Стрепет
Малка дропла, трепетлица, жърковец
Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758)
Otis tetrax L.: Reiser, 1894: 162; Клайн, 1909: 120; Патев, 1950: 314; Боев, 1985: 103.
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Дроплови (Otididae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX; международен: IUCN-NT, ЕCS-spec 2, уязвим, БеК-II, БоК-II, ДП-I.
Общо разпространение. Палеоксерен вид, разпространен в Португалия, Испания, Франция, Италия, Украйна, Южна Русия, Казахстан. Зимува в Португалия, Испания, Франция, Италия, Мароко, Алжир, Тунис, Турция, Казахстан.
Разпространение и численост в България. Сега е рядък мигриращ и зимуващ вид, който в миналото вероятно е гнездил в страната докъм 50-те години на миналия век [1]. В последната третина на XIX в. и в първата половина на XX в. е намиран (включително през пролетта и лятото и като гнездещ) при с. Габровница (Монтанско), край реките Вит, Осъм, Искър (Плевенско), между селата Суворово и Ветрино (Варненско), край Генерал Тошево и селата Белоклас, Красен, Присад и Карвуна (Добричко), между Асеновград и Пловдив, в Хасковско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско, Ямболско, Бургаско, край Казанлък, Карнобат, Айтос, гр. Камено, в Радомирското и Софийското поле (Волуяк, Мрамор, Костинброд, Божурище, Петърч, Гурмазово, Кубратово, гр. Нови Искър и Ковачевци [1]. През 1970–1980 г. е известен от с. Староселци (Плевенско) [3], местн. Тауклиман (Добричко) и гр. Вълчидол [2] и др. Численост: неизвестна. В края на XIX в. числеността му намалява значително поради разрастването на земеделските площи [2]. Смята се, че в страната зимуват до 10 птици [4], но не е регистриран по време на ежегодните среднозимни преброявания от 1977 г. досега.
Местообитания. Степи и високотревни обширни равнинни терени (угари, изоставени земеделски площи в равнинни и планински полета и предпланински склонове. Вторично заселва култивирана степ, ливади, пасища, конопища, лозя и места, обрасли с коило, драка и други храсти.
Биология. Наземно гнездещ, моногамен вид. Снася 2–6 яйца, които се мътят 20–22 дни. При мътенето мъжкият охранява гнездото. Храни се с наземни бавно подвижни насекоми и други безгръбначни и дребни гръбначни животни и растителни части.
Близки видове. Дропла (Otis tarda).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията (разораване, засаждане с монокултури), безпокойство, бракониерски лов, загиване на малки при жътва с необезопасени комбайни.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г, включен в ЧКБ (1985). Обсъждат се възможности за разработване на дългосрочна програма за отглеждане на затворено и пускане на свобода в степни равнинни резервати; за насочена екологична оптимизация на районите на реинтродуциране – засаждане на разнообразни характерни за района тревни видове; за елиминиране или намаляване на безпокойството по време на размножителния сезон (април–юли).
Основна литература за вида: 1. Боев, 1985; 2. Симеонов и др., 1990; 3. Димитров, 1981; 4. Костадинова, 1995.
Автор Златозар Боев
