Афала
Афалина
Tursiops truncatus (Montagu, 1821)
Tursiops tursio Fabricius.: Ковачев, 1925: 7.
Разред Китообразни (Cetacea)
Семейство Делфини (Delphinidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D1]; международен: IUCN-DD; БеК-II; ДХ.
Общо разпространение. Практически се среща във всички океани и морета на умерените и тропичните ширини. Черноморската популация обитава крайбрежните области като типична бентосна форма и рядко се среща навътре в морето на дълбочини повече от 200 m [1, 2].
Разпространение и численост в България. Принадлежността на черноморската популация към самостоятелен подвид е спорен [1], но генетична изолация е установена. Това е най-малобройният черноморски делфин [1], което се дължи на крайбрежния му начин на живот, големите размери и слабата плодовитост [3]. Последните наблюдения са свързани най-вече със северното ни Черноморие. Две до пет стада от по 5–12 животни са наблюдавани на 10-17 морски мили от н. Галата през зимите на 1992-1995 г. През есента и пролетта се придвижват на 3–10 мили от крайбрежието [4]. През 2004 г. отделни афали са забелязани край Калиакра, Балчик и Бялата лагуна (Н. Давидков, лично съобщ.). Четири изхвърлени трупа са регистрирани между Поморие и Синеморец през 2003 г. [5]. Данните за числеността са недостатъчни. През 1997 по турското крайбрежие са преброени 485, а през 1998 – 468 афали. [6]. До около 40 делфина са преброявани през 1992, 1993 и 1994 г. през есенно-зимния сезон, в района на Варненския залив [4].
Местообитания. Афалата е бентосноядна и затова – на практика, е крайбрежна форма [1].
Биология. Десет вида риби са установени в храната на черноморскята афала (освен с бентосни, по време на сезонните рибни миграции, се храни с пелагични риби – хамсия, карагьоз). Живее до 25–30 години. Бременност – 12 месеца. Ражда 1 малко. Лактационният период е 4–17 месеца. Женските стават полово зрели на 5–6 години и по-късно, мъжките на 8–12 години [7, 1].
Близки видове. По-голям от другите два черноморски делфина (средна дължина 2,30 m). От близкия по хабитус обикновен делфин се различава по ясната граница между цвета на гърба и корема [1].
Отрицателно действащи фактори. До 80-те години на XX в. – промишленият риболов. Сега силната деградация на черноморската екосистема, замърсяването на водите, безпокойството, бракониерството и уловът за делфинариуми [2, 7, 8].
Предприети мерки за опазване. Строго защитен според ЗБР. Включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Прилагане на обща стратегия за контрол на дейностите в Черно море, гарантирано опазване на подходящи акватории, мониторинг [8].
Основна литература за вида: 1. Клейненберг, 1956; 2. Simmonds, 2003; 3. Birkun et al., 1999; 4. Станев, 1996; 5. Peshev et al., 2005; 6. Dede, 1999; 7. Birkun, 2002; 8. Notarbartolo di Sciara, 2002.
Автор Николай Спасов
