Забулена сова
Tyto alba (Scopoli, 1769)
Strix alba,Scopoli, 1769, Annus Historico Naturalis, 1: 21; Strix flammea L.: Клайн, 1909: 87.
Разред Совоподобни (Strigiformes)
Семейство Забулени сови (Tytonidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B2 + C, ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: ECS-spec 3, намаляващ; CITES-II; БеК-ІІ.
Общо разпространение. Космополитен вид, разпространен в Европа без североизточните й части, Африка и о. Мадагаскар, Централна Азия с изключение на Сибир, Америка на юг от Канада, Индонезия и Австралия. В Европа се срещат два подвида – T. alba alba и T. alba guttata. Първият е разпространен във Великобритания, Западна Европа и Скандинавския полуостров, а вторият – в Централна Европа и Балканския полуостров. В България гнезди подвидът T. alba guttata, а T. alba alba е установен само през есенно-зимния период [1]. Намерени са и хибриди между двата подвида [2].
Разпространение и численост в България. Постоянен, скитащ, прелетн вид. Според Патев (1950) е много рядък и може би в Южна България гнезди T. alba alba. Пешев и Боев [4] приемат, че този подвид "нарядко гнезди у нас", без да посочват конкретни находища. Рядък гнездящ вид за страната, който е намерен в шест находища (София, Сливен, Атанасовското езеро, с. Хаджидимитрово (Ямболско), Лом, Ивайловград), представен от подвида T. alba guttata [5]. Сега са намерени 75 сигурни находища като видът е разпространен в цялата страна [7]. Според други автори [10] броят на находищата са 48. Данните сочат, че Югоизточна България (Ямболско, Бургаско, Пловдивско) е най-подходящият район за гнездене [7, 10, 11]. Концентрация на находища има и в Софийска област, а спорадично гнездене е регистрирано на отделни места в Северна България и специално в Добруджа [7]. Оценките за числеността му варират: от 100–500 двойки [8], дори до 1300–1700 [9], а според [7] са 200–700 двойки. Според нас гнездовата численост е около 600 двойки. На територията на България и съседните държави зимуват индивиди, прелитащи от Германия, Чехия, Словакия, Холандия и Унгария [6].
Местообитания. Открити ландшафти, покрайнини на малки селища и запустели постройки около градове.
Биология. В България недобре проучена. Гнезди в широки хралупи на дървета в покрайнините на гори, в и около населени места в тъмни, непосещавани от човек тавански помещения или специални гнездилки. В други части на гнездовия ареал брачният крясък е регистриран в началото на март, а женската снася в края на април. Пълното мътило е от 3 до 8 яйца [1], като в неблагоприятни години отглежда само 1 до 2 малки. В България в две гнездови находища (Атанасовско езеро и Лом) е доказано второ люпило [5]. У нас има разтеглен гнездови период – хранене на оперяващи се малки е наблюдавано (Ил. Ватев – лично съобщ.) в края на август (Атанасовско езеро) и началото на септември (в близост до стената на яз. "Студен кладенец"). В храната са установени 71 хранителни компонента като основен дял имат дребните бозайници [12,13].
Отрицателно действащи фактори. Обезпокояване през размножителния период и отстрел.
Предприети мерки за опазване. Защитен от ЗБР (2002). Находището в Атанасовското езеро е в защитена територия.
Необходими мерки за опазване. Проучване на разпространението и биологията на вида в страната. Повишаване на природозащитната култура на населението.
Основна литература за вида: 1. Симеонов и др., 1990; 2. Georgiew, 1998; 3. Патев, 1950; 4. Пешев, Боев, 1962; 5. Симеонов и др., 1981; 6. Нанкинов, 2002; 7. БДЗП, под печат; 8. Костадинова, 1997; 9. Нанкинов и др., 2004; 10. Miltchev et al., 2002; 11. Miltschev et al., 2004; 12. Miltschev et al., 2006a; 13. Miltschev et al., 2006b.
Автори Илия Ватев, Невена Камбурова
