Див петел, голям тетрев
Tetrao urogallus Linnaeus, 1758
Разред Кокошоподобни (Galliformes)
Семейство Тетревови (Tetraonidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN B-1; ЗБР-II; международен: ДП-I, БеК-III.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, чийто ареал е силно разпокъсан и разделен на 3 части – Пиренейска, Алпо-Балкано-Карпатска и Скандинавско-Сибирска. Естественият ареал обхваща: Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Италия, Германия, Чехия, Полша, Словакия, Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Литва, Латвия, Естония, Белорусия, Украйна, Румъния, България, Северна Гърция. В Източна Палеарктика ареалът е цялостен и достига до Сибир, Алтай в Русия и Монголия. Интродуциран е в Шотландия.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. Срещал се е в три основни района – Рило-Пиринско-Родопски (най-голям), Западностаропланински и Витошки (най-малък) [1]. Твърде малобройната популация (20 птици през 1965 г.) на Витоша, където най-вероятно вече е изчезнал [1]. Сега гнезди в Западна Стара планина, Рила и Западни Родопи с намаляваща численост. През 1984 г. общата численост в страната е била 2037 индивида [2], според други оценки тя е 500–800 [3] и дори 2000 гнездещи двойки [4].
Местообитания. В южната периферия на ареала, в която попада и България, обитава иглолистни и смесени гори в планините. Предпочита стари горски масиви [5]. В миналото е обитавал и гористите хълмисти ландшафти.
Биология. Полигамен наземно гнездещ вид. Снася най-често 6–9 яйца, които женската мъти около 26 дни. Храни се с насекоми, свежи пъпки и листа, предимно листа на иглолистни [6], главно бял бор (Pinus sylvestris).
Близки видове. Тетрев (Tetrao tetrix).
Отрицателно действащи фактори. Спортен лов, загуба и деградация на местообитанията поради дърводобив, пожари и др. Нарушени полови съотношения в резултат на селективен отстрел на мъжки индивиди, заради трофейната им стойност. Ограничен ареал, безпокойство при дърводобив, планинско строителство и др., внос на глухари с чуждоземен произход.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985). Видът е под режим на опазване и регулирано ползване от природата. Мъжките са забранени за отстрел от 15 април до 15 май (ПМС № 151/13.06.2001 г.). Около половината от находищата са в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Да се постави под пълна закрила. Да се забранят лова и вноса на глухари с чуждоземен произход. Да се включат в защитени природни територии незащитените находища. Да започне изкуствено развъждане и възстановяване на вида в райони с унищожени популации.
Основна литература за вида: 1. Боев, Герасимов, Николов, Караиванов (под печат); 2. Симеонов и др., 1990; 3. Костадинова, 1997; 4. Нанкинов и др., 2004; 5. Боев, 1985; 6. Боев, 1962.
Автори Златозар Боев, Стоян Николов