Градинско коприварче
Sylvia borin (Boddaert, 1783)
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Коприварчеви (Sylviidae)
Природозащитен статус: в България : застрашен вид EN B [1а]; ЗБР-II; международен: БеК-ІІ; БоК-II.
Общо разпространение. Вид с европейски тип на разпространение. Гнездовият ареал обхваща почти цяла Европа, без най-южните части на Гърция и Италия и Азия [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен вид. До първата половина на XX в. е отбелязано да гнезди разпокъсано в различни части на страната [2-7]. Със спорадично разпространение и след 1950 г. [8-13]. Сега е с разпръснати точкови находища по територията на цялата страна докъм 1300 m н. в.; във всички находища под 10 двойки в UTM квадрат [13]. Общата численост е около 120–250 двойки.
Местообитания. Разредени широколистни гори с богат храстов подлес, паркове, градини, по-рядко в дървесни и храстови плантации и в богати на дървета и храсти дворове в селища [13].
Биология. Гнездото е в храсти, обикновено на не повече от 1 m височина. Снася през май. Мътилото съдържа 4–5 (2–6) белезникави, слабо напетнени яйца. Едно-две люпила. Женската мъти в продължение на 11–12 дни [17]. Храната се състои от насекоми и дребни плодчета.
Близки видове. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), голямо белогушо коприварче (S. communis).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на горски местообитания и на храстовия подлес в широколистните гори. Главни сечи и други горскостопански мероприятия през размножителния период.
Предприети мерки за опазване. Защитено по ЗБР. Малка част от популацията е в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. По-задълбочено изследване на разпространението, числеността, биологията и екологията за конкретизиране на заплахите.
Основна литература за вида: 1. BirdLife International, 2004; 2. Finsch, 1859; 3. Radakoff, 1879; 4. Alleon, 1886; 5. Boetticher, 1919; 6. Jordans, 1940 7. Патев, 1950; 8. Петров, Златанов, 1955; 9. Простов, 1964; 10. Паспалева-Антонова, 1965; 11. Дончев, 1970; 12. Симеонов, 1973; 13. Петров, 1981; 14. Георгиев, 2007; 15. Cramp, 1988.
Автор Димитър Георгиев
