Леопардов смок
Zamenis situla (Linnaeus, 1758)
Coluber leopardinus Bonaparte, 1834: Ковачев, 1905: 10–11; Elaphe situla: Буреш, Цонков, 1934: 142–144.
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Смокови (Colubridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [В1;С2а(i)]; ЗБР-II, III. международен:IUCN-LC; БеК-II; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Западното крайбрежие на Балканския полуостров, континентална и островна Гърция (включително Крит), Македония, Южна България. Среща се и в Южна Италия, Сицилия, Малта, южното крайбрежие на Кримския полуостров и по западното крайбрежие на Турция.
Разпространение и численост в България. Установен е в Петричко-Санданската котловина, Кресненския пролом [1, 2, 3, 4] и около Созопол [5]. Находището при Асеновград [6] не е потвърждавано от около век и днес почти сигурно не съществува. Числеността и плътността на популациите е неизвестна. През 1971–1975 г. около с. Горна Брезница (общ. Кресна), леопардовият смок е на 5-то място по брой на установените екземпляри измежду 11 вида змии, разпространени в района [3]. Около Созопол видът е много рядък. В Югозападна България през последните 5 десетилетия числеността му не показва видими изменения.
Местообитания. Обитава сухи, топли места, главно скалисти и каменисти, с добре развит микрорелеф и преходносредиземноморска тревиста и храстова растителност. Намиран е до около 650 m н. в.
Биология. Снася 2–4 яйца, най-често през първата половина на юли. Храни се с гризачи и насекомоядни бозайници, които улавя обикновено в подземните им убежища. Предимно нощно активен. Не е отровен. На дължина рядко достига до 110 cm.
Близки видове. В България няма. Той е единствената змия у нас с червени петна на гърба и напъстрен с черни и бели полета корем.
Отрицателно действащи фактори. Усвояването на земи за селскостопански нужди. Застрояването на земите и туристическото нашествие при "Рупите" до Петрич и крайбрежието при Созопол. Прегазването по пътища (особено в Кресненския пролом), убиването от местни жители; събирането от бракониери (през 1981–1983 г. чуждестранни бракониери са събрали 85 индивида, около Созопол вероятно чрез разкопаване на зимовище). Кариерните разработки на вулканичния рид "Кожуха" при Петрич.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "застрашен". Находищата в резервата "Тисата" и при Рупите са в защитени територии. Популяризиран е няколкократно в печатни издания с широко разпространение; изобразен на плакат за защита на влечугите (1998). Почти всички находища попадат в рамките на мрежата от защитени територии НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Пропагандиране на природозащитния статус на вида, особено в местата, където е разпространен. Строг контрол над бракониерите, особено в Кресненския пролом и при Созопол. Недопускане на строителство на магистрален път в Кресненския пролом и прекратяване на кариерните разработки на вулканичния рид "Кожуха" при Петрич.
Основна литература за вида: 1. Бешков, 1961; 2. Бешков, 1974; 3. Бешков, 1978; 4. Бешков, Душков, 1981; 5. Буреш, Цонков, 1934; 6. Ковачев, 1912.
Автор Владимир Бешков
