Аспида
Каменарка
Vipera aspis balcanica Buresch et Zonkov, 1934
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Отровници (Viperidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX; международен: БеК-III.
Общо разпространение. Среща се от североизточна Испания на изток до границата между Италия и Словения; на север ареалът включва Франция (без северната четвъртина), най-западната част на Южна Германия (там вероятно вече е изчезнала), Западна Швейцария, на юг – цяла континентална Италия и Сицилия. Известни са 4 индивида, събрани в края на XIX и началото на XX в. на Балканския полуостров, далеч от описания ареал – един от Сараево в Босна, втори – при Рипан в Сърбия и други два от България [1].
Разпространение и численост в България. От територията на страната са известни само 2 индивида – един едър женски, събран на 20.7.1933 г. при с. Надежден, Харманлийско, и един друг, мъжки, събран преди това, но без отбелязано находище и дата на намиране. Той вероятно е намерен в планинските райони на страната [2]. Няма данни за числеността на вида в миналото. Предполага се, че четирите балкански индивида са последни остатъци от по-широко разпространение на вида в миналото, който по-късно е бил изместен от пепелянката (Vipera ammodytes) [2]. Харманлийската змия е типусния екземпляр на подвида Vipera aspis balcanica Buresch et Zonkov, 1934.
Местообитания. В основната част на ареала – предимно слънчеви, скалисти и каменисти места. В Пиренеите е намиран до 2900, а в Алпите – до 3000 m н. в. [3].
Биология. Ражда малки, най-често 4–8. Храни се с дребни бозайници, гущери и др. В стомаха на българския мъжки индивид с неизвестно местонахождение е установен погълнат гризач – подземна полевка, която у нас е разпространена предимно в планините [2].
Близки видове. Прилича на обикновената усойница (Vipera berus), но се отличава по повдигнатия нагоре ръб на муцуната. При усойницата плоската горна повърхност на главата е без повдигнат ръб.
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Вероятно причините за изчезването на вида от Балканския полуостров не са от антропогенен характер.
Предприети мерки за опазване. У нас – няма. Включен в ЧКБ (1985) в категория "изчезнал".
Основна литература за вида: 1. Буреш, Цонков, 1934; 2. Буреш, Бешков, 1965; 3. Saint Girons, 1997.
Автор Владимир Бешков
