Тревно попче

Zosterisessor ophiocephalus (Pallas, 1814)

Gobius ophiocephalus Pallas, 1814: Дренски, 1923: 98; Zostericola ophiocephalus Pallas: Дренски, 1931: 16.

Разред Костуроподобни (Perciformes)

Семейство Попчета (Gobiidae)

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1a, c]; международен: IUCN [DD], БеК-III.

Общо разпространение. Среща се североизточното атлантическо крайбрежие – Черно и Азовско море, Мраморно море, Средиземно море.

Разпространение и численост в България. В миналото е обикновен вид за Българското черноморско крайбрежие [1, 2, 3, 4, 5]. Съобщeн е за реките Ропотамо и Караагач [6] и за езерата Варненско, Бургаско (Вая) и Мандра [7]. През последните години е установен при Калиакра [8], във Варненския залив [9], в р. Ропотамо [10] и в Поморийското езеро (наши данни). Не е потвърдено присъствието му в р. Караагач [11].

Местообитания. Води дънен начин на живот. Придържа се в крайбрежната зона на морето и крайбрежните езера. Обитава дъното, покрито с водна растителност, предимно морска трева (Zostera sp.).

Биология. Полова зрялост достига на 2 години [5]. Размножава се порционно през април–юли. Плодовитостта е между 10 000 и 45 000 хайверни зърна. Женските отлагат яйцата си в гнезда, изградени от водорасли. Храни се с ракообразни, дребни риби, ларви на насекоми. Живее около 5–6 години [12].

Близки видове. В българския участък на Черно море близки до тревното попче са видовете Gobius bucchichi, G. cobitis, G. niger и G. paganellus. От тях тревното попче се различава с по-големия брой люспи в латералната линия (59-64) и липсата на люспи по бузите.

Отрицателно действащи фактори. Главните причини, довели до намаляване на числеността на вида са загуба/деградация на местообитанията, поради инфраструктурното развитие по Черноморското крайбрежие и индустриалното замърсяване на водите.

Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Червена книга на Черно море (1999).

Необходими мерки за опазване. Опазване на местообитанията от замърсяване с цел възстановяване на полетата от Zostera sp.

Основна литература за вида: 1. Дренски, 1923; 2. Дренски, 1931; 3. Дренски, 1948; 4. Дренски, 1951; 5. Стоянов и др., 1963; 6. Карапеткова, 1976; 7. Георгиев, 1967; 8. Sivkov, 2000; 9. Сивков, 2003; 10. Pehlivanov, 1999; 11. Trichkova et al., 2006; 12. Miller, 1986.

Автори Янаки Сивков, Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов


Тревно попче (карта на разпространението)

Тревно попче (илюстрация)