Котешка змия
Telescopus fallax (Fleischmann, 1831)
Tarbophys fallax Fleischmann [sic!]: Буреш, Цонков, 1934: 108; Бешков, 1959: 89; Torbophis fallax Fleisch. [sic!]: Буреш, Цонков, 1934: 161; Бешков, 1961: 376; Tarbophis fallax Fleischer. [sic!]: Cyren, 1941: 117.
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Смокови (Colubridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [В2], ЗБР-III; международен: БеК-II, ДХ-IV.
Общо разпространение. В Европа – земите по Западното крайбрежие на Балканския полуостров, Малта, континентална и островна Гърция, Македония, югозападния ъгъл на България, Източните Родопи, югозападните брегове на Каспийско море. В Азия – Турция, кавказките страни, Северозападен Иран, Северен Ирак, Туркменистан, източните брегове на Средиземно море, Йордания, Синайския полуостров.
Разпространение и численост в България. Само в Петричко-Санданската котловина, южната половина на Кресненския пролом [1, 2, 3] и в Източните Родопи при Маджарово [4]. През 1971–1975 г. от 437 змии от 11 вида, събирани около с. Горна Брезница и Кресненския пролом котешката змия е на последно място по численост (2 индивида = 0,45%) [5]. До 1958 г. видът не е установен в границите на България [1]. През 80-те години на XX в. са намерени общо около 15 индивида. През последните петнадесет всяка година са намирани по няколко индивида.
Местообитания. Предимно сухи скалисти и каменисти места с рядка тревиста и храстова растителност; среща се и в силно песъчливи, равнинни места. Отделните популации са напълно изолирани помежду си.
Биология. Снася 6–9 яйца, вероятно в първата половина на юли. Малките по окраска не се различават от възрастните. Отлично се катери по скали, стени на постройки и др. Дълбоко навътре в устата има отровни зъби, с които умъртвява плячката си (главно гущери, понякога – дребни гризачи, малки на лястовици в гнездата и др.). За човека е безопасна.
Близки видове. Прилича на младите ивичести и пъстри смоци, главно по напетняването си. Различава се по отвесната зеница и златистосивия ирис на окото.
Отрицателно действащи фактори. Неизучени. Много индивиди загиват от прегазване по пътищата. Има случаи на бракониерско събиране от наши и чуждестранни колекционери.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "рядък". Находищата при вулканичния рид "Кожуха" при Петрич и резерват "Тисата" в южната част на Кресненския пролом са в защитени територии. Изобразен на плакат за защита на влечугите (1998). Почти всички находища попадат в рамките на мрежата от защитени територии НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Пропагандиране на природозащитния статус на вида сред населението. Прекратяване на кариерните разработки на "Кожуха"; недопускане на строителството на магистрално шосе в Кресненския пролом и контрол над дейността на бракониерите.
Основна литература за вида: 1. Бешков, 1959; 2. Beskov, Beron, 1964; 3. Бешков, 1985; 4. Petrov, Hristova, Hristov, 2002; 5. Бешков, 1978.
Автор Владимир Бешков
