Дунавски гребенест тритон
Triturus dobrogicus (Kiritzescu, 1903)
Molge cristatus Laurenti, 1768: Ковачев, 1912: 73 (part.); Triturus cristatus danubialis (Wolterstorff, 1923): Буреш, Цонков, 1941: 214; Triturus cristatus dobrogicus (Kiritzescu, 1903): Beskov, Beron, 1964: 7.
Разред Опашати земноводни (Caudata)
Семейство Саламандрови (Salamandridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4C], ЗБР-III; международен: IUCN-NT; БеК-II; ДХ-II.
Общо разпространение. Среща се в равнините от басейна на р. Дунав, от Кремс в Австрия до делтата, в крайдунавските територии на България, крайните южни части на Молдова и долното течение на Днепър, вероятно и долните течения на големите реки между Дунав и Днепър.
Разпространение и численост в България. Среща се само покрай р. Дунав – при Видин, Оряхово, Свищов, о. Белене, Русе, лесопарк "Липник", с. Образцов чифлик, с. Нова Черна (Тутраканско), с. Сребърна и Силистра [1, 2, 3, 4, 5, 6]. От повечето находища са известни единични индивиди. През 1985–2005 г. в района на "Калимок" (с. Нова Черна) по време на есенните миграции от водата към сушата са наблюдавани стотици индивиди. По-стари данни за числеността няма. Вероятно в много от пресушените през 1920–1960 г. крайдунавски блата и разливи са съществували мнобройни популации.
Местообитания. Блата, разливи, речни устия, напоителни и отводнителни канали с бистра вода и обилна растителност покрай Дунав и по някои дунавски острови.
Биология. През пролетта, след буйни брачни игри под водата, мъжкият прилепва по подводни предмети сперматофор, който женската поема с клоаката си. След това тя снася от няколко десетки до няколкостотин леко продълговати яйца поединично или на малки "верижки" по подводните растения. През есента тритоните напускат водата и заживяват на сушата, където нощем се хранят с червеи, дребни мекотели, насекоми и др. По-интензивно е храненето през "водния период" от живота им – с водни насекоми и ларвите им, дребни ракообразни, ларви на жаби и др. Зимува на сушата в подземни убежища.
Близки видове. Triturus karelinii и T. cristatus. От T. karelinii се различава по оцветяването на гушата – при дунавския гребенест тритон тя е почти изцяло черна, с редки бели и жълти точици; при Т. karelinii гушата е жълта, с тъмни петна. От T. cristatus се отличава по относително по-късите си крайници и силно напетнения си корем.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на много от крайдунавските блата и разливи през миналия век. Корекциите на най-долните течения на някои от българските дунавски притоци; замърсяването на някои от обитаваните водоеми с индустриални и битови отпадъци, нефтопродукти и др. Случайно заселената в р. Дунав риба Perccottus glehnii може да окаже крайно негативно влияние върху популациите на вида, което вече е доказано в други страни [7].
Предприети мерки за опазване. Някои от находищата са включени в защитени територии (БР "Сребърна", Персинските блата при Белене). По голямата част от влажните зони край Дунава влизат в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Запазване на подходящите за съществуване водоеми около Дунава от пресушаване, замърсяване с нефтопродукти, пестициди за борба срещу вредители и комари и др.
Основна литература за вида: 1. Kovatscheff, 1903; 2. Kovatscheff, 1905; 3. Ковачев, 1912; 4. Буреш, Цонков, 1941; 5. Унджиян, 2000; 6. Бешков, Нанев, 2002; 7. Литвинчук, Боркин, 2002.
Автор Владимир Бешков
