Северен гребенест тритон
Triturus cristatus (Laurenti, 1768)
Разред Опашати земноводни (Caudata)
Семейство Саламандрови (Salamandridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B2a;D2], ЗБР-II, III; международен: IUCN-LC; БеК-II; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Широко разпространен вид – от Западна Франция до Югозападен Сибир. Северната граница е очертана от находища в южната половина на Скандинавския полуостров, на югоизток до 64° 20' и. д. Южната граница минава през Южна Франция, северно от Алпите, находища в Cевероизточна Сърбия, Северозападна България, средна Румъния, Молдова, Украйна и средните течения на големите реки вливащи се в Черно море.
Разпространение и численост в България. Три сигурни находища в Западна Стара планина и Врачанския Балкан, с обща численост не повече от няколкостотин индивиди. Надморската им височина е между 250 и 1400 m. Видът е установен в България през 2005 г. Находищата са изолирани от тези в Сърбия и Румъния и са най-южните в ареала на вида.
Местообитания. Водната фаза прекарва в различни по големина водоеми, слабо обрасли с подводна растителност. Сухоземната фаза вероятно прекарва в гори в близост до водоемите. Предпочита слабопроточни и стоящи води, най-често с дълбочина над 0,5 m [1].
Биология. Размножаването в България е непроучено. През юни се наблюдават най-често субадултни индивиди във водна фаза. В другите части на ареала водната фаза продължава от февруари до май. Снася 200–400 яйца, рядко повече (хромозомна аномалия прекратява развитието на половината от яйцата) [1].
Близки видове. T. karelinii, от който се различава по по-късите си крайници и по-тъмно оцветената си гуша със ситни бели и жълти точици; T. dobrogicus, от който се различава по по-дългите си крайници и по-слабо напетнения корем.
Отрицателно действащи фактори. Непроучени. Неблагоприятно влияние може да окажат промишленото замърсяване, разрушаването и пресушаването на водоемите и особено интродуцирането на хищни видове риба. Влиянието на природни фактори, като обрастването, намаляването на водното равнище и еутрофикацията са с второстепенно значение.
Предприети мерки за опазване. Две от находищата попадат в ПП "Врачански Балкан".
Необходими мерки за опазване. Строги мерки за защита на досега известните находища, както и проучване на намиращите се в близост водоеми, в които е възможно намирането на вида.
Основна литература за вида: 1. Arntzen, 2003.
Автори Николай Цанков, Андрей Стоянов
