Тетрев
Малък тетрев, тетерев
Tetrao tetrix Linnaeus, 1758
Lyrurus tetrix L.: Патев, 1950: 325.
Разред Кокошоподобни (Galliformes)
Семейство Тетревови (Tetraonidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, международен: ЕCS-Spec 3, уязвим; БеК-II; ДП-I, II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, разпространен в държавите от Европа, западно от Пиренеите, Швейцария, Северозападна Македония, Черна гора, Украйна, Белорусия, Молдавия, Русия, Северна Монголия, Северна Корея.
Разпространение и численост в България. В миналото постоянен вид, просъществувал в България до втората половина на XIX – началото на XX в. [1]. През XIX в. е гнездил в Русенско, в Добруджа, на места в Рила и др. и се допуска, че се е разселил в някои райони [2]. Съобщен е за горите между Самуил и Ветово през 1870 г. [3, 4], Рила в поречията на Крива река и Черни Искър в 1874 г. [5], Родопите в средата на XIX в. [6]. Допуска се, че последните единични птици са се запазили докъм края на 50-те години на XX в. в иглолистния пояс в Рила и по откритите лесостепни места в Североизточна България и Добруджа [7]. Числеността в България е неизвестна. Вероятно до средата на XX в. все още се е срещал в изолирани слабо посещавани горски райони на страната [2, 7].
Местообитания. Преходната зона между гора и степ в равнините (на север) и до 2000–3000 m н. в. в планините (на юг). В Западна и Средна Европа предимно в иглолистни, смесени и букови гори. Предпочита разредени горски масиви с открити участъци, влажни поляни и мочурища с храсти.
Биология. Постоянен вид с дневна активност. Полигамен. Напролет мъжките токуват на открито място. Наземно гнездещ. Снася 6–11 яйца, които женската мъти 25–27 дни. Полово узрява на първата година. Оцеляват 40–60% от индивидите. Възможно е и второ редуцирано люпило с 2–5 яйца. Храна: предимно листа, пъпки, реси, филизи, цветове, плодчета и семена на смърча и други иглолистни. Малките се хранят с насекоми (главно с мравки) и меки плодове.
Близки видове. Глухар (Tetrao urogallus), кавказски тетрев (Tetrao mlokosiewiczi).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на местообитанията – обезлесяване на обширни райони в равнините и предпланините и замяна на високостъблените и смесените гори с монотипни едновъзрастови гори с беден подлес; прекомерен лов; безпокойство – паша, строителство и туризъм; климатични несгоди – дълга хладна и влажна пролет.
Предприети мерки за опазване. Опити за реаклиматизиране на Витоша (1896) и Рила (1901); разселвани единични двойки от чуждоземни индивиди [8]. Обсъждат се възможности за дългосрочна програма за отглеждане на затворено и пускане на свобода в горски планински резервати, които не се обитават от глухари; за насочена екологична оптимизация на района на реинтродуциране – разсаждане на разнообразни тревни, храстови и дървесни видове, обогатяване с мравуняци и др.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Арабаджиев, 1972; 3. Elwes, Buckley, 1870; 4. Ковачев, 1894; 5. Radakoff, 1879; 6. Чайковски, 1903; 7. Боев, 1962; 8. Симеонов и др., 1990.
Автор: Златозар Боев
