Шипоопашата сухоземна костенурка
Testudo hermanni boettgeri Mojsisovics, 1889
Testudo graeca: Ковачев, 1894: 746-747; Testudo hermanni: Буреш, Цонков, 1933: 159-161.
Разред Скритошийни костенурки (Cryptodyra)
Семейство Сухоземни костенурки (Testudinidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A3aс]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-Lr/nt; БеК-II; CITES-II; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Южна Европа – от североизточното крайбрежие на Испания до Босфора и на много от средиземноморските острови. На Балканския полуостров отсъства от големи пространства в Хърватско, Босна, Сърбия и Българска Добруджа; с единични популации в Румънска Добруджа. Северно от Дунава се среща в малък район североизточно от Железни врата. В България се среща подвидът T. h. boettgeri Mojsisovics, 1889 [1].
Разпространение и численост в България. Среща се в цялата страна без североизточната и част [2, 3]. В планините на Югозападна България е намирана до около 1450 m н. в. [4, 5]. Числеността е силно повлияна от човешката дейност. През 1980–2006 г. силно фрагментирани, изчезващи популации от двата вида сухоземни костенурки се срещат мозаично на около 40% от територията на страната. В около 30% костенурките са напълно изчезнали, в около 20% (високите планински райони) никога не ги е имало и само в около 10% популациите са в сравнително добро състояние – главно в подножията на планините в Югозападна България, Източните Родопи, Сакар и Странджа [5].
Местообитания. Нископланински и хълмисти райони, най-често обрасли с разредени гори и храсти.
Биология. Два-три пъти годишно снася по 2–5 удължени яйца. Малките се излюпват след 90–120 дни. Храни се предимно с растителна храна. Сухоземните костенурки зимуват в рохкава почва, обикновено на южни склонове, като се заравят на дълбочина до няколко десетки сантиметра.
Близки видове. Шипобедрената сухоземна костенурка (T. graeca), с която на много места се срещат заедно. Различава се от нея по формата и разположението на роговите щитчета на гърба, особено на средния надлъжен ред от 5 щитчета [5].
Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори; събиране за храна от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също големите инфраструктури строежи (магистрали, газопроводи и др.), застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни. В нископланинските части на Берковско, Чипровско и Белоградчишко дивите свини често се хранят с малки и млади индивиди.
Предприети мерки за опазване. Приети са нормативни актове за частична или пълна защита на двата вида сухоземни костенурки (1961, 1981 и 1986 г.). Издавани са плакати и стикери, популяризиращи защитата им (1985, 2001 и 2005 г.). Публикувани са в печата и излъчени в радио- и телевизионни предавания материали за защита на костенурките. Много от популациите на вида попадат в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Широко популяризиране на природозащитния статус на сухоземните костенурки. Строг контрол и санкциониране на дейността на бракониерите, разясняване на безполезността на "костенурколечението"; териториална защита на местата с най-плътни популации и на отделни застрашени популации.
Основна литература за вида: 1. Beshkov, 1997; 2. Буреш, Цонков, 1933; 3. Унджиян, 2000; 4. Бешков, 1984; 5. Бешков, Нанев, 2002.
Автор : Владимир Бешков
