Голяма вретенарка
Zingel zingel (Linnaeus, 1766)
Aspro zingel (Linnaeus, 1758): Ковачев, 1923: 29; Дренски, 1951: 187.
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Костурови (Percidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [А1а]; ЗБР-IV; международен: IUCN [VU A1ce+2ce]; БеК-ІІІ; ДХ-II, V.
Общо разпространение. Европа – в басейните на реките Дунав (от Бавария до делтата), Днестър и Прут.
Разпространение и численост в България. В България видът е установен в р. Дунав и някои от притоците й – Искър, Вит, Осъм, Янтра [1, 2, 3, 4, 5]. В миналото е бил доста често срещан в р. Дунав от Видин до Силистра [2]. Днес е рядък вид и се среща само в р. Дунав [6].
Местообитания. Среща се само в постоянни големи реки.
Биология. Обитава бързотечащи, богати на кислород води. Размножава се в периода март–април на места с голяма проточност, като отлага хайвера си направо върху чакълестото дъно. Нощно активен вид. Храни се с бентосни безгръбначни животни, хайвер и дребни риби [6, 7].
Близки видове. Малката вретенарка (Zingel streber), от която се различава по по-късото опашно стъбло и по-големия брой на лъчите в двете гръбни перки – 13–15 твърди лъча в първата гръбна перка и един твърд и 18–20 меки във втората.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на водите. Промени в скоростта на течението и натрупване на наноси в реките, вследствие на хидротехнически дейности. Бракониерство.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 4 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Въвеждане на забрана за улов на вида и опазване на р. Дунав от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1951; 3. Карапеткова, 1972; 4. Карапеткова, 1994; 5. Маринов, 1978; 6. Карапеткова, Живков, 1995; 7. Froese, Pauly, 2006.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
