Пъстър пор
Vormela peregusna (Guldenstaedt, 1770)
Putorius sarmaticus Pall.: Ковачев, 1925: 19-20.
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Порови (Mustelidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4 c, d, e ]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-VU (европейския подвид); ДХ-II, IV; БеК-II.
Общо разпространение. От степите и пустините на Предна и Централна Азия, включително Монголия и Северозападен Китай до централната и източната част на Балканския полуостров, където обитава европейският V. peregusna peregusna (Guldenstaedt, 1770). Подвидът е изчезнал от Унгария и Молдова и оцелял в източна малобройна популация в Югоизточна Румъния, Югоизточна Украина и Южна Русия.
Разпространение и численост в България. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. [1, 2, 3, Анкета с горските стопанства в страната, 1989, Ж. Спиридонов, Л. Милева]. Численост около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност 1 индивид/10 km2, изчислено върху 20% от територията на страната (потенциалните местообитания).
Местообитания. Ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи [2, 3].
Биология. Слабо изучена. Разгонване – основно април–юни; бременност – 8–11 месеца (с латентен период); ражда средно 4–5 малки от януари до май. Женските стават зрели на 3 месеца, мъжките на 1 година [1, 4, 5, 6]. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели [1]. Индивидуални територии в Украйна 10–30 ha, в Израел – 50–60. За денонощие изминава до 1200 m [5, 7].
Отрицателно действащи фактори. Превръщане на ливади и пасища в орни земи. Интензивното земеделие (блокове с монокултури, унищожаване на синурите, използване на пестициди и на изкуствени торове). Намаляване на числеността на основната плячка. Фрагментиране на местообитанията от транспортните коридори и инцидентите по пътищата. Бракониерство [1, 2, 3].
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985). Създадена е група за опазване на европейския подвид към IUCN (с българско участие). Разработен е План за действие за опазване на вида (Сдружение "Природен фонд") [3]. Подвидът е включен в ДХ по предложение на България. Предвиден е за национален мониторинг.
Необходими мерки за опазване. Картиране на находищата. Обявяване на важни местообитания за степния фаунистичен комплекс за ЗТ [8]. Изграждане на проходи през пътищата и осигуряване на екологични коридори между находищата. Прилагане на алтернативни дейности за борба срещу каламитетите на гризачите. Образователна дейност с обществеността.
Основна литература за вида: 1. Spassov, Spiridonov, 1993; 2. Спасов, Спиридонов, 1985; 3. Spassov et al., 2002; 4. Ben-David, 1988; 5. Гептнер и др., 1967; 6. Ben-David, 1998; 7. Абеленцев, 1968; 8. Спиридонов, Спасов, 2005.
Автори Николай Спасов, Жеко Спиридонов
