Малък червеноног водобегач
Червенокрак пийвик
Tringa totanus (Linnaeus, 1758)
Totanus calidris L.: Elwes, Buckley, 1870: 332; Reiser, 1894: 135; Jordans, 1940: 146; Клайн, 1909: 135; Юркевич, 1904: 312.
Разред Дъждосвирцови (Chardriiformes)
Семейство Дъждосвирци (Scolopacidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR C[2(a(i)+b)]; EN=B[1(b(ii+iii+v)+c(iii+iv))]; ЗБР–II, III; международен: ECS-spec 2, намаляващ; БеК-III; БоK–II; ДП-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид с обширен гнездови ареал и изолирани находища в Европа, Азия и Северна Африка. На изток достига Япония. Зимува по Атлантическото крайбрежие на Европа, на запад до Исландия, в Южна Европа, по бреговете на Африка, Арабския полуостров, Индостан, Индокитай, Китай и Индонезия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. В края на XIX и първата половина на XX в. е сравнително многоброен гнездeщ вид по блатата из цялата страна [1, 2]. След пресушаване на голяма част от блатата през 50-те години на XX в. гнездещата популация намалява драстично и видът e с точково разпространение в оцелелите блатисти места по крайбрежията и във вътрешността. Намаляването в основните гнездовища по Черноморието продължава и през следващите десетилетия. През последните години популацията се оценява на 15–35 двойки [3]. Последното сигурно гнездене на вида е от Узун герен – 1 гнездеща двойка през 2005 г. (М. Димитров, непубл. данни). По време на миграции посещава влажни зони в цялата страна, главно по Черноморието (по време на есенната миграция в Атанасовското езеро е отбелязана концентрация от максимално 6574 птици [4]). В по-ново време за района на Бургаските езера е отбелязана максимална численост от 3248 индивида през 1999 г. [5]. Броят на зимуващите у нас птици намалява след 1975. В миналото максималният брой 924 е отбелязан по време на среднозимните преброявания, основно в Атанасовското езеро [6]. За периода 1985–2002 г. броят на зимуващите в България индивиди достига максимално 68 през 2001 г. [7].
Местообитания. Крайбрежни бракични, солени и сладководни лагуни, морски заливи, пясъчни коси и плитководия, блата, мочурища, влажни ливади и сезонно заливаеми селскостопански земи, утайници, рибарници, поливни площи и канали, речни брегове.
Биология. Гнезди в трапчинки всред туфи от тревиста растителност, поединично, или в близост или в колониите на други дъждосвирцови птици. Храни се основно с дребни водни безгръбначни (Hydrobia, Corophium и др.), насекоми и сухоземни червеи.
Близки видове. Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus); бойник (Philomachus pugnax).
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на хабитатите, несъгласувани ремонтни дейности на дигите в Атанасовското и Поморийското езеро; наземни хищници, смъртност от заболявания, отстрел.
Предприети мерки за опазване. Защитен от ЗБР. Основните гнездови находища са обявени за защитени територии и Рамсарски места. Извършва се мониторинг.
Необходими мерки за опазване. Опазване на съществуващите местобитания. Възстановяване на влажните зони, в които е гнездил в миналото и ограничаване достъпа на наземни хищници до гнездата.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов, 1985; 2. Нанкинов и кол., 1997; 3. БДЗП (под печат); 4. Roberts, 1980; 5. Dimitrov et al., 2005; 6. Johnson, Biber, 1971; 7. Michev, Profirov, 2003.
Автори Милко Димитров, Светла Далакчиева
