Алпийски тритон
Triturus alpestris (Laurenti, 1768)
Molge alpestris Laurenti, 1768: Ковачев, 1912: 80; Шишков, 1914: 6; Triton alpestris Laurenti, 1768: Вълканов, 1938: 101.
Разред Опашати земноводни (Caudata)
Семейство Саламандрови (Salamandridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [В2], ЗБР-II, III; международен:IUCN-LC; БеК-III.
Общо разпространение. Най-западните находища на вида са в Кантабрийските планини (Северна Испания) и Централна Испания, а най-източните – по източните склонове на Карпатската дъга. Северната граница на ареала следва бреговата линия на Европа от Бретан и Нормандия до Южна Дания. В Южна Европа е разпространен спорадично в някои високи планини, където е глациален реликт (например в Южна Италия и на Балканския полуостров на юг до Пелопонес).
Разпространение и численост в България. Само във високите планини между 900 и 2500 m н. в. В Стара планина – само при Петрохан [1]; в същинска Средна гора [2, 3, 4], в Рила [4, 5, 6, 7], в Осоговска планина [4, 8], в Западните Родопите – [4, 5, 9, 10]. В някои от находищата (Юндола – 1995 г., Осоговска планина – 2001–2006 г.) е изобилен – наблюдавани са до около 30 индивида/m2 в плитчините на обитавания водоем, в други числеността в последните десетилетия рязко намалява (Петрохан), в трети са наблюдавани единични индивиди или само ларви, в четвърти видът не е потвърждаван след откриването му през 1910 г. (вр. Малък Богдан). Разпространението е типично реликтно от напълно изолирани помежду си находища.
Местообитания. Застояли или слабо проточни водоеми, включително незначителни по площ и дълбочина, но винаги с обилна подводна, а понякога и надводна растителност.
Биология. През втората половина на пролетта снася 100–200 яйца по подводни растения. Метаморфозата е през есента. Лятото и есента прекарва на сушата под пънове, в почвени кухини и др., Няма сигурни данни за местата на зимуване в България.
Близки видове. От другите тритони в българската фауна се различава по оранжево-червения си корем и гуша, без тъмни петна по тях.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на някои от обитаваните водоеми (Петрохан) или превръщането им в язовири с променливо водно равнище (Мъртвото Якорудско езеро), разрушаването на крайбрежието и растителността на обитаваните водоеми, замърсяването с отпадни води (Осогово, Рила), зарибяването с дъгова пъстърва, която се храни с ларвите и възрастните тритони.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "рядък". Част от находищата са в защитени територии (в НП "Рила", ПП "Риломанастирска гора"; в зони на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Обитаваните водоеми при Петрохан са удълбавани поради силното им затлачване (1987, 2004) и край тях са поставяни гниещи пънове, под които тритоните намират убежище. Включен в плакат за защитени земноводни (1998), публикувани са популярни статии за значението и опазването на вида и брошура за находището при Петрохан (2005).
Необходими мерки за опазване. Запазване на обитаваните водоеми от пресушаване, от хидротехнически мероприятия, предизвикващи променливо водно равнище, недопускане на замърсяването им. Недопускане на зарибяване на обитаваните водоеми с хищни риби, създаване на нови малки водоеми в близост до тези със силно застрашени популации.
Основна литература за вида: 1. Beskov, Beron, 1964; 2. Ковачев, 1912; 3. Шишков, 1914; 4. Веселинов, 1993; 5. Буреш, Цонков, 1941; 6. Бешков, 1985; 7. Peshev et al., 2005; 8. Naumov, 2005; 9. Вълканов, 1938; 10. Petrov et al., 2006.
Автор Владимир Бешков
