Влакноопашато тритонче
Triturus vulgaris graecus (Wolterstorff, 1905)
Разред Опашати земноводни (Caudata)
Семейство Саламандрови (Salamandridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D2], ЗБР-III; международен: IUCN-LC, БеК-III.
Общо разпространение. Подвидът T. v. graecus е балкански ендемит. Обитава Гърция, Йонийските острови, Албания, Македония, Черна Гора, Южна Босна и Херцеговина, крайните южни райони на Хърватска и югозападния ъгъл на България.
Разпространение и численост в България. Видът е установен е само в околностите на селата Левуново (община Сандански) [1], Генерал Тодоров и Марикостеново (община Петрич). И в трите находища са установени само по няколко индивида. За числеността му преди 1985 г. липсват сведения.
Местообитания. Затревена локва със застояла вода, дълбока 20–40 cm (с. Левуново); вирове в каменистото корито на поточе в скалиста местност, обраснала с храсти (с. Генерал Тодоров); канал свързан с р. Струма (с. Марикостеново). Надморската височина на находищата е около 120–170 m н. в.
Биология. За подвида няма данни. Номинатният подвид T. v. vulgaris, който е широко разпространен в България, обитава предимно бистри застояли водоеми с обилна подводна растителност. Оплождането е вътрешно. Снася от няколко десетки до около 300 яйца поединично по подводните растения. Метаморфозата е след 60–80 дни. Възрастните напускат водата около края на май. На сушата се хранят само нощем с дребни безгръбначни. Наесен отново навлизат във водата, където зимуват. Младите (при пресъхването на водоемите – и възрастните) зимуват на сушата.
Близки видове. От номинатния подвид T. v. vulgaris се различава по влакновидния израстък на края на опашката през размножителния сезон и по равния си надлъжен гръбен гребен, който при номинатния подвид е трионовидно назъбен.
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Отрицателно влияние могат да окажат пресушаването и замърсяването на обитаваните водоеми.
Предприети мерки за опазване. Находището при с. Генерал Тодоров попада в зона на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Запазване от пресушаване и замърсяване на известните обитавани водоеми. Проучване на други водоеми в Петричко-Санданската котловина и обявяването на някои от тях за защитени. Контрол над дейността на събирачите на животни.
Основна литература за вида: 1. Obst, Geissler, 1982.
Автор Владимир Бешков
