Шипобедрена сухоземна костенурка
Testudo graeca ibera Pallas, 1814
Testudo ibera: Ковачев, 1912: 13–14; Буреш, Цонков, 1933: 161–164.
Разред Скритошийни костенурки (Cryptodyra)
Семейство Сухоземни костенурки (Testudinidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A3aс]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-VU [A1cd]; БеК-II; CITES-II; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Средиземноморските брегове на Европа и много от Средиземноморските острови; на изток – до Западен Иран, Сирия и Северен Ирак. Среща се и по северното крайбрежие на Африка. На Балканския полуостров е разпространена в югоизточната му половина.
Разпространение и численост в България. Среща се почти в цялата страна без северозападните й части; там могат да бъдат намерени единични индивиди, пренесени от други места. В планините на югозападна България е намирана до около 1300 m н. в. Плътността на популациите е силно повлияна от човешката дейност. На големи територии в най-равнинните части на страната те са напълно унищожени, в други са останали малки разпокъсани популации. Сравнително по-запазени популации има в Странджа, Източните Родопи и подножията на планините около Петричко-Санданската котловина [1].
Местообитания. Сегашните популации обитават предимно нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и нискостъблени гори. Предпочитани са открити тревисти пространства сред тях.
Биология. През май–юли снася 2 или 3 пъти по 2 до 8 почти кълбовидни яйца, които зарива в дупки в почвата [2]. Яйцата се излюпват след 70–100 дни. Половата зрялост настъпва на 11–14 годишна възраст. В България са намерени най-големите и вероятно най-възрастните сухоземни костенурки от двата вида [3]. Храни се предимно с треви, окапали плодове и др.
Близки видове. Шипоопашатата сухоземна костенурка (Testudo hermanni), с която на много места се среща заедно. Опашката при T. hermanni е значително по-дълга и завършва с рогов шип.
Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори, събиране за храна от някои групи от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също строителството на магистрали, газопроводи и др., застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в Югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни.
Предприети мерки за опазване. Приети са нормативни актове за частична или пълна защита на двата вида сухоземни костенурки през 1961, 1981 и 1986 г. Издавани са плакати и стикери, популяризиращи защитата им през 1985, 2001 и 2005 г. Публикувани са в печата и излъчени в радио- и телевизионни предавания материали за защита на костенурките. Много от популациите на вида попадат в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Широко популяризиране на природозащитния статус на сухоземните костенурки, строг контрол и санкциониране на дейността на бракониерите. Разясняване на безполезността на "костенурколечението" и териториална защита на местата с най-плътни популации и на отделни застрашени популации.
Основна литература за вида: 1. Бешков, 1984; 2. Ковачев, 1912; 3. Beshkov, 1997.
Автор Владимир Бешков
