнитологическия стационар "Драгичево". – Орн. инф. бюл., 13/14: 37–58.
Тодоров, Р., Г. Стоянов. 1996. Представи и действителност. Дневните хищни птици и совите в България. – Еко, 1: 22–23.
Федюшин, А. В., М. С. Долбик. 1967. Птицы Белоруссии. М., Наука и техника, 520 с.
Христов, Х. 1997. Състояние на популациите на грабливите птици в Източни Родопи. – В: Опазване на биологичното разнообразие в Източни Родопи, БШПОБ, София, 39–71.
Христов, Х. 1997. Състояние, мониторинг и подпомагане на лешоядните птици в Източни Родопи. – БШПОБ, финален доклад, София, 3: 26.
Христов, Х. 2002. Открито гнездо на далматински сокол. – За птиците, 2: 6.
Христович, Г. 1890. Материали за изучаване на българската фауна. Сборник народни умотв., 2, 185–225.
Христович, Г. К. 1890. Материали за изучаване българската фауна. – Сб. Народни умотв., 2: 419–424.
Цветкова, Б. 1980. Соколарството в българските земи под османско владичество. – Лов и риболов, 2: 13–14.
Чайковски, А. 1903. Охота в Европейской Турции и смежных странах. – Природа и охота, 8: 1–19.
Шурулинков, П. 2005а. Фауна на "Калимок–Бръшлен". Управление на Дунавски влажни зони. Доклад (ръкопис).
Шурулинков, П. 2005б. Фауна на "Персина". Управление на Дунавски влажни зони. Доклад (ръкопис).
Шурулинков, П., И. Христов. 2001. Птиците на природен парк "Витоша". Библ. Витоша, С., Геософт, 169 с.
Шурулинков, П., Р. Цонев, Б. Николов, Г. Стоянов, Л. Асенов. 2005. Птиците на Средна Дунавска равнина. Федерация "Зелени Балкани", 120 с.
Юркевич, M. 1904. Дватцатипятилетние итоги Княжества Болгарии. 1879–1904. Опиты собрания материалов. 1.1. Землеведение. София, 398 с.
Янков, П., Л. Профиров. 1991. Съвременно състояние на популацията на белоглавия лешояд Gyps fulvus (Hablizl) в България. – Екология, София, 24: 44–52.
Янков, П. 1977. Върху гнездовата екология и някои поведенчески прояви на египетския лешояд Neophron percnopterus L. в България. – СУ "Св. Кл. Охридски", Биол. Фак., дипломна работа, 54 с.
Янков, П. 1984. Нов вид за българската орнитофауна. Средиземноморски (Елеонорин) сокол. – Защита на природата, 8: 28–29.
Янков, П. 1986. Някои наблюдения на птици от разредите Anseriformes и Charadriiformes в Източните Родопи. – Орн. инф. бюл., 19–20: 111–121.
Янков, П. Н. 1991. Птиците на Източните Родопи. І. Срокове на пребиваване и динамика на орнитофауната. – Екология, 24: 26–43.
Янков, П. 2002. Национален план за действие на тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris) в България, 2002–2006. – В: Янков, П. (отг. ред.). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, 4, БДЗП, София: 204–219.
Янков, П. 2003. Орнитофауната на природен парк "Рилски манастир". – В: Пеев, Д. (ред.): Бърза екологична оценка на природен парк "Рилски манастир", 143–152.
Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София, 679 с.
Янков, П. Н. 1981. Новая находка белоголового сипа (Gyps fulvus Hablizl) на гнездовании в Болгарии. – Весцi Академii нявук Белорусской ССР (Минск), 5: 117–118.
Янков, П. Н., Л. Хр. Андреев, Г. Е. Герасимов, А. Л. Игнатов. 1994. Върху пролетната миграция на реещите се птици над Софийското поле през 1986 г. – Екология, 25: 14–24.
Янков, П. 1986. Някои наблюдения на птици от разредите Anseriformes и Charadriiformes в Източните Родопи. Орн. инф. бюл., 19–20: 111–121.
Янков, П., Б. Иванов. 2002. Национален план за действие за опазването на тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) в България, 2002–2006. – В: Янков, П. (отг. ред.). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, Част 1. БДЗП – МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, 85–105.
Янков, П., К. Няголов. 1987. Наблюдения върху птиците в Източните Родопи през 1984 г. – Орн. инф. бюл., 21–22: 42–54.
Янков, П., Л. Профиров, Т. Мичев, Ц. Петров. 1988. Относно осъществяването на мерките за опазване на птиците, включени в Червената книга на България. – В: Младежка научна конференция по екологичните проблеми, Враца, 1–2 декември 1988 год., 168–174.
Янков, П., Г. Стоянов, Д. Рягов. 2007. План за действие за опазване на ловния сокол в България. Дружество за защита на хищните птици, София.
* * *. 1907. Collections du musee d'historie naturelle. Sophia, 484 pp.
Aarvak, T., I. J. Oien, E. E. Syroechkovski Jr., I. Kostadinova. 1997. The Lesser White-fronted Goose Monitoring Programme. Annual Report 1997. Klaebu, Norwegian Ornithological Society. NOF Rapportserie. Report No. 5.
Alleon, A. 1886. Memoire sur les oiseaux dans la Dobroudzha et la Bulgarie. – Ornis, 2: 397–428.
Andersen, K. 1905. Beobachtungen uber den Zug der Vogel in Sofia, Bulgarien. – Aquila, 12: 241–281.
Arroyo, B., E. Ferreiro. 2000. Council of Europe Species Action Plan for Bonelli's Eagle (Hieraaetus fasciatus). Council of Europe/BirdLife International, Strasburg, 23 pp.
Balat, F. 1962. Contribution to the Knowledge of the Aviafauna of Bulgaria – Prace Brn. Cav., 34: 445–492.
Balkan Vultures Action Plan. http://www.balkanvultures.net/Home
Baumgart, W. 1966. Der Wurgfalke als Brutvogel im Gebirge der Volksrepublik Bulgarien. – Der Falke, 13: 256.
Baumgart, W. 1967. Alpendohle kolonien in felssachachten des Westbalkan. – J. Orn. 108, 17: 1–37.
Baumgart, W. 1970. Uber fie Vogel im Kustengebiet der sudlichen Dobrudsha (Silberkuste). – Der Falke, 7: 220–231.
Baumgart, W. 1971. Beitrag zur Kenntnis der Greifvogel Bulgariens. – Beitr. Vogelkd., 17, 1: 33–70.
Baumgart, W. 1971. Zum Vorkommen von Mittelmeer- und Nonnensteinschmatzern in der VR Bulgarien. – Beitr. Vogelkd., 17(6): 449–456.
Baumgart, W. 1984. Rothals und Zwergganse als Wintergastein der bulgarischen Dobrudscha. – Der Falke, 11: 392.
Baumgart, W. 1991. Uber die Geier Bulgariens. A. Der Schmutzgeier (Neophron percnopterus). – Beitr. Vogelkd., 37: 1–48.
Baumgart, W., St. Dontschev 1976. Zum angeblichen Vorkommen des Lannerfalken (Falco biarmicus Temminck, 1825) in Bulgarien. – Beitr. Vogelkd., 22(1/2): 49–57.
Bernard-Laurent, A., Z. Boev. 1997. Alecrotis graeca Rock Partridge. – In: Hagemeijer W. J. M. , M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding Birds. Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 207 рp.
Bijlsma, R. G. 1997. Honey Buzzard Pernis apivorus. – In: Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 130–131.
Birdlife International. 2000. Threatened Birds of the World. – Barcelona and Cambridge, UK, Lynx Editions and BirdLife International, 852 pp.
Birdlife International. 2004. Birds in Europe: population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: BirdLife International. (BirdLife Conservation Series № 12), 374 pp.
Blume, D. 1973. Schwarzspecht, Grunspecht, Grauspecht. VEB Wiss., Leipzig, 120 pp.
Boetticher, H. V. 1919. Ornithologische Beobachtungen in der Muss-Alla Gruppe (Rila-Gebirge), 1916–1919. – J. Orn., 67: 233–357.
Boetticher, H. V. 1927a. Kurzer Uberblick uber die Wasserund Sumpfvogel Bulgariens. – Verh. orn. Ges. Bayern 17: 535–549.
Boetticher, H. V. 1927b. Kurze Ubersicht uber die Raubvogel und Eulen Bulgariens. – Verh. Orn. Ges. Bayern, 17: 535–549.
Boev, N., S. Simeonov. 1967. Uber die Verbreitung einiger Eulen-Arten in Sudost-Europa. – Acta zool. (Scopje), 11(1): 1–15.
Boev, Z. 1990. Die Insel Zibar – ein perspektivreiches Reservat der Donau. – In: Limnologische Berichte der 28 Tagung der IAD, Varna, 24–28.09.1990. Wissenschaftliche Kurzreferate, 395–398.
Boev, Z. 2003. Distribution of the Little Bustard (Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758)) and the Great Bustard (Otis tarda Linnaeus, 1758) (Aves: Otididae Gray, 1845) in Bulgaria during the Late Pleistocene and the Holocene. – Annuаl of Sofia University "St. Kliment Ochridski", Faculty of Biol., Book 1 – Zoology, 93–94: 41–47.
Boev, Z. (In Press). Avian remains from the early bronze age settlement near Dyadovo village (vicinity of the town of Nova Zagora (Stara Zagora region, SE Bulgaria) – Hist. nat. bulg.
Bogdanova, M. I., P. H. Zehtindjiev. 2000a. Experimental release of Ruddy Shelduck in the nature (preliminary results). – Casarca, 6: 253–257.
Bogdanova, M. I., P. H. Zehtindjiev. 2000b. On the biology of the Ruddy Shelduck in Bulgaria. – Casarca, 6: 243–252.
Borisova, N., V. Antonova, V. Delov, D. Dimitrov. 2005: Using GIS and Remote Sensing in Biogeography Assessment in the Karst Terrain of the Chepan Mountain and Dragoman Marshland (W. Bulgaria). – In: Biodiversity, Ecosystems, Global Changes. Petekston, Sofia, 75–82.
BUNARCO. 2009. List of the Birds Recorded in Bulgaria. – Acta zool. bulg., 61(1): 3–26.
Capek, M., B. Kloubec. 1996. First breeding record of Finsch`s Wheatear (Oenanthe finschii) and some observations of four other Oenanthe species in Bulgaria. – Folia Zool., 45, 1: 95–96.
Clement, P. 1997. Pied Wheatear Oenanthe pleschanka. – In: Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 533.
Cramp, S. (Chief Ed.). 1977. The Birds of the Western Palearctic. Vol. 1. Oxford Univ. Press, 722 pp.
Cramp, S. (Chief Ed.). 1980. The birds of Western Palearctic. Vol. 2. Oxford-London-New York, Oxford Univ. Press, 695 pp.
Cramp, S. (Chief Ed.). 1983. Handbook of the Birds of Europe the Middle East and North Africa. The Birds of the Western Palearctic, Vol. 4, Oxford University Press, 960 pp.
Cramp, S. (Chief Ed.). 1985. Handbook of the Birds of Europe the Middle East and North Africa. The Birds of the Western Palearctic, Vol. 4, Terns to Woodpackers Oxford University Press, 936 pp.
Cramp, S. (chief ed.). 1988. The birds of the Western Palearctic. Vol. 5. Oxford, London, New York, Oxford Univ. Press, 1063 pp.
Cramp, S., D. J. Brooks (Eds.). 1992. The birds of the Western Palearctic. Vol. 6. Oxford: Oxford Univ. Press, 728 pp.
Cramp, S. & C. M. Perrins (Sen. Eds.). 1993. The birds of Western Palearctic. Vol. 7. Oxford, New York: Oxford Univ. Press, 577 pp.
Cramp, S. & C. M. Perrins (Sen. Eds.). 1994. The Birds of the Western Palearctic. Vol. 8. Oxford, Oxford Univ. Press, 899 pp.
Crivelli, A., G. Castsadornis, H. Jerrentrup, D. Hatzilacos, T. Michev. 1991. Conservation and Management of Pelicans Nesting in the Palaearctic. – ICBR Technical Publications, 12: 137–152.
Crivelli, A., H. Jerretrup, T. Mitchev. 1988. Electric Power Lines: a Cause of Mortality in Pelecanus crispus Bruch, a World Endangered Bird Species, in Porto Lago, Greece. – Waterbirds, 12, 2: 301–305.
Crivelli, A., T. Michev, G. Castsadornis, V. Pomakov. 1991. Preliminary results on the wintering of the Dalmatian Pelican, Pelecanus crispus, in Turkey. – Zool. Middle East, 5: 11–20.
Crivelli, A., O. Vizi. 1981. The Dalmatian Pelican, Pelecanus crispus Bruch, 1832, a recently World- endangered bird species. – Biol. Conserv., 20: 297–310.
Crivelli, A., T. Michev. 1997. The Dalmatian Pelican, Pelecanus crispus. – In: Hagemeijer, E. J. W., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding Birds: Their Distribution and Abundance. T & AD Poyser, London, 903 pp.
Crivelli, A., Y. Leshem, T. Michev, H. Jerrentrup. 1991. Where do Palearctic Great White Pelicans (Pelecanus onocrotalus) presently over winter? – Rev. Ecol. (Terre Vie), 46: 145–171.
Crivelli, A. J., G. Catzadorakis, D. Hatzilacou, D. Hulea, M. Malakou, M. Marinov, T. Michev, T. Nazirides, N. Peja, G. Sarigul, M. Siki. 2000. Status and population development of Great White Pelican Pelecanus onocrotalus and Dalmatian Pelican Pelecanus crispus breeding in the Palearctic. – In: Yesou, P., J. Sultana. Monitoring and Conservation of Birds, Mammals and Sea Turtles of the Mediterranean and Black Seas. Proceedings of the 5th Mediterranean Symposium, Gozo, Malta, 29 September – 3 October 1998, 320 pp.
Crockford, N., R. Green, G. Rocamora, N. Schaffer, T. Stowe, G. Williams (Compliers). 1995. Action Plan for the Corncrake. T-PVS-Bird, 22, Council of Europe, Strasburg, 63 pp.
Dalakchieva, S. 2003a. Composition of the avifauna in agricultural lands in Western Bulgaria. Part II. Passeriformes. – Ann. Univ. Sofia "St. K. Ohridski", Book 1 –Zoology, 93–94: 137–149.
Dalakchieva, S. 2003b. Changes in Breeding Population Numbers of Kentish Plover Charadrius alexandrinus at Atanasovsko Lake. – Ornis Hungarica, 12–13, 1–2: 289–291.
Del Hoyo, J., A. Elliot, J. Sargatal (Eds.). 1992. Handbook of the Birds of the World, v. 1. Ostrich to Ducks. Lynx Edicions, Barcelona, 696 pp.
Del Hoyo, J., A. Elliot, J. Sargatal (Eds.). 1996. Handbook of the Birds of the World, v. 3. Hoatzin to Auks. Lynx Edicions, Barcelona, 615 pp.
Delestrade, A., G. Stoyanov. 1995. Breeding biology and survival of the Alpine Chough (Pyrrhocorax graculus). – Bird Study, 42: 222–231.
Delov, V. 1992. A New Heronry on the Sofia Plain. – Ardea, 81: 53–54.
Delov, V. 1995. Investigation of the Corncrake (Crex crex L.) in the Region of Sofia. – Ann. Univ. Sofia "St. K. Ohridski", 88, 4: 25–31.
Delov, V. 1998. National Corncrake Survey in Bulgaria'96 (Final report). Sofia, BSPB/BirdLife Bulgaria, 28 pp.
Delov, V. 1999. The Corncrake (Crex crex) in Bulgaria. – In: Schaffer, N., U. Mammen (Eds.). Proceedings of the International Cocncrake Workshop 1998, Hipolstein/Germany, 17–24 pp.
Delov, V. 2000a. Habituation of some wild caught rails and crakes (Rallidae). – Advances in Ethology (supplements to Ethology), 35: 132.
Delov, V. 2000b. Comparative study of habitat preferences and distribution of rails and crakes (Rallidae) in Bulgaria. – Advances in Ethology (supplements to Ethology), 35: 123.
Delov, V. 2002a. Motor activity and some other behavioural aspects of European rails and crakes (Rallidae) in captivity. – Advances in Ethology (supplements to Ethology), 37: 33.
Delov, V. 2002b. Diurnal and seasonal pattern of feeding activity of some wild caught European rails and crakes (Rallidae). – Advances in Ethology (supplements to Ethology), 35: 32.
Delov, V. 2004. Distracting behavior of male corncrakes (Crex crex) against olfactory predators during incubation-a case of indirect parental care? – Advances in Ethology (supplements to Ethology), Backwell Verlag, Berlin-Vienna, 38: 54.
Delov, V., P. Jankov, N. Petkov. 1995. Pilot National Survey on the Corncrake in Bulgaria (Final report), Sofia, BSPB/BirdLife Bulgaria, 16 pp.
Delov, V., P. Jankov. 1997. National survey of the corncrake Crex crex in Bulgaria in 1995. – Die Vogelwelt, 118: 239–241.
Dementiev, G., N. Gladkov (Eds.). 1952. Birds of USSR. v. 4. Moscow, Soviet Science, 640 pp.
Dementyev, G. P., N. A. Gladkov, E. S. Ptushenko, E. P. Spangenberg, A. M. Sudilovskaya. 1951. Birds of the USSR. vol. 1, Science Publ. House, Moscow, 652 pp.
Dereliev, S. 1998. Monitoring of Red-breasted Geese in Bulgaria in the 1990s. – Threatened Waterfowl Specialist Group News, 11: 38–40.
Dereliev, S. G. (In Press). The Red-breasted Goose in the new millennium – a thriving species or a species on the brink of extinction? – Proceedings of the Waterbirds around the World Conference.
Dereliev, S. 2007. Mute Swan Cygnus olor. – In: Iankov, P. (Ed.). Atlas of breeding birds in Bulgaria. BSPB Conservation Series. Book 10. BSPB, Sofia. (In English and Bulgarian), 679 pp.
Dereliev, S., D. Georgiev, L. Profirov. 1997. A Check-list of the Birds of Lake Durankulak Natural Complex (1945–1997). – In: Management Plan of Lake Durankulak, Bulgarian-Swiss Biodiversity Conservation Programme, Sofia: 6 pp (A Manuscript).
Dereliev, S., D. Georgiev, L. Profirov. 1997. A Check-list of the Birds of Shabla and Ezeretz Lakes (1945–1997). – In: Management Plan of Lake Shabla, Bulgarian-Swiss Biodiversity Conservation Programme, Sofia, 5 pp (A Manuscript).
Dereliev, S., D. Hulea, B. Ivanov, W. J. Sutherland, R. W. Summers. 2000. The numbers and distribution of Red-breasted Geese Branta ruficollis at winter roosts in Romania and Bulgaria. – Acta Ornithologica, 35: 37–40.
Dereliev, S., I. Ivanov, D. Georgiev, N. Petkov, L. Griffin. 2005. Results from the monitoring of wintering Red-breasted Geese Branta ruficollis in the region of the lakes Shabla and Durankulak (NE Bulgaria) in 2003–2005. BSPB Technical Series Report No: 1–2005. Sofia, Bulgaria, 8 pp.
Dimitrov, M., L. Profirov, K. Nyagolov, T. Michev. 2000. Record Counts of White-headed Duck in Bulgaria. – TWSG News, 12: 18–20.
Dimitrov, M., L. Profirov, T. Michev, K. Nyagolov. 2000. Long-term Monitoring of White-headed Duck (Oxyura leucocephala) in the Complex of Bourgas Lakes and Conservation Measures. – In: Proceed. of White-headed Duck Intern. Workshop, held in Porto Lagos, Greece, 2000. Hellenic Orn. Soc./BirdLife Int.
Dimitrov, M., T. Michev, L. Profirov, K. Nyagolov. 2005. Waterbirds of Bourgas Wetlands. Results and Evaluation of the Monthly Waterbirds Monitoring 1996–2002. Bulgarian Biodiversity Foundation & Pensoft Publishers, Sofia-Moscow, 160 pp.
Doncev, S. 1963. Uber die Brutokologie des Sabelschnablers (Recurvirostra avosetta L.) in Bulgarien. – Fragm. balcan., 4, 23 (107): 177–178.
Doncev, S. 1981. New habitats of some species of southern origin in Bulgaria. – Aquila, 87: 27–29.
Dontchev, S. 1973. Migration, wintering and nesting sites of the Mute Swan Cygnus olor (Gmelin) in Bulgaria. – In: Proc. IWRB Symp. Rational Vsc. Waterfowl. Brno, 1972, 72–74.
Dontchev, S. 1975. Neue Angaben uber das Auffinden von Phalaropus lobatus (L.), Glareola nordmanni Fisch.-Waldn. und Arenaria interpres (L.) an der bulgarischen Schwarzmeerkuste. – Larus, 26–28: 183–187.
Dontchev, S., V. V. Serebryakov. 1997. Paddyfield Warbler Acrocephalus agricola. – In: Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 569 pp.
Dumanov, N. 1936. Something about the Woodcock. – Lovets, 37: 6–7.
Dunn, E. K. 1972. Effect of age on the fishing ability of Sandwich Tern Sterna sandvicensis. – Ibis, 114: 360–366.
Dyrcz, A., M. Janiga. 1997. Alpine Accentor. – In: Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Birds: Their Distribution and Abundance. T. & A. D. Poyser, London, 510 pp.
Elwes, H., T. Buckley. 1870. A List of the Birds of Turkey. – Ibis, 2: 6–59, 188–201, 327–341.
Farman, C. 1968. On some of the birds of pray of Central Bulgaria. – Ibis, 2 (6): 406–414.
Finsch, O. 1859. Beitrage zur Ornithologischen Fauna von Bulgarien mit besonderes Berucksichtung des Balkans. – J. Orn., 7: 378–387.
Fitter, R., F. Roux (Eds.). 1971. Guide des oiseaux. Selection du Reader's Digest, Paris-Zurich, 494 pp.
Flousek, J., K. Hudec, U. N. Glutz Von Blotzheim. 1993. Immissionsbedingte Waldschaden und ihr Einflub auf die Vogelwelt Mitteleuropas. – In: Glutz Von Blotzheim, U. N., K. M. Bauer (Eds.). Handbuch der Vogel Mitteleuropas, v. 13/1. AULA – Verlag, Wiesbaden: 11 – 30.
Georgiew, V. 1998. Erste Angaben uber hybride Schleiereulen Tyto alba in Bulgarien. – Ornithologische Mitteilungen 50 (8/9): 219–220.
Georgiev, V., B. Milchev. 2000. Birds of the Vratza Mountains. II. Breeding bird atlas. – Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", 91: 83–109.
Geroudet, P. 1979. Les rapaces diurnes et nocturnes d'Europe. Delachaux et Nestle, Neuchatel, Suisse, 426 pp.
Gooders, J. 2001. Vogel Europas. Beobachten und Bestimmen (Gebundene Ausgabe). Naturbuch Verlag, 287 pp.
Gosler, A. G., S. Mogyorosi. 1997. Bearded Tit Panurus biarmicus. – In: Hagemeijer, W. J. M. & M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 628–629.
Green, A. J. (Comp.). 1996. International action plan for the Marbled Teal Marmaronetta angustirostris. – In: Heredia, B., Rose, L. & Painter, M. (Eds.). Globally threatened birds in Europe. Action plans. Council of Europe Publishing, Strasbourg, 99–117.
Groöler, K. 1967. Faunistische Notizen von der Schwarzmeerkuste Bulgariens – Larus 19: 212 – 135.
Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). 1997. The EBCC Atlas of European Breeding Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 903 pp.
Handrinos, G., T. Akriotis. 1997. The Birds of Greece. Christopher Helm, A & C Black, London, 336 pp.
Harris, T., K. Franklin. 2000. Shrikes & Bush-shrikes: Including wood-shrikes, helmet-shrikes, flycatcher-shrikes, philentomas, batises and wattle-eyes. Christopher Helm, A & C Black. London.
Harrison, C. J. O. 1982. An Atlas of the Birds of the Western Palearctic. Princeton Univ. Press, Princeton, New Jersey, 1–332.
Harrison, J. 1933. A Contribution to the Ornithology of Bulgaria with Supplementary Notes by P. Pateff. – Ibis, 13(3): 494–521, 589–611.
Heredia, B., L. Rose, M. Painter (Eds.). 1996. Globally Threatened birds in Europe. Action plans. Council of Europe Publishing, 408 pp.
Hiebaum, G., T. Michev, Y. Ouzounov, V. Vasilev (Eds.). 2000. Management Plan of the Biosphere Reserve Srebarna. Sofia, Ministry of Environment and Waters & Central Laboratory of General Ecology, 124 pp.
Howard, R., A. Moore. 1980. A complete check list of the bird of the world. Oxford-New York, Oxf. Univ. Press, 771 pp.
Hubalek, Z. 1978. Ornithologische Notizen aus Sudost-Bulgarien. – Der Falke, 2: 42–48.
Iankov, P. (Ed.) (In Press). Atlas of the Breeding Birds in Bulgaria. Bulgarian Society for the Protection of Birds/BirdLife Bulgaria – Conservation Series, Sofia.
Iankov, P. 1981. A new breeding site of the Griffon Vulture (Gyps fulvus Hablizl) in Bulgaria. – Bull. Acad. Sci. Belorussian SSR, 5: 117–118.
Iankov, P. 1992. Eleonora's Falcon (Falco eleonorae Gene, 1839) – a new species for Bulgaria. – Bull. Nat. Hist. Mus. Belgrade, 47: 281–284.
Iankov, P. 1996. Where to Watch Birds in Bulgaria. Pensoft, Sofia, 182 pp.
Iankov, P. (Ed.). 2007. Atlas of Breeding Birds in Bulgaria. BSPB Conservation Series, Book 10, 679 pp. (In Bulgarian and English)
Iankov, P., Ts. Petrov, T. Michev, L. Profirov. 1994. Past and present Status of the Lesser Kestrel Falco naumanni in Bulgaria. – In: Meyburg, B.-U., R. D. Chancellor (Eds.). Raptor Conservation Today, WWGBP/ The Pica Press, 133–137.
Ignatov, A. 1994. Report of the BSPB Project 'The Slender-billed Curlew in Bulgaria'. BSPB, Sofia: 16 p. (A manuscript).
Isenmann, P., N. Lefranc 1994. Le statut taxonomique de la Pie-grieche meridionale Lanius meridionalis (Temminck 1820). – Alauda, 62(3): 138.
Iucn. 2006. IUCN Red List of Threatened Species, 2006. IUCN.
Ivanchev, V. P. 2000. On the ecology of the Stock Dove (Columba oenas): evaluation of the status in the Oka Reserve. – In: Proceedings of the Oka Biosphere Reserve, Ryazan, 20: 71–88.
Ivanov, B. 1998. The birds of the Shabla and Tuzlata lakes. – In: Golemansky, V. G., W. T. Naidenov (Eds.). Biodiversity of Shabla Lake System. Acad. Publ. House "Prof. Marin Drinov", Sofia: 129–141.
Ivanov, B. 1998. The Breeding Birds of the Shabla Lake. – Acta zool. bulg., 50, 1: 35–42.
Ivanov, B., P. Jankov. 2001. Status and Numbers of White-headed Duck (Oxyura leucocephala) in Bulgaria. – Acta zool. bulg., 53: 67–72.
Ivanov, B., N. Karaivanov, S. Nonev. 1998. Breeding bird communities in the steppe habitats of Dobrudzha, Bulgaria. – Acta zool. bulg., 50(2/3): 67–77.
Ivanov, B., V. Pomakov. 1983. Wintering of the Red-breasted Goose (Branta ruficollis) in Bulgaria. – Aquila, 90: 29–34.
Iwrb Database of the International Waterfowl Census (IWC). Accessed 1996. Slimbridge, UK: International Waterfowl and Wetlands Research Bureau.
Jarvinen, A. 1981. Population trends in the Redstart Phoenicurus phoenicurus in northern Fennoscandia. – Ornis Fennica, 58: 129–131.
Jaschhof, M. 1990. Ausgewahlte ornithologische Beobachtungen von der bulgarischen Schwarzmeerkuste. – Beitr. Vogelkd., 36, 5: 283–290.
Johnson, A., O. Biber. 1971. The IWRB' Goose-working group mission to Eastern Europe, December 1970, Station Biologique de la Tour du Valat (A Manuscript).
Jordans, A. 1940. Ein Beitrag zur Kenntnis der Vogelwelt Bulgariens. – Mitt. Kgl. naturw. Inst. Sofia, 13: 49–152.
Kambourova, N. 2005. The recent status of breeding bird communities of Srebarna Biosphere Reserve (NE Bulgaria). – Acrocephalus, 26(125): 81–97.
Kambourova, N. 2005. Eleonora`s Falcon Falco eleonorae. – Acrocephalus, 26(124): 59.
Karaivanov, N. 2005. Breeding Bird Communities in Cermes Oak formation (Quercus coccifera L.) in Bulgaria. – Proceedings Balkan Scient. Conf. of Biology, Plovdiv, 19–21 May 2005, 404–405.
Konigstedt, D., D. Robel. 1977. Ohrentaucher (Podiceps auritus) und Zwergschwan (Cygnus bewickii) – zwei weitere Neunachweise fur Bulgarien. – Beitr. Voegelkd., 25, 5: 335–336.
Konigstedt, D., D. Robel 1977. Ornithologische Reiseeindrucke aus Sud und Ostbulgarien. – Der Falke, 4: 121–131, 5: 168–171.
Kostadinova, I., S. Dereliev. 2001. Results from the Mid-winter Counts of Waterbirds in Bulgaria for the period 1997–2001. BSPB Conservation Series, Book 3, 96 pp.
Kouzmanov, G., R. Todorov, G. Stoyanov. 1995. Information sur la repartition et la situation des rapaces nocturnes en Bulgarie. – WWGBP Newsletter, 21/22: 14–17.
Kurtev, M. 2003. Urgent Conservation Measures for the Egyptian Vulture (Neophron percnopterus) in Bulgaria (phase I). Action Plan for the Recovery and Conservation of Vultures on the Balkan Peninsula and Adjacent Regions.Technical report to BVCF/FZS, 29 р.
Kurtev, M. 2004. Urgent Conservation Measures for the Egyptian Vulture (Neophron percnopterus) in Bulgaria (phase II). Action Plan for the Recovery and Conservation of Vultures on the Balkan Peninsula and Adjacent Regions.Technical report to BVCF/FZS, 34 р.
Kurtev, M. 2005. Urgent Conservation Measures for the Egyptian Vulture (Neophron percnopterus) in Bulgaria (phase III). Action Plan for the Recovery and Conservation of Vultures on the Balkan Peninsula and Adjacent Regions.Technical report to BEPF/BVCF/FZS, 28 р.
Lefranc, N., T. Worfolk. 1997. Shrikes: A Guide to the Shrikes of the World. Pica Press, London.
Leisler, B., E. Heidrich, K. Schulze-Hagen, M. Wink. 1997. Taxonomy and phylogeny of reed warblers (genus Acrocephalus) based on mtDNA sequences and morphology. – J. Orn., 138: 469–496.
Liedel, K., D. Luther. 1969. Beitrag zur Avifauna Bulgariens. – Beitr. Vogelkd., 14: 406–435.
Lorentsen, S.-H, I. J. Oien, T. Aarvak, J. Markkola, L. Von Essen, S. Farago, V. Morozov, E. Syroechkovski Jr., P. Tolvanen. 1999. Lesser White-fronted Goose Anser erythropus. – In: Madsen, J., G. Cracknell, T. Fox. Goose Populations of the Western Palearctic. Wetlands International, 343 pp.
Madsen, J., G. Cracknell, A. D. Fox (Eds.). 1999. Goose populations of the Western Palearctic. A review of status and distribution. Wetlands International Publ. No. 48, Wetlands International, Wageningen, The Netherlands. National Environmental Research Institute, Ronde, Denmark, 344 pp.
Makatsch, W. 1976. Die Eier der Vogel Europas, B. 1. Neumann Verlag, Leipzig, Radebeul, 322 pp.
Makatsch, W. 1976. Die Eier der Vogel Europas, B. 2. Neumann Verlag, Leipzig, Radebeul, 459 pp.
Malling Olsen, K., H. Larsson 2003. Gulls of Europe, Asia and North America. Christopher Helm, London, 608 pp.
Marin, S., A. Rogev, I. Christov, M. Spasov. 1993. New observations and nesting of Black Vulture (Aegypius monachus L., 1766) in Bulgaria. – In: Proceedings of the International symposium on the black vulture in South Eastern Europe and adjacent regions, FSZ/BVCF, Palma De Mallorca.
Matvejev, S., V. Vasic. 1973. Catalogus faunae Jugoslaviae. (IV/3. Aves. Ljubljana, A. S. Slovenica, 118 pp.
Mauersberger, G. 1960. Faunistische Notizen aus Nordost-Bulgarien /19.05–2.06.1959/. – J. Orn., 101(1/2): 113–125.
Mauersberger, G., J. Stubs. 1963. Drei fur Bulgarien neue vogelarten. – J. Orn., 104: 440–441.
Mautsch, H., H. Rank. 1973. Rosenstare in der Suddobrudscha. – Der Falke, 20, 8: 268–272.
Menzel, J., B. Miltschev. 2001. Uber eine sehr spate Brut des Triels (Burhinus oedicnemus) in Bulgarien. – Orn. Mitteilungen, 53: 384–385.
Meyburg, B., M. Mallardo, K. Meyburg, E. Dimitrova. 2004. Migrations and sojourn in Africa of Egyptian vultures (Neophron percnopterus) tracked by satellite. – Dt. Ornithologen-Gesellshaft e.V., 145: 273–280.
Michev, T. 1984. Ecological Researches of Autumn Migration of Soaring Birds in Atanasovsko Lake. Inst. of Ecology, Sofia, 350 pp (A manuscript).
Michev, T., A. Crivelli. 1998. Les effectifs reproducteurs du Pelican frise (Pelecanus crispus, Bruch 1832) dans la reserve de Biosphere de "Srebarna", 1955–1998. – Branta (Le Balkan, Sofia), 3: 6–9.
Michev, T., D. Nankinov, B. Ivanov, V. Pomakov. 1983. Midwinter numbers of wild geese in Bulgaria. – Aquila, 90: 45–54.
Michev, T., Ts. Petrov, L. Profirov. 1985. Status, Breeding, Distribution, Numbers and Conservation of the White Stork in Bulgaria. – In: White Stork Status and Conservation, Walsrode, 14–19, 137–143.
Michev, T., V. A. Pomakov, d. nankinov, B. E. Ivanov, L. Profirov. 1991. A short note on wild geese in Bulgaria during the period 1977 to 1989. – In: Fox, A. D., Madsen J., van Rhijn J. (Eds.). 1991. Western Palearctic Geese. Proc. IWRB Symp. Kleve 1989, Ardea, 79 (2): 167–168.
Michev, T., L. Profirov. 1997. Evolution des effectifs hivernaux de la Bernache a cou roux en Bulgarie. – Branta, 2: 10–13.
Michev, T., L. Profirov. 2003. Mid-winter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1997–2001). Pensoft, Sofia, Moskow, 160 pp.
Michev, T, L. Profirov, M. Dimitrov, K. Nyagolov. 2004. The Birds of Lake Atanasovsko. Status and Checklist. Bourgas Wetlands Publ. Series No 5, BSBCP, Bourgas, 44 pp.
Michev, T., L. Profirov, K. Nyagolov, M. Dimitrov. 2011. Autumn migration of soaring birds at Bourgas Bay, Bulgaria. – British Birds, London, 1: 16–37.
Michev, T., S. Simeonov. 1985. Changes in bidrs fauna of Bulgaria over the last thirty five years (1950–1984) – In: International symposium "Protection of natural areas and the genetic fund they contain" – Project 8 on the programme MAB. Blagoevgrad, 23–28. IX.1985. Sofia, BAS, 203–217.
Michev, T., M. Stoyneva. 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands. Publ. Sofia House, Elsi–M, 364 pp.
Mikkola, H. 1983. Owls of Europe. T & A. D. Poyser, UK, 397 pp.
Milchev, B. 1998. The Birds in the Bulgarian Part of the Strandja Mountains. I. Species List and Status. – Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Fac. of Biol., b. 1-Zoology, 88–90: 25–43.
Milchev, B., D. Dimitrov. 2005. Structure, Dimensions and Building Materials of the Nests of the Rose-coloured Starling Sturnus roseus (Linnaeus, 1758) (Aves: Passeriformes) from South-East Bulgaria. – Acta zool. bulg., 57(1): 55–64.
Milchev, B., A Kovachev. 2000a. Habitat, distribution and breeding biology of Orphean Warbler Sylvia hortensis in South-East Bulgaria. – Sandgrouse, 22, 2: 87–92.
Milchev, B., A. Kovachev. 2000b. A Contribution to the Migration of the White Pelican Pelecanus onocrotalus (L.) along the Bulgarian Black Sea coast. – Ann. Univ. Sofia (Fac. of Biol.), 91: 111–115.
Miltchev, B., V. Georgiev, A. Kovachev. 2002. Brutbestand und Brutplatzwahl der Schleiereulen (Tyto alba) in Sudost-Bulgarien. – Egretta, 45: 114–120.
Miltchev, B., Z. Boev, V. Georgiev. 2004. Die Nahrung der Schleiereulen (Tyto alba) in Sudost-Bulgarien. – Egretta, 47: 66–77.
Miltchev, B., Z. Boev, V. Georgiev. 2006. Birds in the Diet of Barn Owl Tyto alba in SE Bulgaria. – Acrocephalus 27(128–129): 271–275.
Miltchev, B., Z. Boev, N. Kodjabashev. 2006. Breeding distribution and diet composition of the Barn Owl (Tyto alba Scopoli, 1769) (Aves: Strigiformes) in the North-Western Upper Thracian Plane (Bulgaria). – Acta zool. bulg., 58(1): 83–92.
Miltschew, B. 1992. Haherkuckuck (Clamator glandarius) – Brutvogel in Bulgarien. – J. Ornith., 133: 86–88.
Miltschew, B., D. Tschobanov. 2002. Brutverluste und Nahrung des Rosenstars Sturnus roseus in Sudost-Bulgarien im Jahr 2000. – Vogelwelt, 123: 99–103.
Mockel, R. 1988. Die Hohltaube. Neue Brehm-Bucherei 590, Ziemsen, Wittenberg.
Molineux, H. 1930. A Catalogue of Birds. Giving their Distribution in the Western Portion of the Palearctic region. III: 225–320.
Mountfort, G., I. J. Ferguson-Lees. 1961. Observations on the Birds of Bulgaria. – Ibis, 103a: 443–471.
Mountfort, G., I. J. Ferguson-Lees. Observations on the Birds of Bulgaria. – Ibis, 3: 443–471.
Munteanu, D., S. Svensson. 1997. Eremophila alpestris. – In: Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 472–473.
Muller, A. 1927. Bericht uber eine Sammelreise in der Dobrudscha und auf Schlangeninsel. – Verh. u. Mitt. Siebenburg. Ver. Naturwiss, Hermannstadt, 77 (2): 11–40.
Nadler, T., U. Ihle. 1988. Beobachtungen am Feldrohsanger Acrocephalus agricola in Bulgarien. – Limicola, 2(6): 205–217.
Nankinov, D. 1989. The Status of Waders in Bulgaria. – Wader Study Group Bull., 56: 16–25.
Nankinov, D. 1991. Sightings of Slender-billed Curlew Numenius tenuirostris (Vieillot, 1817) in the Balkan Countries. – Wader Study Group Bull., 62: 24–32.
Nankinov, D. 1993a. A new wintering area of the Lesser White-fronted Goose Anser erythropus in Bulgaria. – Ornis Svecica, 3: 165–166.
Nankinov, D. 1993b. Status and conservation of breeding seabirds in Bulgaria. – In: Aguilar et al. (Ed.) Estatus y Coservation de Aves Marina. Actas del II Simposio Medmaravis, SEO, Madrid, pp. 275–283.
Nankinov, D. 1993c. Distribution of Olive-tree Warbler, Hippolais olivetorum in Bulgaria. – Riv. ital. Orn., 63: 181–186.
Nankinov, D. 1994a. Analysis of the situation of Numenius tenuirostris in Bulgaria. "Preparation d'un Plan de Sauvetage pour Numenius tenuirostris", Tome 2, Annexe 17, p. 5.
Nankinov, D. 1994b. Eleonora's Falcon in Bulgaria. – Newsletter of the World Working Group on Birds of Prey & Owls (WWGBP), 19: 11–12.
Nankinov, D. 1997. Status of Tengmalm's Owl, Aegolius funereus, in Bulgaria. – Riv. ital. Orn., 66(2): 127–136.
Nankinov, D. 1998. Nesting and migration of Osprey, Pandion haliaetus (L.) (Aves: Falconiformes) in Bulgaria. – Cristal (Zool.), 5: 3–13.
Nankinov, D. 1999. Distribution of the Great Spotted Cuckoo, Clamator glandarius in Bulgaria. – Zoology in the Middle East, 17: 9–14.
Nankinov, D. 2000. Range expansion and current breeding distribution of River Warbler Locustella fluviatilis in Bulgaria. – Sandgrouse, 22, 1: 50–54.
Nankinov, D. 2001a. About the first and following observations of the Masked Shrike (Lanius nubicus Lichtenstein) in Bulgaria. – In: Geoecological and bioecological problems of the North Black Sea Coast. Proc. Int. Conf. Tiraspol, March 28–30, 2001. – Tiraspol: EPD DSU – ECODNIESTER, 177–181.
Nankinov, D. 2002. Das Vorkommen der Schwarzflugel-Brachschwalble Glareola nordmanni auf der Balkan-Halbinsel. – Orn Mitt.
Nankinov, D. 2002a. Paddyfield Warbler Acrocephalus agricola in Bulgaria. – J. Balkan Ecology, 5(1): 14–19.
Nankinov, D. 2002c. Present situation of population of owls in Bulgaria. – Berkut, 11(1): 48–60.
Nankinov, D., K. Cvetkova, K. Bedev, G. Lamburov, N. Minchev, V. Bozhilov, S. Marin, G. Seizov, G. Kotsakov. 1996. An attempt of a census of the waders in Bulgaria, March-May 1990, "Proccedings of the XXII Congress Int. Union of Game Biologists" Sofia, 38–51.
Nankinov, D., S. Dalakchieva. 2001. State of the Stone Curlew Burhinus oedicnemus in Bulgaria. – The Russ. J. Orn. (Express-issue), 152: 603–613.
Nankinov, D., S. Dalakchieva 2002. Breeding distribution of Woodcock (Scolopax rusticola) in Bulgaria. – Forestry Ideas, 3–4(27): 97–103.
Nankinov, D., S. Dalakchieva, K. Popov, S. Kirilov, P. Iankov, R. Stanchev, P. Schurulinkov. 2001. Die Invasion des Rosenstares in Bulgarien im Jahre 2000. – Orn. Mitt., 53(6/7): 240–244.
Nankinov, D., S. Dalakchieva, K. Popov, S. Kirilov. 2003. Records of the Slender-billed Curlew Numenius tenuirostris in Bulgaria during the last ten Years (1993–2002). – Wader Study Group Bull., 101/102: 25–26.
Nankinov, D., S. Dalakchieva, K. Popov, S. Kirilov. 2002. Die Geschichte der Rostflugel-Brachschwalbe Glareola pratincola in Bulgarien. – Orn. Mitt., 54(7/8): 234–242.
Nankinov, D., A. Dutsov, B. Nikolov, B. Borisov, G. Stoyanov, G. Gradev, D. Georgiev, D. Popov, D. Domuschiev, D. Kirov, E. Tilova, I. Nikolov, I. Ivanov, K. Dichev, K. Popov, N. Karaivanov, N. Todorov, P. Shurulinkov, R. Stanchev, R. Aleksov, R. Tsonev, S. Dalakchieva, S. Ivanov, S. Marin, S. Staykov, S. Nikolov, H. Nikolov. 2004. Breeding totals of the ornithofauna in Bulgaria. Green Balkans, Plovdiv, 32 pp.
Nankinov, D., S. Kirilov. 2005. Winternachweis eines Eleonorenfalken an der bulgarischen Schwarzmeerkuste. – Orn. Mitt., 57(11): 374–376.
Nankinov, D., S. Kirilov, K. Popov, N. Dimitrov, A. Dimov. 1998. Beobachtungen an Dunnschnabel-Brachvoegeln am Atanasov-See in Bulgarien, April–Mai 1996. – Berkut, 7(1–2): 48–49.
Nankinov, D., S. Kirilov, K. Popov, N. Dimitrov, A. Dimov. 1999. Beobachtungen an Dunnschnabel-Brachvoegeln am Atanasov-See in Bulgarien, April–Mai 1996. – Ornith. Mitt., 51(2): 64–67.
Nankinov, D., B. Nikolov. 2003. On the subspecies, breeding, migration and wintering of the Great Grey Shrike (Lanius excubitor) in Bulgaria. – Biota, 4(1/2): 73–82.
Nankinov, D., P. Shurulinkov, I. Nikolov, B. Nikolov, S. Dalaktchieva, I. Hristov, R. Stanchev, A. Rogev, A. Dutsov, M. Sarov. 1998. Studies of the Waders (Charadriiformes) on the Wetlands around Sofia (Bulgaria). Riv. Ital. Orn., 68(1): 63–83.
Nankinov, D., G. Stoyanov, G. Kouzmanov, R. Todorov. 1991. Informations sur la situation des Rapaces diurnes en Bulgarie. – Birds of Prey Bull., 4: 293–302.
Newton, I. 1972. Finches. London, Collins, 288 pp.
Niethammer, G. 1934. Zur Vogelwelt Bulgariens, insbesondere seiner nordwestlichen Landesteile. – Orn. Monatsber., 1: 267–285.
Nikolov, B. P. 2002. Melanistic Levant Sparrowhawk Accipiter brevipes in South-west Bulgaria. – Sandgrouse, 24 (2): 140.
Nikolov, B., N. Kodzhabashev, V. Popov. 2004. Diet composition and spatial patterns of food caching in wintering Great Grey Shrikes (Lanius excubitor) in Bulgaria. – Biological Lett., 41(2): 119–133.
Nikolov, H., К. Bedev, А. Buchvarova, D. Gramatikov, B. Gruev, А. Darakchiev, D. Delipavlov, Zh. Dzhakov, D. Dimitrov, T. Ivanova, S. Marin, М. Marinov, B. Petrov, I. Petrov, А. Stoyanov, Е. Tsvetanova, P. Tsvetkov, К. Tsvetkova. 1994. Contribution to the development of a national biodiversity conservation strategy (Movement "Green Balkans"). – In: Sakalyan, М. (Ed.). National Biodiversity Conservation Strategy. Main reports, v. 2, Sofia, 463–508.
Nikolov, S., V. Vassilev. 2004. Breeding Bird Atlas of the Ponor Mountains, Western Bulgaria. – Sandgrouse, 26(1): 7–22.
Nikolov, S. 2003. New locality in unusual habitat of Tengmalm's Owl (Aegolius funereus) in Bulgaria. – Buteo, 13: 89–93.
Nikolov, S. 2004. Woodcock Scolopax rusticola. – Acrocephalus, 25, 122: 174–175.
Nikolov, S. 2005. Breeding birds in Macedonian Pine Pinus peuce forests: species composition and status in the Pirin National Park, Bulgaria. – Ciconia, 14: 26–34.
Nilsson, S. G. 1997. Black woodpecker. – In: Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Birds: Their Distribution and Abundance. T. & A. D. Poyser, London, 448–449.
Nyagolov, K., L. Profirov, T. Michev, M. Dimitrov. 2003. Observations on breeding Rosy Starlings in Bulgaria. – British Birds, 96(5): 242–246.
Otto, W. 1984. Nestfund des Feldrohrsangers, Acrocephalus agricola, in der Volksrepublik Bulgarien. – Beitr. Vogelkd., 30(3): 210–211.
Pacenovsky, S. 1996. Sovy na Starej planine v Bulharsku. – Buteo, 8: 109–112.
Pandourski, I. 2001. Recherches Hidrobiologiques des Zones Humides de la Cote Bulgare de la Mer Noire. I. Le Lac de Vaja. – Riv. Hidrobiol., 40(2–3): 322–334.
Paspaleva, M., T. Mitschev. 1968. Ornitolhologische Untersuchungen am bulgarischen Douaufer – Limn. Ber. X. Jumbilaumstag Donauforsch, 445–454.
Paspaleva-Antonova, M. 1967. Die Wasservogel in Bulgarien ihre Vorkommen und ihre Standorte. – In: Proc. Int. Conf. Wilde. Res. Cons. Brno, 17–30.
Pateff, P. 1948. Some Ornithological Observations from Pomoriisko Lake on the Black Sea. – Larus, 2: 22–28.
Patzold, R. 1989. Lerchenstudien an der bulgarischer Schwarzmeerkuste. – Der Falke, 36(9): 298–303; 36(10): 349; 36(11): 386–389.
Petkov, N. (In Press). Breeding Numbers and Distribution of Some Wetland Birds in Bulgaria. Bird Numbers 2004 EBCC meeting proceedings, Kaiseri, Turkish Journal of Zoology.
Petkov, N., I. J. Oien, T. Aarvak. 1999. Occurrence of Lesser White-fronted Geese in north-east Bulgaria in February 1998. – In: Tolvanen, P., I. J. Oien, K. Rukolainen (Eds.). Fenoscandian Lesser White-fronted Goose conservation project annual report 1998. WWF Finland Report No. 10. NOF Rapportserie Report No. 1–1999. Helsinki-Klaebu, 9–11.
Petrov, I. K. 2008. Distribution and numbers of Capercaillie, Tetrao urogallus L., 1758 (Aves: Galliformes) in Bulgaria. – Acta Zoologica Bulgarica, Suppl., 2: 35-40.
Petrov, Ts. 1981. Les oiseaux de la Sredna gora. – Coll. of the Museums of Southern Bulgaria, 7: 9–49.
Petrov, Ts., P. Iankov, R. Kolchakov, T. Michev, L. Profirov, K. Niagolov. 1995. Numbers, Distribution and Preservation of the Peregrine (Falco peregrinus) in Bulgaria. – Coll. of the Museums of Southern Bulgaria, 21: 17–22.
Pitra, C., D. Lieckfeldt, J. C. Alonso. 2000. Population subdivision in Europe's great bustard inferred from mitochondrial and nuclear DNA sequence variation. – Molecular Ecol., 9, 1165–1170.
Pitra, C., D. Lieckfeldt, S. Frahnert, J. Fickel. 2002. Phylogenetic Relationships and Ancеstral Areas of the Bustards (Gruiformes: Otididae), Infered from Mitochondrial DNA and Nuclear Intron Seqences. – Molecular Phylogenetics and Evolution, 23(1): 63–74.
Pollo, C. J., L. Robles, J. M. Seijas, A. Garcia-Miranda, R. Otero. 2005. Trends in the abundance of Cantabrian Capercaillie Tetrao urogallus cantabricus at leks on the southern slope of the Cantabrian Mountains, north-west Spain. – Bird Conservation International, 15: 397-409.
Profirov, L, T. Michev. 2002. Bulgaria. – In: Marushevsky, G. (Ed.). Directory of Azov-Black Sea Coastal Wetlands. Wetlands International, Kiiv, 229 pp.
Profirov, L., M. Dimitrov. 2001. White-headed Ducks at Vaya Lake, Bulgaria. – TWSG, 13: 9.
Radakoff, W. 1879. Ornithologische Bemerkungen uber Bessarabien, Moldau, Walachei, Bulgarian und Ost-Rumelien. – Bul. Soc. Nat. Moskau, 13(53): 150–178.
Ragyov, D, D. Demerdjiev, I. Angelov. (In Press). Peregrine (Falco peregrinus) in Bulgaria – General Review. Proceedings of Peregrine Conference, 19–23 September 2007, Piotrovo/ Poznan, Poland.
Robel, D. 1973. Ornithologische Beobachtungen in Bulgarien im Juli 1971. – Larus, 25: 103–108.
Robel, D., D. Konigstedt. 1978. Brutnachweis der Orpheusgrasmucke (Sylvia hortensis) in Sudwestbulgarien. – Beitr. Vogelkd., 24: 104–106.
Robel, D., D. Konigstedt. 1980. Bemerkungen ueber die Schwarzkopfmowe (Larus melanocephalus) an der Bulgarischen Schwarzmeerkuste. – Larus, 31–32: 365–370.
Robel, D., H. Willems. 1984. Friehlingsnotizen von der Schwarzmeerkuste Bulgariens (8 bis 15 April, 1980). – Der Falke, 3: 88–93.
Roberts, J. 1979. Observation of the migration of Raptors and other soaring Birds in Bulgaria, 1975–1978. – Ibis, 121: 301–312.
Roberts, J. 1980. Observation on the birds of the Bulgarian seabord, with new breeding records for SW Bulgaria of Masked Shrike (Lanius nubicus), Bonelli's Warbler (Phylloscopus bonelli), and Blue Rock Trush (Monticola solitarius). – Bonn. Zool. Beitr., 1/2(31): 20–37.
Roberts, J. 1980. The status of the Charadriiformes in Bulgaria. – Bonn. Zool. Beitr., 31(1–2): 38–57.
Roberts, J. 1981. A Contribution to the Study of the Avifauna of Lake Atanasovsko, Burgas. – In: Reg. Symp. under Project 8 – MAB, UNESCO, Proceedings. (Blagoevgrad, 20–24 Oct. 1980). Sofia, Bulg. Acad. Sci.: 549–565.
Roberts, J. L. 2001. Invasion of the Rosys. – Wildlife, 19(6): 62–63.
Rothaupt, G., D. Van Nieuwenhuyse. 1997. Great Grey Shrike Lanius excubitor and Southern Grey Shrike Lanius meridionalis. – In: Hagemeijer, W. J. M. & M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 664–665.
Ruge, K., W. Weber. 1974. Brutgebiet des Dreizehnspechts (Picoides tridactylus) im Eisenerzer Raum, Steiermark. – Anz. orn. Ges. Bayern, 13: 300–304.
Ryabitsev, V. 2002. Birds o f Ural, Priuralie and Western Siberia. Ural University Publ., Ekaterinburg, 650 pp.
Saari, L., P. Sudbeck. 1997. Grey-headed Woodpecker. – In: Hagemeijer W. J. M. & M. J. Blair (Eds.) The EBCC Atlas of European Birds: Their Distribution and Abundance. T. & A. D. Poyser, London, 442–443.
Scherzinger, W. 1970. Zum Aktionssystem des Sperlingskauzes (Glaucidium passerinum L.). – Zoologica, 41: 1–130.
Scherzinger, W. 1982. Die Spechte im Nationalpark Bayerischer Wald. – Schriftenreihe des Bayerischen Staatsministeriums fur Ernahrung Landwirtschaft und Forsten, 9, Passau, 1–119.
Schubert, G., M. Schubert. 1982. Ornithologische Beobachtungen aus Bulgarien. – Der Falke, 29, 11: 366–372.
Schulz, H. (Ed.) Weißstorch – White Stork: Proceeding of the First International Stork Conservation Symposium, Walsrode, FRG, 14–17 October 1985. – Schriftenreihe Avifaunisten, 10: 137–143.
Scott, D. A., P. M. Rose. 1996. Atlas of Anatidae populations in Africa and Western Eurasia. Wetlands International, Publications No 14, Wetlands International, Wagenningen, the Netherlands, 336 pp.
Shaw, G. 1990. Timing and fidelity of breeding for Siskins Carduelis spinus in Scottish conifer plantations. – Bird Study, 37: 30–35.
Shurulinkov, P., G. Stoyanov. 2005. Uber die sudlichste Grenze des Sperlingkauz-Vorkommens, Glaucidium passerinum. – Orn. Mitt., 57(6): 198–200.
Shurulinkov, P., G. Stoyanov. 2006. Some new findings of Pigmy Owl (Glaucidium passerinum) and Tengmalm's Owl (Aegolius funereus) in Western and Southern Bulgaria. – Acrocephalus, 27(128–129): 65–68.
Shurulinkov, P. S., Ts. Zlatanov, K. Vultchev. 2004. Eleonora`s Falcon Falco eleonorae & Griffon Vulture Gyps fulvus. – Acrocephalus, 25, 122: 174.
Shurulinkov, P., B. Nikolov, R. Tsonev, I. Nikolov, A. Roguev, M. Sarov, A. Dutsov, P. Podlesniy, R. Stanchev, I. Hristov. 2003. A Contribution to the Occurrence of some Rare and Poorly-studied Species of Birds during the Nesting Season in Maritime Dobroudzha. – Ann. Sofia Univ., Fac. Biol., Book 1 – Zoology, 93/94: 31–39.
Shurulinkov, P., D. Ragyov, Ts. Zlatanov. 2003. Tundra Swan Cygnus columbianus bewickii. – Acrocephalus, 24 (116): 39.
Shurulinkov, P., G. Stoyanov, P. Tzvetkov, K. Vultchev, R. Kolchagov, M. Ilieva. 2003. Distribution and abundance of Tengmalm's Owl Aegolius funereus on Mount Pirin, south-west Bulgaria. – Sandgrouse, 25 (2): 103–117.
Shurulinkov, P., G. Stoyanov. 2005. New Data on the Distribution of Tengmalm's Owl (Aegolius funereus) in Western Bulgaria. – Buteo, 14: 61–66.
Shurulinkov, P., I. Nikolov. 2005. Recent status of the breeding avifauna in the canyons of Rousenski Lom River System, North-Eastern Bulgaria. – Ciconia, 13: 77–87.
Shurulinkov, P., A. Raev, G. Daskalova, N. Chakarov. 2007. Distribution, numbers and habitat of Pigmy Owl, Glaucidium passerinum in Phodopes Mts. (South Bulgaria). – Acrocephlus, 28(135): 159–163.
Simeonov, P., T. Michev, G. Dobler, A. Crivelli. 2001. White Pelicans Breeding in Bulgaria. – British Birds, 94: 390–392.
Simeonov, S. 1970. Untersuchungen uber die Nest-Ornithofauna in den "Pseudomacchien"
Simeonov, S. 1974. Okologische Adaption der Arten aus der Gattung Sylvia. – Ann. Univ.
Simeonov, S. 1986. Birds of Mt. Pirin. – In: Fauna of Southwestern Bulgaria, vol. I: 61–81.
Simeonov, S., V. Penkov, Ts. Tsvetanov. 1984. The Birds of Botevgrad Valley. – Acta zool. bulg., 25: 16–30.
Simeonow, S., B. Iwanow. 1971. Uber Verbreitung und Nistbiologie der Beutelmeise in Bulgarien. – Der Falke, 6: 184–189.
Snow, D., C. Perrins. 1998. The Birds of the Western Palearctic. Vol. 2, Passerines. Oxford, New York, Oxford Univ. Press, 1695 pp.
Spiridonov, G., I. Raev. 2006. A strategy for conservation of virgin forests in Bulgaria: Conceptual paper. – In: Veen, P., I. Raev (Еds.) Virgin forests in Bulgaria. Royal Dutch Society for Nature protection, Ministry of Environment and Water-EEA, 111–123.
Spiridonov, G., L. Mileva, N. Spasov. 1987. The nesting avifauna of Tsarichina Biosphere Reserve. – Bioshere Reserve Tsarichina, Ed. Polish Academy of Sciences and Bulgarian Academy of Sciences, Krakow: 104–121.
Spiridonov, G., N. Spasov, L. Mileva. 1982. New Data on the Distribution of Ural Owl (Strix uralensis) and Tengmalm's Owl (Aegolius funereus) in Bulgaria. – National Theoretical Conf. on Environment Protection, 1–5.09.1982, Sunny Beach, 1: 341–343.
Spiridonov, J., R. Virkkala. 1997. Dendrocopos leucotos. – In: Hagemeijer, W. J. M., M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 454–455.
Stoyanov, G. 2003. Observations of the Saker Falcon (Falco cherrug) in Southwestern Bulgaria. – Acrocephalus, 24(116): 40–41.
Stoyanov, G. 2003. White pelicans (Pelecanus onocrotalus) wintering in Bulgaria. –Acrocephalus, 24(116): 38.
Stoyanov, G. 2004. Ein Beitrag zur Verbreitung des Felsenkleibers Sitta neumayer in Bulgarien. – Orn. Mitt., 56(5): 160–165.
Stoyanov, G. 2005. Einige Brutdaten der Alpendohle Pyrrhocorax graculus im Osogovo-Gebirge Westbulgariens und Mazedoniens. – Orn. Mitt., 57(10): 327–331.
Stoyanov, G., G. Kouzmanov. 1998. Nuevos datos sobre la poblacion del Falcon Sacre (Falco cherrug) en Bulgaria. – In: Meyburg, B. U., J. J. Chancellor, R. D., Ferrero (Eds.). Holarctic Birds of Prey: Proceedings of an International Conference, 680 pp.
Stoyanov, G., D. Kjutcukov, D. Domuschiev. 2004. The diurnal and nocturnal birds of prey (Falconiformes and Strigiformes) nesting in the territory of Sofia. – In: Penev, L., J. Niemala, D. J. Kotze, N. Chipev (Еds.). Ecology of the City of Sofia. Species and Communites in an Urban Environment. Pensoft, Sofia–Moscow, 437–450.
Stoyanov, G., T. Ivanova, B. Petrov, A. Gueorguieva. 2008. Past and present breeding distribution of the Alpine Chough (Pyrrhocorax graculus) in Western Stara Planina and Western Predbalkan Mts. (Bulgaria). – Acta zool. bulg., Suppl. 2, 119–132.
Stoyanov, G., P. Shurulinkov, D. Kjutchukov, P. Spakovski, V. Delov, K. Vultchev, A. Stoyanov. 2003. Vom Bruten der Waldschnepfe Scolopax rusticola in Bulgarien. – Orn. Mitt., 55(6): 211–217.
Stoychev, S., H. Hristov, P. Iankov, D. Demerdzhiev. 2004. Birds in the Bulgarian part of the Eastern Rhodopes. – In: Beron, P., A. Popov (Eds.). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece), Pensoft & Nat.Mus.Natur. Hist., Sofia, 881–894.
Stoychev, S., I. Ivanov, Ts. Petrov, S. Marin, D. Demerdzhiev, G. Gradev, D. Domuschiev. 2004. Status of the Eastern Imperial Eagle Aquila heliaca in Bulgaria between 1994 and 2002. – In: Meyburg, B. U. & Chancellor, R. D., Ferrero, J. J. (Eds.). Holarctic Birds of Prey: Proceedings of an International Conference, 680 pp.
Stoychev, St., E. Stoynov, B. Barov. 1997. Breeding ornithofauna of the Eastern Rhodopes – a maping survey (1996). – In: Conservation of the biological diversity of the Eastern Rhodopes. Sofia, Bulgarian-Swiss Biodiversity Conservation Programme, 3: 21–38.
Stoychev, St., H. Hristov, D. Demerdzhiev, I. Angelov 2004. Multiplying the Success: How to increase sustainability of the Populations of Large Vultures in the Eastern Rhodopes. Action Plan for the Recovery and Conservation of Vultures on the Balkan Peninsula and Adjacent Regions.Technical report to BEPF/BVCF/FZF, 34 рp.
Svensson, L., P. Grant, K. Mullarney, D. Zetterstrom. 1999. Bird guide of Britain and Europe, Harper Collins Publishers, 399 pp.
Thiollay, J. M. 1994. Family Accipitridae (Hawks and Eagles). – In: Del Hoyo, J., A. Elliot, J. Sargatal (Eds.). Handbook of the Birds of the World. v. 2. New World Vultures to Guineafowl. Lynx Edicions, Barcelona: 52–205.
Тimmerman, A., M. F. Moerzer Bruyns, J. Philippona. 1976. Survey of the winter distribution of Palearctic geese in Europe, Western Asia and North Africa. – Limosa, 49: 230–292.
Tucker, G. M., M. F. Heath. 1994. Birds in Europe: their conservation status. Cambridge, U.K., BirdLife International (BirdLife Conservation Series No. 3), 374 pp.
Tucker, M., M. Heath. 1994. Birds in Europe. Their Conservation Status. BirdLife Conservation Series No. 3. Cambridge, BirdLife International, UK, 600 p.
Tyrberg, T. 1991. Arctic, Montane and Steppe birds as Glacial relicts in the West Palearctic. – Orn. Verh., 25: 29–49.
Uhlig, R. 1988. Bestanszahlen aus Bulgarien. – Orn. Mitt., 40: 134–135.
Uttendorfer, O. 1952. Neue Ergebnisse uber die Ernahrung der Greifvogel und Eulen. Verlag Eugen Ulmer, Stuttgart, 230 pp.
Vatev, I. Ts. 1987. Notes on the Breeding Biology of the Long-legged Buzzard (Buteo rufinus) in Bulgaria. – Raptor Res., 21(1): 8–13.
Vatev, I. 1997. – In: Hagemeijer, E., J., W., M., J., Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Breeding Birds: Their Distribution and Abundance. T & AD Poyser, London, 579 pp.
Vielliard, J. 1970. La Distribution du Casarca Roux – Tadorna ferruginea (Pallas). – Alauda, 38(2): 87–125.
Von Stephan Ernst, F. 1978. Ornithologische Ergebnisse einer Exkusion 1974 dureh Bulgarien. – Vogelkd., 24(5): 281–294.
Voous, K. 1960. Die Vogelwelt Europas und ihre Verbreitung. Hamburg. Elsevier, 284 pр.
Wallis, H. M. 1913. Birds observed during a recent visit to the Balkans. – Bull. Brit. Orn. Club, 31: 92–97.
Wetlands International 2002. Waterbird Population Estimates – Third Edition. Wetlands International Global Series No 12, Wageningen, The Netherlands, 226 pp.
Yankov, P. 1997. Rock nuthatch (Sitta neumayer). – In: Hagemeijer, W. J. M. & M. J. Blair (Eds.). The EBCC Atlas of European Birds: Their Distribution and Abundance. T & A D Poyser, London, 903 pp.
Yeatman, L. 1971. Histoire des oiseaux d'Europe. Bordas, Paris, 376 pp.
Yosef, R., L. Fornasari. 2004. Simultaneous decline in Steppe Eagle (Aquila nipalensis) populations and Levant Sparrowhawk (Accipiter brevipes) reproductive success: coincidence or a Chernobyl legacy? – Ostrich, 75 (1/2): 20–24.
Zalles, J. I. And K. L. Bildstein (Eds.). 2000. Raptor Watch: A global directory of raptor migration sites. BirdLife Conservation Series No. 9, Cambridge, UK and Kempton, PA, USA: Hawk Mountain Sanctuary, 419 pp.
Zehtindjiev, P., P. Shurulinkov, R. T. Tzonev. 2002. Present status of great bustard (Otis tarda) in Bulgaria. – Proceedings of the international meeting of the working group on the East-European population of Great Bustard, Harkov 24–28 October.
Zomer, P. 1987. About the Lesser White-fronted Goose Anser erythropus L. in the Bulgarian part of Dobrudja. – Orn. Inf. Bull., 21–22: 31–39.
Бартошик, М., В. Бешков. 1979. Нов вид за фауната на България. – Природа и знание, 30(6): 39.
Бешков, В. 1959. Една нова змия за фауната на България. – Природа, 1: 89.
Бешков, В. 1961. Принос към зоогеографското проучване на херпетофауната в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, 10: 373–383.
Бешков, В. 1967. Смоците в България. – Природа и знание, 9: 16–18.
Бешков, В. 1973. Върху подвидовата принадлежност на българските Vipera ursinii (Bonaparte, 1835) (Serpentes). – Изв. Зоол. инст. с музей, 37: 103–112.
Бешков, В. 1974. Вертикално разпространение на змиите в един специфичен с видовото си разнообразие район на Югозападна България. – Изв. Зоол. инст. с муз., 40: 167–173.
Бешков, В. 1978. Биологични и екологични изследвания върху змиите в Малешевската планина. Kанд. дисертация, БАН.
Бешков, В. 1981. Леопардов смок. – Природа и знание, 7: 24.
Бешков, В. 1981. И той се нуждае от нашата защита. – Природа и знание, 9: 16–18.
Бешков, В. 1984. Разпространение, относителна численост и мерки за опазване на сухоземните костенурки в България. – Екология, 14: 14–34.
Бешков, В. 1985. Земноводни. Влечуги. – В: Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. С., БАН, 32–41.
Бешков, В. 1987. Численост на каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica rivulata (Valenciennes)) в България. – Eкология, 20: 58–64.
Бешков, В., Е. Унджиян, С. Симеонов, А. Даракчиев. 1967. Нови данни за разпространението на някои земноводни и влечуги в България. – Изв. Зоол. инст. с музей, 25: 5–10.
Бешков, В., К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Pensoft, София-Москва, 1–120.
Буреш, И., В. Бешков. 1965. Среща ли се отровната змия (Vipera aspis L.) в България? – Изв. Зоол. инст. муз., 18: 5–30.
Буреш, И., Й. Цонков. 1933. Изучавания върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. 1. Костенурки (Testudinata) и гущери (Sauria). – Изв. Ц. прир. инст. в София, 6: 150–207.
Буреш, И., Й. Цонков. 1934. Изучавания върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. 2. Змии (Serpentes). – Изв. Ц. прир. инст. в София, 7: 106–188.
Буреш, И., Й. Цонков. 1941. Изучавания върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. 3. Опашати земноводни (Amphibia, Caudata). – Изв. Ц. прир. инст. в София, 14: 171–237.
Василев, В., И. Райков, Д. Владимиров. 2006. Установяване на пъстър смок Elaphe sauromates край Шумен. – Год. на ШУ "Епископ Констaнтин Преславски", 16B: 133–134.
Веселинов, Д. 1993. Характеристика на местообитанията, разпространение и защита на алпийския тритон (Triturus alpestris Laurenti, 1768) в България. – Дипломна работа, СУ "Св. Климент Охридски", Биол. фак., 78 с.
Вълканов, А. 1938. Смолянските езера. – Рибарски преглед, 8: 101–103.
Ковачев, В. 1894. Материали за изучаване на българската фауна. – Периодическо списание, 46 (год. IX):
742–749.
Ковачев, 1912. Херпетологична фауна на България. Пловдив, печатница Хр. Г. Данов, 90 с.
Литвинчук, С., Л. Боркин. 2002. Разпространение, экология и охранный статус дунайского тритона, Triturus dobrogicus (Amphibia, Salamandridae), на територии Украины и Молдовы. – Vestnik zoologii, 36(3): 35–44.
Петров, Б., П. Стоев, В. Бешков. 2001. Преглед на видовия състав и разпространението на земноводните (Amphibia) и влечугите (Reptilia) в Източните Родопи. – Hist. nat. bulg., 13: 127–153.
Пешев, Д., Д. Митев. 1987. Видов състав на земноводни, влечуги и бозайници в района на с. Драма, окр. Ямболски. – Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски", 25 (6) – Биология: 101–106.
Унджиян, Е. 2000. Изследвания върху гръбначните по долината на Ломовете и територията на природен парк "Русенски Лом" – област Русе и Разград. ІІІ. Земноводни, IV. Bлечуги. Изд. Природен парк "Русенски Лом", 88 c.
Шишков Г. 1914. Два нови вида за българската херпетология. – Год. Соф. унив. "Св. Климент Охридски", 8–9: 1–9.
Arntzen, J. W. 2003. Triturus cristatus Superspezies – Kammolch-Artenkreis (Triturus cristatus (Laurenti, 1768) – Nordlicher Kammolch, Triturus carnifex (Laurenti, 1768) – Italienischer Kammolch, Truturus dobrogicus (Kiritzescu, 1903) – Donau-Kammolch, Triturus karelinii (Strauch, 1870) – Sudlicher Kammolch). – In: Grossenbacher K., B. Thiesmeier (Eds.) Handbuch der Reptilien und Amphibien Europas. Band 4/IIA. – Wiesbaden (Aula), 421–514.
Bartoshik, M., V. Beshkov, V. Tzenov. 1981. Morphologie et repartition de Coluber rubriceps (Venzmer, 1919) (Colubridae, Serpentes) en Bulgarie. – Acta zool. bulg., 17: 52–57.
Beshkov, V. 1997. Record-sized tortoises, Testudo graeca ibera and Testudo hermani boettgeri, from Bulgaria. – Chelonian Conservation and Biology, 2(4): 593–596.
Beskov, V., P. Beron. 1964. Catalogue et bibliographie des Amphibiens et des Reptilies en Bulgarie. Sofia, ABS, 39 pp.
Chlebicki, A. 1985. Notaki herpetologiczne z gor Sakar (Tracija). – Przegl. Zool., 29(2): 193–198.
Hristov, K., G. Russev, A. Westerstrom, V. Beshkov. 2004. New records of Vipera ursinii (Bonaparte, 1835) in Bulgaria. – Hist. nat. bulg., 16: 119–121.
Kovatscheff, V. 1903. Beitrage zur Kenntnis der Reptilien- und Amphibienfauna Bulgariens. – Verhandl. Zool.-Bot. Geselschaft in Wien, Jahrg., 1903: 171–173.
Kovatscheff, V. 1905. Beitrage zur Kenntnis der Reptilien- und Amphibienfauna Bulgariens 2. – Verhandl. Zool.-Bot. Geselschaft in Wien, 55: 31–32.
Muller, L. 1933. Beitrage zur Herpetologie der sudeuropaischen Halbinsel. 2. Herpetologisch Neues aus Bulgarien. – Zool. Anzeiger, 104: 1–14.
Naumov, B. 2005. New Records of Some Herpetofauna Species in Bulgaria. – Acta zool. bulg., 57(3): 391–396.
Naumov, B. 2006. A New Record of Eryx jaculus (Reptilia: Boidae) in Bulgaria. – Acta zool. bulg., 58(1): 143–144.
Nilson, G., C. Andren. 2001. The meadow and steppe vipers of Europe and Asia – the Vipera (Acridophaga) ursinii complex. – Acta Zool. Acad. Scient. Hung., 47(2/3): 87–267.
Obst, F. J. 1978. Zur geographischen Variabilitat des Scheltopusik, Ophisaurus apodus (Pallas) (Reptilia, Squamata, Anguidae). – Zool. Abh. Staatl. Mus. fur Tierkunde in Dresden, 35(8): 129–140.
Obst, F. J. 1981. Bemerkenswerte Schlangen aus Bulgarien in unserer Sammlung: Coluber rubriceps Venzmer und Elaphe situla (L.). – Faunistische Abhandlungen, Staatliches Museum fur Tierkunde in Dresden, 8(17) (1980): 177–180.
Peshev, D., V. Delov, N. Tzankov, A. Vasilev. 2005. Specific characteristic and distribution trends of the vertebrate fauna in the basin of Rilska river. – Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski" 2004, 96, livre 4 – 10eme session scientifique, Sofia '03, partie 2: 177–189.
Petrov, B., S. Hristova, H. Hristov. 2002. First record of the Cat snake Telescopus fallax Fleischmann, 1831 (Reptilia: Serpentes) in the Eastern Rhodopes Mt., Bulgaria. – Hist. nat. bulg., 15: 143–146.
Petrov, B. 2004. The herpetofauna (Amphibia and Reptilia) of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). – In: Beron, P., A. Popov (Еds.). Biodiversity of Bulgaria 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes, Bulgaria and Greece. Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 863–879.
Petrov, B., N. Tzankov, H. Strijbosch, G. Popgeorgiev, V. Beshkov. 2006. The herpetofauna (Amphibia and Reptilia) of the Western Rhodopes mountain (Bulgaria and Greece). – In: Beron, P. (Ed.). Biodiversity of Bulgaria. 3. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 863–912.
Rehak, I. 1985. Coluber rubriceps thracius ssp. n. from Bulgaria. – Vestnik ceskoslovenske spolecnosti zoologicke, Praha, 49: 276–280.
Rehak, I. 1986. Taxonomic evaluation of Coluber rubriceps (Venzmer, 1919) from Bulgaria. – In: Rocek, Z. (Ed.). Studies in Herpetology. Prag, Charles University, pp. 289–292.
Saint Girons, H. 1997. Vipera aspis (Linnaeus, 1758). – In: Gasc, J. P. et al. Atlas of Amphibians and Reptiles in Europe, p. 386–387.
Stoev, P. 2000. On the distribution, biology and ecology of amphibians and reptiles in the Derventski Heights and the Sakar Mountain, South-East Bulgaria. – Hist. nat. bulg., 12: 59–69.
Tzankov, N. 2005. Sympatric distribution of six lacertid lizards. – Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski" 2004, 96, livre 4 – 10eme session scientifique, Sofia '03, partie 2: 235–242.
Werner, F. 1898. Prilozi poznavanju faune Reptilija I Batrahija Balkanskog Poluostrova. – Glasnik Zemaljskog muzeja u Bosni i Hercegovini, Sarajevo, 10(1): 131–156.
Берг, Л. С. 1948. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. I. Изд. Акад. Наук СССР, Москва, 466 с.
Берг, Л. С. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. II. Изд. Акад. Наук СССР, М., 560–925.
Берг, Л. С. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. III. Изд. Акад. Наук СССР, М., 970–1331.
Ботев, Б., Ц. Пешев (Ред.). 1985. Червена книга на Р. България. Т. 2. Животни. С., БАН, 183 с.
Булгурков, К. 1958. Рибната фауна в реките на Витоша планина и околните й язовири. – Изв. на Зоолог. инст., 7: 163–194.
Булгурков, К. 1958а. Хидроложки особености на резервата езерото Сребърна и състав на рибната му фауна. – Изв. на Зоолог. инст., 7: 251–268.
Булгурков, К. 1968. Храна и разпределение на промишления калкан – Rhombus maeoticus (Pallas) през 1964–1966 г. – Известия на Научноизследователския институт за рибно стопанство и океанография – Варна, 9: 57–84.
Василев, M., Л. Пехливанов. 2002. Ихтиофауна на българския участък от река Струма. – Hist. nat. bulg., 14: 103–108.
Георгиев, Ж. 1953. Една нова риба за нашата ихтиофауна – Benthophiloides brauneri Beling et Iljin. – Изв. на Зоолог. инст., 2: 359–372.
Георгиев, Ж. 1966. Видов състав и характеристика на попчетата (Gobiidae, Pisces) в България. – Известия на Научноизследователския институт за рибно стопанство и океанография – Варна, 7: 159–228.
Георгиев, Ж. 1967. Видов състав на ихтиофауната на българските черноморски езера. – Известия на Научноизследователския институт за рибно стопанство и океанография – Варна, 8: 211–227.
Георгиев, Ж., К. Александрова, Д. Николов. 1960. Наблюдения върху размножаването на рибите по Българското черноморско крайбрежие. – Изв. на Зоолог. инст., 9: 255–292.
Диков, Ц., Й. Янков, С. Йочев. 1988. Състав на ихтиофауната, численост и биомаса на отделните видове в река Палакария, приток на река Искър. – Хидробиология, 33: 59–67.
Димитров, М. 1957. Хидрологична и хидробиологична характеристика на язовир "Ал. Стамболийски". – Известия на Научноизследователския институт по рибарство и рибна промишленост – Варна, 1: 159–197.
Дренски, П. 1921. Риби и риболовство по р. Искър. – Сведения по земеделието, 2 (9): 5–16.
Дренски, П. 1921а. Рибната фауна на река Искър и риболовството по нея. – Естествознание и география, 6 (2/3): 49–58.
Дренски, П. 1923. Принос към рибната фауна на Черно море. – Сп. на БАН, София, 25: 59–112.
Дренски, П. 1924. Определител на нашите черноморски риби. – Трудове на Българското Природоизпитателно дружество, 11: 50–64.
Дренски, П. 1924a. Един нов вид риба за р. Дунав Benthophilus macrocephalus. – Трудове на Българското Природоизпитателно дружество, 11: 1–4.
Дренски, П. 1925. Змиорка – Anguilla vulgaris. – Ловец, 10: 15–17.
Дренски, П. 1928. Риби от семейство Cobitidae в България. – Изв. на Ц. природ. инст., 1: 156–181.
Дренски, П. 1931. Към познанията на рибната фауна на Българското черноморско крайбрежие. – Сведения по земеделието, 12 (7/8): 3–41.
Дренски, П. 1934. Alosa bulgarica n. sp. – една непозната риба от реките на българското прибрежие на Черно море на юг от Бургас. – Известия на Природонаучните институти, 7: 79–87.
Дренски, П. 1943. Критически изучавания и съобщения из сладководната рибна фауна на Балгария. 1. Chalcalburnus chalcoides Guld. (Pisces) в България. – Год. СУ Физико-матем. фак., 39 (3): 343–360.
Дренски, П. 1948. Състав и разпространение на рибите в България. – Годишник на Софийския университет – Природо-математически факултет, 44(3): 11–71.
Дренски, П. 1951. Рибите в България. Фауна на България II. С., БАН, 270 с.
Дренски, П. 1951a. Разпространението на Leuciscus borysthenicus Kessler в България. – Изв. на Зоолог. инст., 1: 340–343.
Живков, М. 1987. Ихтиофауна и рибостопанско използване на язовир Доспат. – Хидробиология, 30: 15–22.
Живков, М., Г. Групчева. 1987. Хидрохимично състояние, формиране на ихтиофауната и рибостопанско използване на язовира-охладител Овчарица. – Хидробиология, 30: 23–36.
Живков, M., К. Проданов, Т. Тричкова, Г. Райкова-Петрова, П. Иванова. 2005. Рибите в България – проученост, опазване и устойчиво използване. – В: Петрова А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Българска биоплатформа, С., "Дракон", 247–282.
Жуков, П. 1965. Рыбы Белоруссии. Минск, "Наука и техника", 415 с.
Карапеткова, М. 1972. Ихтиофауна на р. Янтра. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 36: 149–182.
Карапеткова, М. 1974. Ихтиофауна на р. Камчия. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 39: 85–98.
Карапеткова, М. 1975. Ихтиологична характеристика на река Велека. – Хидробиология, 1: 54–64.
Карапеткова, М. 1976. Състав и характер на ихтиофауната в българските черноморски реки. – Хидробиология, 4: 52–59.
Карапеткова, М. 1994. Гръбначни животни. – В: Русев Б. (ред.), Лимнология на българските дунавски притоци, МОСВ, С., БАН, 175–186.
Карапеткова, М., Ц. Диков. 1986. Върху състава, разпространението, числеността и биомасата на ихтиофауната на р. Вит. – Хидробиология, 28: 3–14.
Карапеткова, М., М. Живков. 1995. Рибите в България. С., "Гея-Либрис", 247 с.
Карапеткова, М., И. Пешев. 1973. Ихтиофаунистичен обзор на р. Ропотамо. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 38: 183–194.
Карапеткова, М., Е. Унджиян 1988. Ихтиофауна на поречието Русенски Лом. – Хидробиология, 32: 44–49.
Ковачев, В. 1921. Опит за изучаване на ихтиологичната фауна на Марица и нейните притоци – Трудове на Българското Природоизпитателно дружество, София, 9: 90–94.
Ковачев, В. 1923. Сладководната ихтиологична фауна на България. – Архив на Министерството на земеделието и държавните имоти, 3: 1–164.
Коларов, П. 1960. Една рядка находка в р. Дунав – минога от вида Eudontomyzon danfordi Regan, 1911. – Природа, 3: 70.
Коларов, П. 1978. Някои изменения в популацията на Alosa kessleri pontica Eichw. при мигрирането й към размножителния ареал. – В: Русев Б., В. Найденов (ред.), Лимнология на българския сектор на р. Дунав. С., БАН, 238–249.
Константинов, В. 1964. Промишленият риболов в България през периода 1940–1958 г. – Известия на Института по Рибни Ресурси – Варна, 4: 125–187.
Консулов С. 1921. Змиорката. – Природа, 2:18-19.
Манолов, Ж., Я. Сивков. 1977. Морфометрична характеристика на върловката – Leucaspius delineatus (Heckel) от река Камчия. – Известия на Народния музей – Варна, 13(28): 215–218.
Маргаритов, Н. 1964. Ихтиопаразитофауната на яз. "Батак". – Годишник на СУ, Биолого-Геолого-Географски Факултет, 56 (1): 105–123.
Маринов, Б. 1964. Ново находище на Leuciscus borysthenicus (Kessler) в Егейския басейн. – Год. на СУ, Биолого-Геолого-Географски фак., 56(1): 227–237.
Маринов, Б. 1966. Върху ихтиофауната на българския участък на река Дунав. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 20: 139–155.
Маринов, Б. 1967. Gobio albipinnatus Lukasch, 1933 – един неизвестен в България вид риба. – Годишник на Софийския университет – Биологически факултет, 59(1): 39–41.
Маринов, Б. 1978. Ихтиофауната на българския сектор на река Дунав и нейното стопанско значение. – В: Русев Б., В. Найденов (ред.), Лимнология на българския сектор на р. Дунав. С., БАН, 201–228.
Маринов, Б. 1989. Таксономия, фаунистика и биономия на някои родове от сем. Cyprinidae и Cottidae. – Дисертация за присъждане на научната степен "Кандидат на биологическите науки", Биол. Фак., СУ "Св. Климент Охридски", 209 с.
Министерство на Земеделието и Горите (МЗГ) 2002–2005 г. Ситуационно-перспективен анализ на риба и други водни организми. – В: Годишни бюлетини на Министерство на земеделието и горите, www.mzgar.government.bg.
Михайлова, Л. 1965. Върху ихтиофауната на Тракия. – В: Паспалев Г. (ред.), Фауна на Тракия. ІІ. С., БАН, 265–288.
Михайлова, Л. 1965a. Изследвания върху ихтиофауната в басейна на река Струма. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 19: 55–71.
Михайлова, Л. 1970. Рибите на Западна Стара планина. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 31: 19–43.
Моров, Т. 1931. Сладководните риби в България. С., "Художник", 93 с.
Паспалев, Г., Ц. Пешев. 1955. Принос към изучаване на ихтиофауната на р. Искър. – Год. на СУ, Биолого-Геолого-Географски фак., 48(1): 1–39.
Пешев, И. 1966. Ихтиофаунистичен обзор на река Елешница. – Известия на Народния музей – Варна, 2 (17): 179–191.
Пешев, И. 1969. Върху ихтиофауната на някои наши черноморски реки. – Известия на Народния музей – Варна, 5(20): 213–220.
Пешев, И. 1970. Ихтиофаунистичен обзор на някои реки в Източна България. – Известия на Народния музей – Варна, 6: 143–156.
Пешев, И. 1971. Ревизия систематики усача (род Barbus Cuv.) рек болгарского сектора черноморского басейна. – Вопросы ихтиологии, 11(3): 408–417.
Рагимов, Д., Т. Степанова, И. Митрофанов. 2007. Benthophilus stellatus (Sauvage, 1874). – В: http://www.caspianenvironment.org/biodb/rus/fishes/Benthophilus%20stellatus/main.htm.
Световидов, А. 1964. Рыбы Черного моря. М.-Л., "Наука", 550 с.
Сивков, Я. 1974. Ихтиофауната на река Девня. – Известия на Народния музей – Варна, 10(25): 374–377.
Сивков, Я. 1985. Морфологическая характеристика нового вида болгарской ихтиофауны Gymnocephalus baloni Holcik et Hensel, 1974 (Pisces, Pеrcidae). – Acta zool. bulg., 27: 10–20.
Сивков, Я. 1986. Биометрични изследвания върху ивичестия бибан Gymnocephalus schraetser (L.) (Pisces, Percidae) от българския участък на река Дунав. – Известия на Народния музей – Варна, 22(37): 161–168.
Сивков, Я. 1987. Морфометрична характеристика на малката бяла риба Stizostedion volgense (Gmelin, 1788) (Pisces, Percidae) от българския сектор на р. Дунав. – Известия на Народния музей – Варна, 23(38): 204–211.
Сивков, Я. 1987a. Морфометрична характеристика на малката вретенарка Zingel streber Siebold, 1863 (Pisces, Percidae) от българския участък на река Дунав. – Известия на Народния музей – Варна, 23(38): 198–204.
Сивков, Я. 1989. Морфологична харакеристика на кротушката (Gobio albipinnatus Lukasch, 1933) (Pisces, Cyprinidae) от българския участък на река Дунав. – Acta zool. bulg., 38: 11–15.
Сивков, Я. 2003. Ихтиофауната на Варненския залив. – Известия на Народния музей – Варна, 34–35(49–50): 369–376.
Сивков, Я., Ж. Манолов. 1978. Морфологична характеристика на сабицата Pelecus cultratus (Linne) от р. Дунав. – Известия на Народния музей – Варна, 14(29): 224–229.
Сивков, Я., С. Сивкова. 2002. Морфологична характеристика на езерната трицона Clupeonella cultriventris (Nordman, 1840) (Pisces, Clupeidae) от Българското черноморско крайбрежие. – Известия на Народния музей – Варна, 32–33(47–48): 268–273.
Сивков, Я., С. Сивкова. 2003. Принос към ихтиофауната на Дуранкулашкото езеро. – Сборник Научни трудове "Природни науки 2003", Шуменски университет "Еп. Константин Преславски", 104–107.
Стефанов, Т. 2000. Изследвания върху популациите на Leuciscus borysthenicus (Kessler) в България. – Дипломна работа, Катедра по Хидробиология и ихтиология, Биолог. фак., Софийски университет: 76 с.
Стефанов, Т. 2001. Ихтиофауна на река Струма в участъка Гара Кочериново – устието на река Струмешница. – В: П. Берон (ред.), Биоразнообразие на Кресненския пролом, 289–296.
Стефанов, Т. 2004. Ихтиологични проучвания в района на бившето Стралджанско блато и река Мочурица. – В: Момчилов Д., Й. Статева, Н. Чакърова-Кръстева (ред.), Природата на Карнобатския край, 1: 71–81.
Стоянов, С. 1949. гебедженското езеро. – Природа и знание, 2 (6): 21–22.
Стоянов, С. 1952. Leuciscus borysthenicus Kessler от системата на река Марица. – Трудове на Морската биологична станция – Варна, 17: 1–12.
Стоянов С., Ж. Георгиев, Л. Иванов, Д. Христов, П. Коларов, К. Александрова, М. Карапеткова. 1963. Рибите в Черно море. В., ДИ, 246 с.
Унджиян, Е. 1964. Върху една находка на минога от река Дунав. – Известия на Народния Музей – Русе, 1: 227–232.
Шишков, Г. 1929. Върху един нов вид риба от род Gobio Cuvier: G. similis n. sp. – Год. СУ Физико-матем. фак., 25(3): 158–171.
Шишков, Г. 1930. Описание на Squalius borysthenicus Kessler, намерен в някои наши реки. – Год. СУ Физико-матем. фак., 26(2–3): 5–16.
Шишков, Г. 1932. Нови находки по сладководната ни рибна фауна. – Трудове на Българското Природоизпитателно дружество, София, 15–16: 355–376.
Шишков, Г. 1934. Върху ихтиофауната на р. Камчия. – Год. СУ Физико-матем. фак., 30(3): 131–187.
Шишков, Г. 1935. Върху една нова нашенска мряна – Barbus barbus bergi n. subsp. – Год. СУ Физико-матем. фак., 31 (3): 305–314.
Шишков, Г. 1936. Няколко думи за рибната фауна на Камчия. – Рибарски преглед, 6(7): 100–102.
Шишков, Г. 1937. Върху нашенските видове от род Gobio Cuvier. – Год. СУ Физико-матем. фак., 33(3): 227–289.
Шишков Г. 1939. Няколко думи за риболова по р. Искър. – Рибарски преглед, 9(8): 4–7.
Шишков, Г. 1939a. Върху някои нови и слабо познати нашенски сладководни риби. – Год. СУ Физико-матем. фак., 35 (3): 91–199.
Янков, Й. 1971. Виюн в басейна на Егейско море. – Природа, 3: 73-74.
Apostolou, A. 2005. The ichthyofauna from the Bulgarian Sector of the Mesta River. – Acta zool. bulg., 57(2): 191–196.
Banarescu, P. 1964. Pisces, Osteichthyes. Fauna Republici Populare Romine XIII. Bucuresti, 961 pp.
Banarescu, P. 1969. Cyclostomata si Chondrichthyes. Fauna Republici Populare Romine XII. Bucuresti, 102 pp.
Banarescu, P. 1999. Gobio kessleri Dybowski, 1862. – In: Banarescu, P. (Ed.). The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 5 / I. Cyprinidae 2 / I. AULA-Verlag, Wiesbaden, 135–162.
Banarescu, P., N. Bogutskaya, Y. Movchan, A. Smirnov. 2003. Barbus barbus (Linnaeus, 1758). – In: Banarescu, P., N. Bogutskaya (Eds.). The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 5 / II. Cyprinidae 2 / II: Barbus. AULA-Verlag, Wiebelsheim, 43–98.
Banister, K. 1986. Gasterosteidae. – In: Whitehead, P.J.P., M.-L. Bauchot, J.-C. Hureau, J. Nielsen, E. Tortonese (Eds.), Fishes of the North-Eastern Atlantic and the Mediterranean. 2. UNESCO, Paris, 640–643.
Chichkoff, G. 1912. Contribution a l'etude de la faune de la mer Noire. Animaux recoltes sur les cotes Bulgares. – Archives de Zoologie Experimentale et Generale, (5)10, notes et revue: 29–39.
Chichkoff, G. 1934a. Sur la presence de Chalcalburnus chalcoides derjugini (Berg) en Bulgarie. – Bull. de l'Inst. Royales d'histoire naturelle a Sofia, Bulgarie, 7: 61–65.
Dikov, T., M. Zivkov 2004. Abundance and biomass of fishes in the Veleka River, Bulgaria. – Folia Zoologica, 53(1): 81–86.
Dikov, T., J. Jankov, S. Jocev. 1994. Fish stocks in rivers of Bulgaria. – Polskie Archiwum Hydrobiologii, 41(3): 377–391.
Drensky, P. 1930. Zur Kenntnis der Susswasserfischfauna Bulgariens. – Zoologische Jahrbucher, Abteilung fur Systematik, Okologie und Geographie der Tiere, 59: 663–680.
Drensky, P. 1935. Petromyzontiden (Pisces) aus dem Donaugebiet. – Sitzungsbericht der Gesellschaft naturforschender Freunde, Berlin, 102–106.
Froese, R., D. Pauly. (Eds.) 2006. FishBase. World Wide Web Electronic Publication, www.fishbase.org Version (06/2006).
Hoestlandt, H. (Ed.) 1991. Clupeidae, Anguillidae. Vol. 2. The Freshwater Fishes of Europe. AULA-Verlag, Wiesbaden, 447 p.
Holcik, J. 1995. Geographische Verbreitung von Neunaugen (Petromyzontiformes) in der mittleren und unteren Donau (zwischen Osterreich und dem Schwarzen Meer). – Fischokologie, 8: 23–30.
Holcik, J. 1998. Ichtyologia. Priroda Publ., 310 p.
Holcik, J., C. Renaud. 1986. Eudontomyzon mariae (Berg, 1931). – In: Holcik, J. (Ed.). The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 1 / I. Petromyzontiformes. AULA-Verlag, Wiesbaden, 165–185.
Holcik, J., R. Kinzelbach, L. Sokolov, V. Vasil'ev. 1989. Acipenser sturio Linnaeus, 1758. – In: Holcik, J. (Еd.). The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 1 / II: General Introduction to Fishes; Acipenseriformes. AULA-Verlag, Wiesbaden, 367–394.
Karapetkova, M., Ts. Dikov, M. Zivkov, T. Trichkova. 2003. Changes in the ichthyofauna of the Veleka River (the Black Sea Basin, Bulgaria). – In: Genov, I. (Ed.). The 12th International Symposium "Ecology 2003", 3–5 June, Bulgaria, Scientific Publications, Vol. II. Ecology, Book 1: 235–243.
Kolarov, P. 1991. Alosa maeotica maeotica (Grimm, 1901). – In: Hoestlandt, H. (Ed.). Clupeidae, Anguillidae. Vol. 2. The Freshwater Fishes of Europe. AULA-Verlag, Wiesbaden, 309–322.
Lelek A. 1987. The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 9, Threatened fishes of Europe. AULA-Verlag, Wiesbaden, 343 p.
Maitland, P. 2000. Guide to freshwater fish of Britain and Europe. Octopus Publishing Group Limited, London, 256 p.
Marinov, B., C. Dikov. 1986. Cottus gobio haemusi subsp. n. (Pisces, Cottidae) from Bulgaria. – Acta zool. bulg., 31: 18–23.
Michailova, L. 1967. Seltene Fischarten aus der Susswasserfauna Bulgariens. – Zeitschrift fur Fischerei und deren Hilfswissenschaften, 15(1/2): 153–160.
Miller, P. 1986. Gobiidae. – In: Whitehead, P.J.P., M.-L. Bauchot, J.-C. Hureau, J. Nielsen, E. Tortonese (Eds.). Fishes of the North-Eastern Atlantic and the Mediterranean. Vol. 3. UNESCO, Paris, 1019–1085.
Miller, P. (Ed.) 2004. Gobiidae 2. The Freshwater Fishes of Europe, Vol. 8 / II. AULA-Verlag, Wiesbaden, 477 p.
Naseka, A., N. Bogutskaya, P. Banarescu. 1999. Gobio albipinnatus Lukasch, 1933. – In: Banarescu P. (Ed.), The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 5 / I. Cyprinidae 2 / I. AULA-Verlag, Wiesbaden, 37–68.
Pehlivanov, L. 1999. State of the ichthyofauna in Ropotamo Reserve Complex: ecological, conservation and economic aspects. – Water Science and Technology, 39(8): 201–206.
Pehlivanov, L. 2000a. Ichthyofauna in the Srebarna Lake, the Danube Basin: state and significance of the management and conservation strategies of this wetland. – International Association for Danube Research, 33: 317–322.
Pehlivanov, L. 2000b. Ichthyofauna of the East Rhodopes (South Bulgaria): composition and distribution. – Acta zool. bulg., 52(3): 45–53.
Penczak, T., J. Jankov, T. Dikov, M., Zalewski. 1985. Fish production in the Mesta River, Rila Mountain, Bulgaria. – Fisheries Research, 3: 201–221.
Pirogovskii, M., L. Sokolov, V. Vasil'ev. 1989. Huso huso (Linnaeus, 1758). – In: Holcik, J. (Ed.). The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 1 / II. General Introduction to Fishes; Acipenseriformes. AULA-Verlag, Wiesbaden, 156–200.
Punchuk, V., P. Miller. 2004. Benthophilus stellatus (Sauvage, 1874). – In: Miller P. (Ed.), Gobiidae 2. The Freshwater Fishes of Europe, Vol. 8 / II. AULA-Verlag, Wiesbaden, 257–267.
Ragimov, D., T. Stepanova, I. Mitrofanov. 2007. Benthophilus stellatus (Sauvage, 1874). Available at: http://www.caspianenvironment.org/biodb/eng/fishes/Benthophilus%20stellatus/main.htm.
Renaud, C., J. Holcik. 1986. Eudontomyzon danfordi Regan, 1911. – In: Holcik J. (Ed.), The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 1 / I. Petromyzontiformes. AULA-Verlag, Wiesbaden, 146–161.
Shubina, T., A. Popova, V. Vasil'ev. 1989. Acipenser stellatus Pallas, 1771. – In: Holcik, J. (Ed.), The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 1 / II. General Introduction to Fishes; Acipenseriformes. AULA-Verlag, Wiesbaden, 395–443.
Sivkov, Y. 1991. Morphological characterization of the stone loach Noemacheilus barbatulus (L.) (Pisces, Cobitidae) from Bulgaria. – Acta zool. bulg., 42: 27–33.
Sivkov, Y. 1991a. Morphological characteristics of the Danubian loach Sabanejewia bulgarica (Drensky, 1928) (Pisces, Cobitidae). – Acta zool. bulg., 42: 34–43.
Sivkov, Y. 2000. The ichthyofauna in the coastal area of the Reserve Kaliakra. – Bulletin du Musee National de Varna, 30–31(45–46): 293–297.
Sivkov, J. 2003a. Morphological characteristics of the crucian carp Carassius carassius (Linnaeus, 1758) (Pisces, Cyprinidae). – Bulletin du Musee National de Varna, 34–35 (49–50): 445–455.
Sokolov, L., V. Vasil'ev. 1989. Acipenser nudiventris Lovetsky, 1828. – In: Holcik, J. (Ed.), The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 1 / II: General Introduction to Fishes; Acipenseriformes. AULA-Verlag, Wiesbaden, 206–226.
Stefanov, T., J. Holcik. 2007. The lampreys of Bulgaria. – Folia Zoologica, 56 (2): 213–224.
Stefanov, T., T. Trichkova. 2005. Fish species diversity in the Eastern Rhodopes (Bulgaia). – In: Beron, P., Popov A. (Eds.). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia: 849–861.
Stefanov, T., T. Trichkova. 2006. The Ichthyofauna of the West Rhodope Mountains (Bulgaia). – In: Beron, P. (Ed.). Biodiversity of Bulgaria. 3. Biodiversity of Western Rhodopes (Bulgaria and Greece) I. Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 843–861.
Trichkova, T., M. Zivkov, M. Karapetkova. 2004. Species composition and conservation status of the ichthyofauna in the West Balkan Mountains. – In: Genov, I. (Ed.), The 13th International Symposium "Ecology 2004", 5–7 June, Bulgaria, Scientific Articles, Book 2: 46–52.
Trichkova, T., T. Stefanov, S. Mihov, M. Vassilev, M. Zivkov. 2006. Species composition and conservation status of the ichthyofauna in the South Black Sea Rivers of Bulgaria. – In: Genov, I. (Ed.), The 15th International Symposium "Ecology 2006", 5–9 June, Bulgaria, Scientific Articles, Part 1: 327–338.
Vassilev, M. 1994. On the downstream migration of ichthyoplankton along the Bulgarian shore of the Danube River. – Vie Milieu, 44(3/4): 273–280.
Vassilev, M. 1998. Alteration of the ichthyofauna in the Shabla and Ezerets Lakes. – In: Golemansky, V., W. Naidenow (Eds.). Biodiversity of Shabla Lake System, Prof. M. Drinov Acad. Publ. House, Sofia, 101–106.
Vassilev, M. 1999. Changes of ichthyofauna in the Durankulak Lake. – Acta zool. bulg., 51(1): 61–68.
Vassilev, M., L. Pehlivanov. 2003. Structural changes of sturgeon catches in the Bulgarian Danube section. – Acta zool. bulg., 55 (3): 97–102.
Vassilev, M., L. Pehlivanov. 2005. Checklist of Bulgarian freshwater fishes. – Acta zool. bulg., 57(2): 161–190.
Vassilev M. & T. Trichkova 2007. Salmo labrax Pallas, 1811 (Pisces: Salmonidae) – a new record for the Bulgarian sector of the Danube River. – Acta zool. bulg., 59(1): 97-99.
Velkov, B., L. Pehlivanov, M. Vassilev. 2004. Umbra krameri (Pisces, Umbridae): a reinstated species for the Bulgarian ichthyofauna. – Acta zool. bulg., 56(2): 233–235.
Vlasenko, A., A. Pavlov, L. Sokolov, V. Vasil'ev. 1989. – Acipenser gueldenstadti Brandt, 1833. – In: Holcik J. (Ed.), The Freshwater Fishes of Europe. Vol. 1 / II. General Introduction to Fishes; Acipenseriformes. AULA-Verlag, Wiesbaden, 295–343.
Ангелов, А. 1984. Pisidium supinum Schmidt, 1850 (Bivalvia, Pisidiidae), намерен в България. – Acta zool. bulg., 24: 80–82.
Бешовски, В. 1960. Принос към разред Odonata от високопланинските езера и мочури в България. – Изв. на Зоолог. инст., 9: 451–453.
Бешовски, В. 1964. Odonata (водни кончета) от българското черноморско крайбрежие. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 15: 115–129.
Бешовски, В. 1965. Odonata (водни кончета) от Българското крайбрежие на р. Дунав и някои водоеми от Северна България. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 18: 159–168.
Бешовски, В. 1967. Екологичен преглед на ларвите на Odonata от българските реки. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 24: 5–20.
Буреш, И. 1936. Принос към изучването на мрежокрилната фауна на България (Insecta, Neuroptera). – Изв. на Бълг. ентомол. друж., 9: 135–150.
Буреш, И., С. Кантарджиева. 1928. Видовете от подсемейство Carabinae (сем. Carabidae, Coleoptera) в България; тяхното разпознаване и разпространение. – Изв. на Ц. природ. инст. в София, 1: 45–107.
Буреш, И., Г. Пешев. 1955. Състав и разпространение на правокрилите насекоми (Orthopteroidea) в България (с оглед върху вредните скакалци). I част. Acridoidea. – Изв. на Зоолог. инст., 4/5: 3–107.
Буреш, И., Г. Пешев. 1958. Състав и разпространение на правокрилите насекоми (Orthopteroidea) в България (с оглед върху вредните скакалци). III част – Tettigonioidea. – Изв. на Зоолог. инст., 7: 3–90.
Делчев, Х., Б. Петров, П. Митов. 2005. Фаунистично разнообразие на клас Arachnida (non Acari) в България. – състояние, значение и перспективи. – В: Петрова, А. (ред.). Съвременно състояние на биоразнoобразието в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, С., "Драгон", 129–151.
Дренски, П. 1913. По фауната на паяците на България. – Сбор. БАН, 2: 1–146.
Дренски, П. 1915. Нови и с нови находища видове паяци от България. – Спис. БАН, 12: 141–176.
Дренски, П. 1947. Състав и разпространение на сладководните Mollusca в България. – Год. СУ, Физ.-мат. фак., 43(3): 33–54.
Икономов, П. 1961. Еднодневките (Ephemeroptera) на Македониjа. Сем. Ephemerellidae. – Acta Musei Macedonici Scientiarum Naturalium, 8(3): 53–74.
Ислам, С., Й. Узунов, С. Ковачев. 1986. Състав и разпределение на макрозообентоса от р. Струма. – Хидробиология, 28: 15–35.
Йоакимов, Д. 1926. Нови за българската фауна Hemiptera – Heteroptera. – Изв. на Бълг. ентомол. друж., 3: 49–58.
Йосифов, М. 1969. Видов състав и разпространение на насекомите от разреда Heteroptera в България. III. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 29: 29–82.
Йосифов, М. 1974. Полутвърдокрилите насекоми (Heteroptera) от българското черноморско крайбрежие. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 39: 5–27.
Йосифов, М. 1981. Heteroptera, Pentatomoidea. – В: Ташев Д. (ред.): Фауна на България. 12. С., БАН, 205 с.
Казлаускас, Р. С. 1959. Материалы по фауне поденок (Ephemeroptera) Литовской ССР с описанием нового вида Eurylphella lithuanica Kazlauskas sp. n. и имаго Neoephemera maxima (Joly). – Научные труды Вильнюского государственного университета, 23(6): 157–174.
Корнюшин, А. 1996. Двустворчатые моллюски надсемейства Pisidioidea Палеарктики (Фауна, систематика, филогения). Киев, Нац. АН Украины, 175 с.
Кънева-Абаджиева, В. 1957. Мекотели и малакостраки на Варненското езеро. – Трудове на Морската биологична станция във Варна, 19: 127–154.
Маркович, А. 1909. Пеперудната фауна на Разградската околност. – Сб. за народни умотворения, наука и книжнина, 25: 1–38.
Неделков, Н. 1908. Втори принос към ентомологичната фауна на България. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, 68/19 [1907] (5/6): 411–436.
Неделков, Н. 1909. Нашата ентомологична фауна. – Архив на Министерството на народното просвещение, 1(3): 83–135.
Неделков, Н. 1923. Осми принос към ентомологичната фауна на България. – Спис. на БАН, Клон природо-математичен, 25(12): 45–52.
Петков, П. 1921. Принос към изучване българските Odonata. – Год. СУ Физико-матем. фак., 15/16: 1–39.
Пешев, Г. 1960. Принос към изучване правокрилите насекоми (Orthoptera) в България. – Изв. на Зоолог. инст., 9: 347–353.
Пешев, Г. 1962а. Непознати видове правокрили насекоми (Orthoptera) за фауната на България. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 11: 181–187.
Пешев, Г. 1962б. Състав и екологическо разпределение на правокрилите насекоми (Orthoptera) на Беласица планина. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 12: 59–107.
Пешев, Г. 1965. Един нов вид Paranocarodes I. Bolivar, 1916 (Orthoptera, Acrididae) от България. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 19: 73–83.
Пешев, Г. 1971. Състав и разпространение на правокрилите насекоми (Orthoptera) в България. Допълнение I. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 32 [1970]: 199–228.
Пешев, Г. 1974. Правокрилата фауна (Orthoptera) на Родопите. Екологично разпределение и групировки. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 40: 99–131.
Пешев, Г. 1975. Правокрилата фауна (Orthoptera) на Родопите. II. Видов състав, разпространение и произход. – Във: Фауна на Родопите. Материали. С., БАН, 93–120.
Пешев, Г., Е. Андреева. 1986. Правокрилата фауна (Orthoptera) на Югозападна България. I. Фаунистична част. – Във: Фауна на Югозападна България. Част 1. С., БАН, 82–117.
Пешев, Г., М. Джингова. 1974. Правокрилите насекоми (Orthoptera) на българското черноморско крайбрежие. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 40: 17–46.
Пешев, Г., Й. Маржан. 1963. Изучаване на правокрилите насекоми (Orthoptera) от Славянка (Алиботуш) планина. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 14: 27–69.
Пучков, В. Г. 1961. Щитники. – В: Маркевич О. П. (ред.): Фауна Украiни. Том 21. Випуск 1. Киiв (Видавництво АН УРСР), 338 с.
Рамбоусек, Ф. 1912. Фауната на твърдокрилите в България. – Трудове на Българското природоизпитателно дружество, 5: 57–113.
Русев, Б. 1957. Принос към изучаване фауната на еднодневките (разр. Ephemeroptera) от България. – Изв. на Зоолог. инст., 6: 553–568.
Русев, Б. 1966. Хидробиологични изследвания на река Марица. I. – Във: Фауна на Тракия. Сборник от статии. Част III. С., БАН, 231–291.
Русев, Б. 1971. Нови представители от Ephemeroptera и Plecoptera (Insecta) за фауната на България. – Изв. на Зоолог. инст. с музей, 33: 111–114.
Русев, Б., М. Николова, М. Димитрова. 1984. Тенденции в измененията на хидробиологичното и сапробиологичното състояние на река Тунджа. I. 1955–1967. – Хидробиология, 22: 59–73.
Русев, Б., И. Янева, Р. Дечева, М. Карапеткова. 1994. Хидробиология. – В: Русев Б. (ред.): Лимнология на българските дунавски притоци. София (Книжен тигър), 130–233.
Русев, Б., И. Янева, М. Чанкова. 1991. Разпространение и екология на ларвите от разред Ephemeroptera (Insecta) в българските черноморски притоци. – Хидробиология, 36: 56–67.
Узунов, Й., Б. Русев, С. Ковачев, И. Янева. 1981. Видов състав и разпределение на макрозообентоса от река Марица. – Хидробиология, 14: 3–15.
Чорбаджиев, П. 1915. Принос към фауната на големите и малките пеперуди на Бургаската околност. – Сб. на БАН, 5: 1–78.
Юринич, С., П. Дренски. 1917. Принос към паяците в България. – Спис. на БАН, 15: 109–136.
Янева, И. 1991. Хидробиологично състояние на р. Огоста през различни периоди на изследване. – Хидробиология, 36: 32–48.
Янева, И., Б. Русев. 1985. Тенденции в измененията на хидробиологичното и сапробиологичното състояние на река Тунджа. II. Май и ноември 1981 г. – Хидробиология, 26: 15–36.
Янева, И., Б. Русев. 1989. Сапробиологично състояние на р. Искър в първите години след влизане в експлоатация на Софийската пречиствателна станция. – Хидробиология, 34: 3–18.
Abadjiev, S. 1995. Butterflies of Bulgaria. Vol. 3. Nymphalidae: Apaturinae & Nymphalinae. Sofia (S. Abadjiev). 159 p.
Abadjiev, S. 2001. An Atlas of the Distribution of the Butterflies in Bulgaria (Lepidoptera: Hesperioidea & Papilionoidea). Zoocartographia Balcanica, 2: 335 p.
Angelov, A. 2000. Mollusca (Gastropoda et Bivalvia) aquae dulcis. – In: Catalogus faunae bulgaricae. 4. Sofia-Leiden, Pensoft & Backhuys Publishers BV, 57 pp.
Angelov, A. 1967. Horatia (Hauffenia) lucidulus n. sp., ein neuer Vertreter der Molluskenfauna Bulgariens. – Arch. Moll., 96 (3/6), 145–148.
Apfelbeck, V. 1904. Die Kaferfauna der Balkanhalbinsel, mit Berucksichtigung Klein-Asien und der Insel Kreta. Erstes Band: Familinreihe Caraboidea. Berlin (R. Friedlander und Sohn). ix + 422 p.
Apostolov, A. 1992. Copepodes Harpacticoides cavernicoles de Bulgarie. 3. Description d'un nouveau copepode du genre Parastenocaris Kessler, 1913 de Bulgarie. – Annals Limnol., 28(3): 197–200.
Askew, R. 2004. The dragonflies of Europe. Great Horkesley, Essex (Harley Books, Martins), 308 p.
Aspock, H., U. Aspock, H. Holzel. 1980. Die Neuropteren Europas. Band I. Krefeld (Goecke & Evers), 495 pp.
Bae, Y. J., W. P. McCafferty. 1998. Phylogenetic systematics and biogeography of the Neoephemeridae (Ephemeroptera: Pannota). – Aquatic Insects, 20: 35–69.
Beschovski, V. 1993. A critical notes on some Odonata species (Insecta, Odonata), reported by Bulgarian authors for the territories of Bulgaria, Greece and Macedonia. – Acta zool. bulg., 46: 39–43.
Beschovski, V., V. Gashtarov. 1997. Selysiothemis nigra (Vander Linden, 1825) a new genus and species for the Bulgarian fauna (Odonata: Anisoptera: Libellulidae). – Entomologische Zeitschrift, 107(7): 309–310.
Beron, P. 1994. Resultats des recherches biospeleologiques en Bulgarie de 1971 a 1994 et liste des animaux cavernicoles bulgares. – Tranteeva, Sofia, 1, 137 pp.
Beron, P., V. Gueorguiev. 1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Resultats des recherches biospeleologiques de 1961 a 1965. – Bull. Inst. Zool. Mus., Sofia, 24: 151–212.
Beron, P., P. Mitov. 1996. Cave Opilionida in Bulgaria. – Hist. nat. bulg., 6: 17–23.
Boyer, S., I. Karaman, G. Giribet. 2005. The genus Cyphophthalmus (Arachnida, Opiliones, Cyphophthalmi) in Europe: A phylogenetic approach to Balkan Peninsula biogeography. – Molecular Phylogenetics and Evolution, 36: 554–567.
Brittain, J. 1972. Brachycercus harrisella Curtis (Ephemeroptera) new to Norway. – Norsk entomologisk Tidsskrift, 19(2): 171.
Brittain, J. 1974. Studies on the lentic Ephemeroptera and Plecoptera of Southern Norway. – Norsk entomologisk Tidsskrift, 21: 135–154.
Bugrov, A., S. Grozeva. 1998. Neo-XY chromosome sex determination in four species of the pamphagid grasshoppers (Orthoptera, Acridoidea, Pamphagidae) from Bulgaria. – Caryologia, 51(2): 115–121.
Buresch, I., V. Gueorguiev. 1962. Contribution a la connaissance des especes du genre Stenasellus (Crustacea, Asellota) en Bulgarie, avec description d'une nouvelle espece. – Bull. Inst. Zool. et Musee, Sofia, 11: 189–206.
Chobanov, D. 2003. New data on the occurrence of Orthoptera in Bulgaria. – Articulata, 18(2): 227–246.
Csongar, G., L. Moczar. 1954. A Tiszavirag. – Muzeumi Fuzetek, 6: 1–32.
Curcic, B P. M., S. Makarov. 2000. A revision of some species of Bulgarosoma Verhoeff (Antroleucosomatidae, Myriapoda) from the Balkan peninsula. – Archive of Biological Sciences (Belgrade), 52(3): 173–178.
D'Aguilar, J., J.-L. Dommanget, R. Prechac. 1986. A field guide to the dragonflies of Britain, Europe and North Africa. London, Collins, 336 pp.
Deltshev, C. 1973. A new Troglohyphantes from Bulgarian caves (Araneae, Linyphiidae). – Int. J. Speleol., 5: 103–109.
Deltshev, C., G. Blagoev. 2001. A critical cheklist of Bulgarian spiders (Araneae). – Bull. Br. Arachnol. Soc., 12(30): 110–138.
Dobosz, R., T. Hadas. 1999. Bittacus italicus (O. F. Muller, 1766) (Mecoptera: Bittacidae) w Polsce i na Ukrainie. – Wiadomosci entomologiczne, 17 (1998) (3/4): 145–150.
Donath, H. 1987. Odonaten von der sudbulgarischen Schwarzmeerkuste. – Notulae Odonatologicae, 2(10): 157–168.
Drensky, P. 1936. Katalog der echten Spinnen (Araneae) der Balkanhalbinsel. – Сб. БАН, 32: 1–223.
Elliott, J., U. Humpesch. 1983. A key to the adults of the British Ephemeroptera with notes on their ecology. – Scientific Publications of the Freshwater Biological Association, 47: 101 pp.
Elliott, J., U. Humpesch, T. Macan. 1988. Larvae of the British Ephemeroptera. A key with ecological notes. – Scientific Publications of the Freshwater Biological Association, 49: 145 pp.
Fontan, B., M. Brulin, G. Masselot. 1999. Redecouverte de Neoephemera maxima (Joly, 1870) pour la France [Ephemeroptera: Neoephemeridae]. – Ephemera, 1(1): 31–34.
Giribet, G. 2000. Catalogue of the Cyphophthalmi of the world (Arachnida, Opiliones). – Revista Iberica de Arachnologia, 2: 49–76.
Gledhill, T. 1959. The life history of Ameletus inopinatus (Siphlonuridae, Ephemeroptera). – Hydrobiologia, Acta Hydrobiologica, Hydrographica et Protistologica, 14: 85–89.
Golemansky, V., J. Lipa. 1991. Gregarines (Apicomplexa: Eugregarinida) from cave and terrestrial arthropods in Bulgaria. – Acta Protozoologica, 30: 201–208.
Greve, G. D., H. G. van der Geest, S. C. Stuijfzand, A. Kureck, M. H. Kraak. 1999. Development and validation of an ecotoxicity test using field collected eggs of the riverine mayfly Ephoron virgo. – Proceedings of Experimental and Applying Entomology, 10: 105–110.
Grossu, A. 1986. Gastropoda Romanie. 1. (Prosbranchia et Opistobranchia). Bucuresti, Litera, 524 pp.
Grossu, A. 1993. The Catalogue of the molluscs from Romania. – Trav. Mus. Hist. nat. "G. Antipa", 33: 291–366.
Gueorguiev, V. 1977. La faune troglobie terrestre de la peninsule Balkanique. Origine, formation et zoogeographie. BAN, Sofia, 182 pp.
Gueorguiev, V., P. Beron. 1962. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. – Ann. de Speleologie, 17 (2): 285–356; 3: 357–441.
Gueorguiev, V., B. Gueorguiev. 1995. Catalogue of the ground-beetles of Bulgaria (Coleoptera: Carabidae). Sofia–Moscow, Pensoft Publishers, 279 pp.
Harz, K. 1975. Die Orthopteren Europas. II. – In: Schimitschek E., K. Spencer (Eds.): Series entomologica. Vol. 11. The Hague, Dr. W. Junk B.V. Publishers, 939 pp.
Holzel, H. 2002. Band 15. Insecta: Megaloptera. – In: Schwoerbel J., P. Zwick (Eds.): Susswasserfauna von Mitteleuropa. Bande 15–17. Heidelberg – Berlin (Spektrum Akademischer Verlag), 1–30.
Jazdzewska, T. 1973. Notes on the biology and ecology of the mayfly Ametropus eatoni Brodskij (Ephemeroptera). – Polskie Pismo entomologiczne, 43: 469–477.
Jazdzewska, T. 1975. Neoephemera maxima (Joly, 1870) (Ephemeroptera, Neoephemeridae) in Poland. – Polskie Pismo entomologiczne, 45: 227–238.
Juberthie, C. 1991. Sur Trenteeva paradoxa, Opilion troglobie et les Opilions Cyphophthalmes de Bulgarie. – Mem. Biospeol., 18: 263–267.
Karaman, I. M. 2009. The taxonomical status and diversity of Balkan sironids (Opiliones, Cyphophthalmi) with descriptions of twelve new species. – Zoological Journal of the Linnean Society, 156(2): 260–318.
Kazlauskas, R. 1962. Neue Angaben uber die Eintagsfliegenfauna des Baltikums. – Gidrobiologicheskie issledovaniya, 3: 147–150.
Keffermuller, M. 1959. Nowe dane dotyczace jetek (Ephemeroptera) z rodzaju Ametropus Alb. i Behningia Lest. – Poznanskie Towarzystwo Przyjaciol Nauk, Prace komisji biologicznej, 19(5): 1–32.
Kratochvil, J. 1951. Vysledky bulharske biospeologie v jeskyni "Temnata dupka". – Ceskosl. Kras, 4, 1–2: 8–12.
Kratochvil, J. 1958. Die Hohlenweberknechte Bulgariens (Cyphophthalmi und Laniatores). – Prace Brnen. Zakl. CSAV, Brno, 30, 9, 375: 372–396.
Kureck, A. 1996. Eintagsfliegen am Rhein: Zur Biologie von Ephoron virgo (Olivier, 1791). – Decheniana, Beiheifte, 35: 17–24.
Landa, V. 1968. Developmental cycles of Central European Ephemeroptera and their interrelations. – Acta entomologica bohemoslovaca, 65: 276–284.
Landa, V., T. Soldan. 1985. Distributional patterns, chorology and origin of the Czechoslovak fauna of mayflies (Ephemeroptera). – Acta entomologica bohemoslovaca, 82: 241–268.
Lis, J. A. 1999. Burrower bugs of the Old World – a catalogue (Hemiptera: Heteroptera: Cydnidae). – Genus, 10(2): 165–242.
Macan, T. 1961. A key to the nymphs of the British species of Ephemeroptera. – Scientific Publications of the Freshwater Biological Association, 20: 64 p.
Madsen, B. 1968. A comparative ecological investigation of two related mayfly nymphs. –Hydrobiologia, Acta Hydrobiologica, Hydrographica et Protistologica, 31(3/4): 337–349.
Marinov, M., N. Simov. 2004. Somatochlora arctica (Zett.) and Leucorrhinia dubia (Vander L.) new for the fauna of Bulgaria (Anisoptera: Corduliidae, Libellulidae). – Notulae odonatologicae, 6(3): 34–35.
Matic, Z. 1964. Description d'un nouveau Lithobiidae cavernicole de Bulgarie (Chilopoda). – Annales de Speleologie, 19(3): 507–510.
Mitov, P. 1994. Siro beschkovi, spec. nov. from Bulgaria (Arachnida, Opiliones, Cyphophthalmi). – Spixiana, 17(3): 275–282.
Pandourski, I., S. Breskovski. 1995. Origine des Isopodes Cirolanides et Stenasellides dans les eaux souterraines karstiques de la montagne de Stara Planina Occidentale et Moyenne (Bulgarie) en relation avec l`histoire paleogeographique de la region. – Memoires de biospeologie, Moulis, 22: 115–119.
Popov, A. 1981. Die Megalopteren Bulgariens. – Acta zool. bulg., 17: 63–66.
Popov, A. 1996. Zur Verbreitung der Myrmeleontiden in Bulgarien (Neuroptera). – Hist. nat. bulg., 6: 37–47.
Popov, A. 2007a. Distribution of the families of Neuroptera with low species diversity in Bulgaria. – Annali dei Museo civico di Storia naturale di Ferrara, 8 (2005): 117–130.
Popov, A. 2007b. Fauna and zoogeography of the orthopterid insects (Embioptera, Dermaptera, Mantodea, Blattodea, Isoptera, and Orthoptera) in Bulgaria. – In: Fet, V., A. Popov (Eds.). Biogeography and ecology of Bulgaria. Dordrecht (Springer), 233–295.
Popov, A., D. Chobanov. 2004. Dermaptera, Mantodea, Blattodea, Isoptera and Orthoptera of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). – In: Beron, P., A. Popov (Eds.). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Sofia (Pensoft, National Museum of Natural History, Sofia), 241–309.
Popov, V., C. Deltshev, G. Blagoev, I. Krusteva, D. Deltshev. 2000. Epigeobiont animal assemblages from two landscapes of the Bulgarian Black Sea Coast: Relationship to habitat type, assemblage structure and biodiversity. II. Spiders (Araneae). – Acta zool. bulg., 52: 51–88.
Puton, A. 1888. Hemipteres nouveaux ou peu connus et notes diverses. – Revue d'Entomologie, 7: 103–110.
Russev, B. 1959a. "Vol de compensation pour la ponte" de Palingenia longicauda Oliv. (Ephem.) contre le courant du Danube. – Comptes rendus de Academie bulgare des Sciences, 12(2): 165–168.
Russev, B. 1959b. Beitrag zur Erforschung des Makrobenthos der Donau am bulgarischen Ufer. – Comptes rendus de l'Academie bulgare des Sciences, 12(4): 345–348.
Russev, B. 1960. Neue Eintagsfliegen fur die Fauna Bulgariens (Ephemeroptera). – Beitrage zur Entomologie, 10(7/8): 697–705.
Russev, B. 1968. Okologische Untersuchungen uber die Ephemeropterenlarven der Donau vor dem bulgarischen Ufer. – In: Valkanov, A., B. Russev, W. Naidenow (еds.). Limnologische Berichte der X. Jubilaumstagung Donauforschung. Sofia (Verlag der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften), 295–303.
Russev, B. 1977. Einfluss der Corioliskraft auf die Breitenverteilung der Bodenablagerungen und der zugehorigen Biozonosen im bulgarischen Donauabschnitt. – Archiv fur Hydrobiologie, Suppl. 52 (Donauforschung 6) (1): 23–31.
Russev, B. 1987. Ecology, life history and distribution of Palingenia longicauda (Olivier) (Ephemeroptera). – Tijdschrift voor Entomologie, 130: 109–127.
Russev, B., J. Uzunov. 1991a. Der Zustand der benthalen Zoozonosen im bulgarisch-rumanischen Donauabschnitt (Oktober 1986). – Hydrobiology (Sofia), 37: 24–33.
Russev, B., J. Uzunov. 1991b. Zoobenthos und saprobiologischer Zustand der Donau wahrend der im Marz 1988 durchgefuhrten internationalen Expedition. – Hydrobiology (Sofia), 37: 34–40.
Russev, B., Y. Vidinova. 1994. Verbreitung und Okologie der Vertreter einiger Familien der Ordnung Ephemeroptera (Insecta) in Bulgarien. – Lauterbornia, 19: 107–113.
Scheffler, W. 1973. Libellen (Odonata) aus Bulgarien. Deutsche entomologische Zeitschrift, 20(4/5): 357–362.
Schleuter, A., M. Schleuter, T. Tittizer. 1989. Beitrag zur Autokologie von Ephoron virgo (Olivier). – Spixiana, 12(2): 135–144.
Schoenemund, E. 1929. Beitrage zur Kenntniss der Nymphe von Palingenia longicauda Oliv. – Zoologischer Anzeiger, 80: 106–120.
Sladecek, V. 1973. System of water quality from the biological point of view. –Archiv fur Hydrobiologie, 7: 1–218.
Soldan, T. 1982. A redescription of Ephemerella maculocaudata Ikonomov with notes on Balkan species of the genus Ephemerella (Ephemeroptera, Ephemerellidae). – Acta zool. bulg., 20: 44–50.
Soldan, T. 1986. A revision of the Caenidae with ocellar tubercles in the nymphal stage (Ephemeroptera). – Acta Universitatis Carolinae, Biologica, 1982–1984: 289–362.
Soldan, T. 1992. Jepice – Ephemeroptera. – In: Skapec L. (Ed.). Red Book of endangered and rare species of plants and animals of Czechoslovakia. Bratislava (Priroda), 60–62.
Sowa, R. 1975. Ecology and biogeography of mayflies (Ephemeroptera) of running waters in the Polish part of the Carpathians. 2. Life Cycles. – Acta Hydrobiologica, 17: 319–353.
Starega, W. 1976. Die Weberknechte (Opiliones, excl. Sironidae) Bulgariens. – Annales zoologici, Warszawa, 33(18): 287–433.
Sternberg, K., R. Buchwald. 2000. Die Libellen Baden-Wurttembergs. Band 2: Grosslibellen (Anisoptera). Stuttgart (Verlag Eugen Ulmer). 712 p.
Stoev, P. 2001. A synopsis of Bulgarian cave centipedes (Chilopoda). – Arthropoda Selecta, 10(1): 31–54.
Stoev, P., H. Enghoff. 2003. Systematics, phylogeny and biogeography of genus Balkanopetalum Verhoeff, 1926 (Diplopoda: Callipodida: Schizopetalidae). – Zootaxa, 272: 1–26.
Strasser, K. 1969. Uber Diplopoden Bulgariens, II. – Annales Zoologici (Warszawa), 27(7): 133–168.
Strasser, K. 1973 Uber Diplopoden Bulgariens, III. – Annales Zoologici (Warszawa), 30(15): 411–469.
Strenger, A. 1973. Die Mandibelgestalt der Ephemeridenlarven als funktionsmorphologisches Problem. – Verhandlungsberichte der Deutschen Zoologischen Gesellschaft, 66: 75–79.
Tabacaru, I. 1967. Beitrage zur Kenntnis der cavernicolen Antroleucosomiden (Diplopoda, Ascospermophora). – International Journal of Speleology, 3: 1–31.
Turin, H., L. Penev, A. Casale (Eds.). 2003. The Genus Carabus in Europe. A Syntesis. Sofia – Moscow (Pensoft Publishers) & Leiden (European Invertebrate Survey). xvi + 512 p.
Unger, E. 1927. Magyar tavak es folyok termeszetes haltaplaleka. – Kiserletugyi kozlemenyek, 30: 559–569.
Urbanski, J. 1972 Bemerkungen zur Kenntnis balkanischer Alopiinae (Moll., Pulm.) (Systematische, zoogeographische und okologische Studien uber die Mollusken der Balkan-Halbinsel. XI.). – Bull. Soc. Amis. Sci. Lett. Poznan, 12–13 (D): 251–260.
Verhoeff, K. 1937. Uber Diplopoden aus Bulgarien, gesammelt von Dr. I. Buresch und seinen Mitarbeitern. IV. Aufsatz. – Mitteilungen aus den Koniglichen naturwissenschaftlichen Instituten in Sofia – Bulgarien, 10: 93–120.
Vidinova, Y., B. Russev. 1997. Distribution and ecology of the representatives of some Ephemeropteran families in Bulgaria. – In: Landolt P., M. Sartori (Ed.). Ephemeroptera & Plecoptera: Biology – Ecology – Systematics. Fribourg (MTL), 139–146.
Vidinova, Y., I. Yaneva, V. Tyufekchieva. 2006. Ephemeroptera and Plecoptera (Insecta) from the Bulgarian part of the Struma River. – Acta zool. bulg., 58(1): 125–130.
Weissmair, W. 1994. Eidonomie und Okologie zweier europaischer Schwammfliegen-Arten (Neuroptera: Sisyridae). – Entomologia Generalis, 18(3/4): 261–272.
Wildermuth, H., Y. Gonseth, A. Maibach (Herausg.). 2005. Odonata. Die Libellen der Schweiz. – In: Fauna Helvetica. 12. Neuchatel (CSCF/SEG), 398 p.