Скалолазка
Tichodroma muraria (Linnaeus, 1758)
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Зидаркови (Sittidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B(1a), D1, ЗБР-III.
Общо разпространение. Палеомонтанен вид, чийто гнездови ареал е в Южна Европа, Турция, Иран, Централна Азия, Пакистан, Китай.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид, в средата на XX в. установен в Стара планина, Рила, Пирин, Родопите [1, 2, 4, 6]. Единични двойки са регистрирани в Кресненското и Искърското дефиле [7]. Сегашното разпространие обхваща среднопланинския до високопланинския пояс на Рила, Пирин, Централна Стара планина, Западни Родопи [5], Славянка [10]. Отделни двойки са установени и в някои по-ниско разположени скалисти райони – Искърски пролом (Предбалканска част) [8], Врачанска планина, ждрелото на р. Ерма, Кресненското дефиле, Провадийското плато [9, 10]. Числеността в страната се оценява на около 300–400 двойки [3].
Местообитания. Отвесни скални масиви във високите части на планините, обширни скални комплекси в среднопланинския пояс. Рядко или периодично гнезди в нископланински и предпланински райони – проломи, ждрела, карстови плата. През есенно-зимния период извършва вертикални миграции и скитания към ниско разположени скалисти райони, в които не гнезди – Земенски пролом, Скрински пролом и др. Тогава навлиза и в селища – Банско, Перник, София и др. [10]. През този период се отдалечава на десетки километри от гнездовите си находища.
Биология. Гнезди в дълбоки и добре защитени укрития по отвесни скали, по тавани на големи пещерни входове; по-рядко в зидове на постройки (хижи, заслони и др.). Размножителният период започва в края на април–май. Гнездото е изградено от финни сламки, клончета и мъх, застлано е с перца и косми [7]. Женската снася от 3 до 6 яйца, бели с тъмни шарки в тъпия им край. Мътенето е 14 дни. След около 4 седмици малките напускат гнездото. Храни се с насекоми.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство, разрушаване на гнезда.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Много от гнездовите находища се намират в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Целенасочени проучвания върху разпространението и негативните фактори, които влияят върху популацията на вида.
Основна литература за вида: 1. Дончев, 1970; 2. Дончев, 1974; 3. Нанкинов и др., 2004; 4. Патев, 1950; 5. Петров, 1990; 6. Симеонов, 1967; 7. Симеонов, 1983; 8. Стоянов, 1996; 9. Стоянов, 2001; 10. Стоянов, под печат; 11. Howard, Moore, 1980.
Автори Георги П. Стоянов, Божидар Иванов, Цено Петров
