Бял ангъч
Пъстър килифар, лисича пещерна гъска
Tadorna tadorna Linnaeus, 1758
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B(1a,2a)+D, ЗБР-III; международен: БеК-II; БоК-IІ.
Общо разпространение. Вероятно сарматски вид, гнездещ в Европа и Азия. Най-големите европейски популации са в Русия 7500–11 000, Швеция 6000–8000, Холандия 5000–8000, Великобритания 5800–10 800 гнездещи двойки.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди основно по Черноморското крайбрежие, в миналото и по Дунавското крайбрежие [1, 2]. Сега общата популация се оценява на 30–65 гнездещи двойки [3]. По време на миграция и зимуване се концентрира основно по Черноморското крайбрежие, и по-рядко във вътрешността на страната. Най-големите му концентрации са установени през зимата в Атанасовското и Поморийското езеро, като в Южното Черноморие общата му числеността е средно 2081 и максимално 4224 [4, 5, 6].
Местообитания. Крайбрежни водоеми, морски плитчини, каменисти брегове, отвесни брегове на каменни и пясъчни кариери, солници, утайници.
Биология. За гнездене използва стари дупки на лисици, язовци, зайци подземници и др. или ги изкопава сам в льосови брегове. По рядко гнезди в хралупи на дървета или в тръстикови масиви. Снася 5–12 бели яйца. Мътенето продължава 29–31 дни и мътилото се състои средно от 9 малки [8]. Малките започват да летят на 45–50 дни, а полова зрялост настъпва на втората година [7, 8]. Храненето е недостатъчно проучено (в анализираните стомаси са установени дребни ракообразни) [9].
Близки видове. Червен ангъч (Tadorna ferruginea).
Отрицателно действащи фактори. Загуба на хабитати и застрояване на по-голяма част от крайбрежието, еутрофикация и пресушаване на влажните зони. Увеличение на числеността на чакала.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР, включен в ЧКБ (1985). Основните биотопи по Черноморското крайбрежие са обявени за защитени територии и Рамсарски места. В Атанасовското и Поморийско езеро са направени острови и са оградени диги за предразване от хищници. За Атанасовското езеро е приет План за управление с конкретни дейности за вида.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването му, повишаване на екологичната култура на населението.
Основна литература за вида: 1. Nankinov, 1985; 2. Nankinov et al., 1997; 3. БДЗП (in press.); 4. Michev, Profirov, 2003; 5. Dimitrov et al., 2005; 6. Michev et al., 2004; 7. Cramp, Simmons (Еds), 1977; 8. Георгиев, 1976; 9. Простов, 1964; 10. Profirov, Michev, 2003.
Автор Любомир Профиров
