Степна усойница
Урсиниева, остромуцунеста усойница
Vipera ursinii rakosiensis Mehely, 1893
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Отровници (Viperidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX; ЗБР-II, III; международен: IUCN [EN B1 + 2abcd, C2a]; БеК-II; ДХ-II, IV; BDA-II, III.
Общо разпространение. В Западна и Средна Европа е разпространена спорадично, в малки, много отдалечени едно от друго находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, о. Крк и планините в западната част на Балканския полуостров; единични находки в Румъния, България, планината Пинд в Гърция, в Югозападна Мала Азия. Много от тези находища не са потвърждавани от десетки години, в други видът е на изчезване или е напълно изчезнал. На изток от Дунавската делта – от Молдова до Северозападен Китай – ареалът е непрекъснат, а популациите – с висока плътност. Според някои съвременни автори [1], българските индивиди са близки до Vipera ursinii moldavica Nilson, Andren et Joger, 1993.
Разпространение и численост в България. Видът не е намиран в България след 1934 г. Известни са само 4 индивида, намерени в две отдалечени находища – гористото плато над гр. Шумен, откъдето са събрани 2 индивида в първите години на ХХ в. и Люлин планина, откъдето произлизат другите 2 индивида – единият, събран през 1927 г. при с. Вердикал (при Банкя) и другия – през 1934 г. при манастира "Св. Крал" (сега "Св. св. Кирил и Методий") при Княжево [2, 3, 4]. Съобщенията за намирането на вида по южните склонове на Лудогорското плато [5] не са достоверни, тъй като се отнасят за индивид, донесен от друга част на ареала.
Местообитания. Предимно тревисти и степни места – от алпийски и субалпийски пасища (в Западна Европа) до степни и полупустинни ландшафти (в Средна Азия).
Биология. Ражда от 3 до 16 (най-често 4–6) малки. Люлинският индивид от 1934 г. е родил в терариумни условия 4 малки [3]. Храни се с гущери, скакалци, щурци, дребни гризачи и др. Рядко достига 55 см дължина. Досега не са известни достоверни смъртни случаи на хора от ухапването й.
Близки видове. Прилича на обикновената усойница (Vipera berus), която у нас е разпространена главно по високите планини. Тъмната зигзагообразна линия на степната усойница е тясна и вълнообразна, а сечението на тялото й е заоблено-трапецовидно. При обикновената усойница линията е широка и остро начупена, а сечението – елиптично-овално.
Отрицателно действащи фактори. Усвояването на земи за селскостопански нужди, пашата, коситбата, опожаряването на тревистите и храстовите места и интензивния туризъм. Вероятно причините не са само от антропогенен характер.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "изчезнал". Находището при Шумен е частично включено в природен парк "Шуменско плато".
Основна литература за вида: 1. Nilson, Andren, 2001; 2. Ковачев, 1912; 3. Буреш, Цонков, 1934; 4. Бешков, 1973; 5. Hristov et al., 2004.
Автор Владимир Бешков
