Кафява мечка
Ursus arctos L., 1758
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Мечки (Ursidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [C2a(i)], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: БеК-ІІ; CITES-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Среща се в Северна Америка, Палеарктична Азия, Северна и Източна Европа, Карпатите. Балканският полуостров и няколко района в Испания и Италия се обитават от генетично обособена, реликтна, плейстоценска популация [1].
Разпространение и численост в България. До края на XIX в. е обитавала всички планини и в Лудогорието. След 30-те години на XX в. се запазва само в Централна Стара планина и Рило-Родопския масив. Около 1980 г. числеността е 600 индивида [2], през 1992 г. – към 800, но е преувеличена. Обитава територия с площ 1,1 млн. ha; в Централна Стара планина към 2007 г. 150–190 индивида (с малките), в Рило-Родопския масив – 300–360 [3, 4, 5, 6, 7, Б. Киров – непубл. доклад.]. В съседните планини скитат 25–30, главно млади мечки. В двете метапопулации полово зрелите индивиди са 55–70 и 115–140 (включително тези от гръцките Родопи). Оценката на А. Дуцов (лично съобщ. – 2007 г.) за числеността в България е сходна – 415–555 индивида. От 1988 г. има случаи на преминали в Западна Стара планина мечки, от изток или най-вероятно от Сърбия (Анкета с горските стопанства, 1989 г.).
Местообитания. Иглолистни и широколистни гори обикновено над 600–1000 m н. в., субалпийски храсталаци, скални масиви и ждрела.
Биология. Женските са полово зрели на 3–4 години, мъжките на 5–6. Разгонването е най-често през май–юни. Женската ражда веднъж на 2–3 години главно в пещери, често около горната граница на гората. Малките, средно 2, се раждат най-често през януари, напускат бърлогата през април и следват майка си 2 години. [3]. У нас задължителна летаргия имат само бременните женски. Районът на териториалните мечки обикновено е между 1500 и 5000 ha [3].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Изолираност на двете метапопулации. Засилено бракониерство. Урбанизация в планините; безпокойство. Изсичане на стари естествени гори. Подхранване (променя екологията и поведението на мечките). Късен матуритет и висока смъртност до 3-годишна възраст (до 85 %) [8, 9, Райчо Гънчев, лично съобщ.].
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен от 1993 г. с изключения за нанасящи щети мечки. Включен в ЧКБ (1985). Обявяване на НП Централен Балкан, Рила и Пирин, и ПП Рилски манастир, Българка и Витоша, където се намира 20–25 % от популацията. Национални и международни програми за опазване на вида.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на природни паркове в Западни Родопи, Средна гора, Западна Стара планина, Осоговска планина и разширяване на НП Пирин [10, 11]. Създаване на буферни зони около националните паркове Осигуряване на коридори между популациите, включително в съседни държави. Дългосрочна програма за увеличаване на площта на старите гори [11]. Въвеждане на ефикасна система за обезщетяване на вредите от мечката. Развитие на популацията до 800–850 индивида.
Основна литература за вида: 1. Spassov, 2003; 2. Спиридонов, Спасов, 1985; 3. Гънчев, 1989; 4. Спасов и др., 1999а; 5. Спасов и др., 1999b; 6. Спиридонов, 2003; 7. Spassov, Spiridonov, 2006; 8. Гептнер и др., 1967; 9. Филонов, Калецкая, 1986; 10. Спиридонов, Спасов, 2005; 11. Spiridonov, Raev, 2006.
Автори Жеко Спиридонов, Николай Спасов
