Малка вретенарка

Zingel streber (Siebold, 1763)

Aspro streber Siebold, 1863: Ковачев, 1923: 30; Дренски, 1951: 188.

Разред Костуроподобни (Perciformes)

Семейство Костурови (Percidae)

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1a; B1a, b]. ЗБР-II; международен: IUCN [VU A1ce+2ce]; БеК-ІІІ; ДХ-II.

Общо разпространение. Европа – в р. Дунав от Бавария до Черно море. Установен е в Австрия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Гърция, Румъния, Словакия, Сърбия, Украйна, Унгария, Хърватска и Чехия.

Разпространение и численост в България. Съобщаван е за р. Дунав и някои от по-големите реки, които се вливат в нея – Искър, Вит, Осъм и Янтра [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]. В миналото се е изкачвал доста нагоре по притоците – в р. Искър е достигал Мездра и Роман [2]. Сега е изключително рядък вид и се среща само в р. Дунав [8, 9].

Местообитания. Само в постоянни големи реки.

Биология. Обитава участъци с бързо течение и чакълесто дъно. Размножителният период е през март–април. Плодовитостта е сравнително ниска – между 600 и 4200 хайверни зърна, които отлага по камъните. Храни се през нощта с бентосни безгръбначни животни. Достига на дължина до 17 cm и маса до 170 g. Продължителността на живот е около 5 години [9].

Близки видове. Голямата вретенарка (Zingel zingel), от която се различава по по-дългото и тънко опашно стъбло и по-малкия брой на лъчите в двете гръбни перки – 8–9 твърди лъча в първата гръбна перка и 12–13 меки във втората.

Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са замърсяването на водите и промените в дебита на реките вследствие на хидротехнически дейности. Отрицателно влияние оказва и конкуренцията на шарановите риби, чиято численост се е повишила през последните години, както и бракониерството.

Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 на ЗБР (2002).

Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Въвеждане на забрана за улов на вида; опазване на р. Дунав от замърсяване.

Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Шишков, 1939; 3. Дренски, 1951; 4. Карапеткова, 1972; 5. Карапеткова, 1994; 6. Маринов, 1978; 7. Сивков, 1987a; 8. Vassilev, 1994; 9. Карапеткова, Живков, 1995.

Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова


Малка вретенарка (карта на разпространението)

Малка вретенарка (илюстрация)