Орфеево коприварче
Sylvia hortensis (Gmelin, 1789)
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Коприварчета (Sylviidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1a, c(i, ii)], ЗБР-III; международен: ЕCS-spec 3; БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Средиземноморски вид, който гнезди в Южна Европа, Турция, Кавказ, Азия и Северна Африка.
Разпространение и численост в България. Среща се само в най-южните части на страната: долините на реките Струма (на север до Благоевград) и Места, подножиeто на Южен Пирин, Славянка, Огражден и Малешевската планина, в Източни Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, западните склонове на Странджа, в Сливенско, Бургаско и на нос Емине [1-20]. Плътността на гнездовата популация варира от 0,31 до 1,6 двойки/10hа. В отделни години може да липсва в някои от находищата [17, 19, 20]. За периода 1998–2000 г. се наблюдава увеличаване на числеността [21].
Местообитания. Псевдомоквиси и подобни на тях сухолюбиви формации от драка, келяв габър, дъб, хвойна и др., както и сред гъсти храсталаци, обрасли с къпини по границите на екстензивно използвани неголеми площи от лозя, овощни, зеленчукови градини и пр.
Биология. Двойките заемат гнездовата територия в началото на април. Гнездото се разполага по драки, бадемолистна круша или сред гъсталака от къпини. Снасянето на яйцата e от края на април до края на май. Излюпени малки се наблюдават от средата на май–до средата на юни. Храни се с насекоми и плодове [4, 7, 10, 11, 14, 17].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Липсват сведения за пряко действащи фактори. Възможно е ефект върху популацията да има засилената употреба на инсектициди. Ограничеността на характерния биотоп е предпоставка за уязвимост. В бъдеще определено негативен ефект би имало унищожаването на ограничените по площ и разпространение типични местообитания на вида.
Предприети мерки за опазване. Защитено по ЗБР. Част от местообитанията се намират в границите на защитени територии: резерват "Тисата", ПЗ "Нос Емине", ПЗ "Малкия Кожух", ЗМ "Сремски пролом". По-голямата част от типичните места са незащитени.
Необходими мерки за опазване. Нуждае се от допълнителни проучвания, отнасящи се както до разпространението и числеността, така и до екологията и биологията му. Необходимо е обявяване на защитени територии в местата, където е установено с най-висока плътност – в Сакар, Дервентските възвишения, Южен Пирин, Огражден и Малешевската планина, както и на цялото Кресненско дефиле.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Простов, 1963; 3. Дончев, 1964; 4. Дончев, 1965; 5. Симеонов, 1970; 6. Симеонов, 1974; 7. Ватев, Симеонов, 1978; 8. Петров, 1981; 9. Простов, Смилова, 1983; 10. Нанев, 1988; 11. Спиридонов, Симеонов, 1988; 12. Янков, 1991; 13. Стоянов и др., 2001; 14. Doncev, 1981; 15. Dontschev, 1989; 16. Robel, Konigstedt, 1978; 17. Milchev, Kovachev, 2000; 18. Stoychev et al., 2004; 19. Nikolov, Spasov, 2005; 20. Karaivanov, 2005; 21. BirdLife International, 2004.
Автори Божидар Иванов, Петър Шурулинков
