Гривеста рибарка
Sterna sandvicensis (Latham, 1787)
Thalasseus sandvicensis Boie: Нанкинов и др., 1997: 319; Симеонов, 1986: 75. Симеонов, Мичев, 1991: 150.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Чайкови (Laridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN D; ЗБР-II, III. международен: ECS-spec 2, намалял; ДП–І, БеК-II, БоК-ІІ.
Общо разпространение. Космополитен вид с петнист гнездови ареал и обща численост от 460 000–500 000 индивиди [2]. На Европейския континент се размножава подвида St. s. sandvicensis [3] в численост, по-малка от130 000 двойки) [4]. Птиците от Черно море зимуват в Средиземноморието, Източна Европа и Западна Африка.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. През 70-те и 80-те години на XIX в. е гнездила по Черноморието [5, 6], след което е регистрирана само по време на прелета [7, 8] или изобщо не е била срещана [9]. Размножаване е установено отново през 80-те години на XX в. в Атанасовското езеро [10, 11]. Сега гнезди единствено там [13, 14] и в Поморийското езеро [12]. Числеността варира от единични птици до няколкостотин двойки [15] и е в зависимост от състоянието на местата за гнездене. Максимална численост (1269 гнездещи двойки) е установена през 1994 г. в Атанасовското езеро [14] и 1310 гнездещи двойки – през 2004 г. в Поморийското езеро [16]. През последните години общата численост в страната е около 680 гнездещи двойки.
Местообитания. Солени крайбрежни езера с пясъчни коси.
Билогия. Гнезди в смесени колонии (с речната и дебелоклюната рибарка, малката черноглава чайка и саблеклюна) на изкуствени острови или по диги и валове, изпозвани в солодобива. Гнездото е трапчинка в земята, без строителен материал [17]. Долита в местата за размножаване в края на април, а размножителният сезон започва през май. Мигрира по двойки и на ята до около 50 птици от април до края на декември [17]. В редки случаи и по нашето крайбрежие. Храни се с дребни, плуващи близо до повърхността риби, улавяни с пикиране от 5–10 m височина [18].
Близки видове. Дебелоклюна рибарка (Gelochelrdon nilotica).
Отрицателно действащи фактори. Разрушаване на местата за гнездене, събиране на яйца, наземни хищници. Високи водни нива, нерегулирано строителство, туризъм, спорт и риболов.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР, изграждане и подръжка на изкуствените острови. Провеждане на мониторинг и образователни кампании.
Необходими мерки за опазване. Стриктно прилагане на природозащитното законодателство, регулиране на числеността на наземните хищници в местата за гнездене. Продължаване на изграждането и подръжката на изкуствени острови, мониторинг.
Основна литература за вида: 1. Voons, 1960; 2. Wetlands International, 2002; 3. Дементьев, 1951; 4. BirdLife International, 2004; 5. Elwes, Buckley, 1870; 6. Radakoff, 1879; 7. Reiser, 1894; 8. Патев, 1950; 9. Простов, 1964; 10. Нанкинов, Даракчиев 1984; 11. Симеонов, 1986; 12. Градев, 2003; 13. Енев, 1996; 14. Dimitrov et al., 2005; 15. Нанкинов и кол., 2004; 16 Зелени Балкани, 2006; 17. Нанкинов и кол., 1997; 18. Dunn, 1972.
Автори Градимир Градев, Кирил Бедев, Милко Димитров, Христо Николов, Павел Симеонов
