Червен ангъч
Червен килифар, ръждив килифар, казарка
Tadorna ferruginea Pallas, 1764
Tadorna casarca L., 1768: Христович, 1890, Reiser, 1894: 183, Клайн, 1909: 145; Casarca ferruginea Pall.: Патев, 1950: 230, Пешев, Боев, 1962: 336; Vulpanser rutila Key et Blas, 1844: Клайн, 1909: 145; Casarca rutila Bonap., 1838: Христович, 1890: 222.
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR A[1a] + B[2(a+b(iv)] + D + E; ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 3, уязвим; ДП-I, БеK-II, БоК-II.
Общо разпространение. Палеоксерен вид. Основният му ареал се простира от Югоизточна Европа (Балканите, Черноморието), Украйна, Турция на изток през Централна и Източна Азия до Китай и Монголия; на север достига района на ез. Байкал, а на юг – до Иран, Ирак, Тибет. Малка популация има в Северозападна Африка (Алжир, Мароко) и в планинските части на Етиопия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид. В миналото е имал по-широко разпространение [1]. Днес той е изчезнал като гнездяща птица в повечето места. Среща се главно в малки водоеми във вътрешността на Добруджа и по Черноморието. Около половината от гнездящите двойки обитават откритите терени на Североизточна България като най-голяма плътност на гнездови находища има около гр. Главиница, Силистренска област. Гнезди и в района около Бургас както и прилежащите до Карнобат и Айтос микроязовири. Сегашната численост на вида възлиза на 15–20 гнездящи двойки.
Местообитания. Езера, рибарници и язовири с открита водна площ в открити степни и селскостопански площи. Често се храни по полето далеч от водата.
Биология. Добре изучена [2]. Ухажването и заемането на територии започва в края на февруари и продължава през март. Начало на снасяне е регистрирано най-рано около 10 март, но обикновено е между 1 и 15 април. В редки случаи (при първо размножаване) снасянето започва значително по-късно – около 15 май. Мътенето на яйцата продължава 28–30 дни. Броят им варира между 6 и 13. Храни се с насекоми, мърша, семена.
Близки видове. Бял ангъч (Tadorna tadorna).
Отрицателно действуващи фактори. Загуба и деградация на хабитати, отстрел и колекционерство.
Предприети мерки за опазване. Защитен от 1962 г. Включен в ЧКБ (1985) като застрашен. Реализирана е 10-годишна програма по реинтродукция на вида в природата. Ежегодно между 20 и 30 малки от вида, излюпени в полевата база "Калимок" на ИЗ (БАН), се възстановяват в българската природа.
Необходими мерки за опазване. Изучаване на числеността и площта на популациите и заплахите. Провеждане на мониторинг и определяне на нови защитени територии както и реинтродукция на изкуствено размножени млади птици.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов 1985; 2. Bogdanova, Zehtindjiev, 2000a.
Автори Павел Зехтинджиев, Мария Богданова, Кирил Бедев
