Дебелоклюна рибарка

Евроазиатска дебелоклюна рибарка, английска рибарка

Sterna nilotica Gmelin, 1789

Gelochelidon nilotica (Gmelin, 1789): Нанкинов и кол., 1997: 311; Симеонов, Мичев, 1981: 148; Sterna anglica (Montagu, 1813): Reiser, 1894: 197; Клайн, 1909: 173.

Разред Дъждосвирцови (Charadriiformes)

Семейство Рибарки (Sternidae)

Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [А{1(a+c)+2(a+c)+4(a+c)}] + B[{1(a+b(ii+iii+v) + c(ii+iii+iv) + 2(b(ii+iv) + c(ii+iii+iv)}] + C[{1+2(a(i))}] + D; ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 3, уязвим; ДП-I; БеК-II.

Общо разпространение. Космополитен вид с петнист гнездови ареал. Номинантният подвид S. n. nilotica обитава Европа, Северозападна Африка и Близкия Изток, Казахстан, Иран, Пакистан, Индия, Манджурия.

Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, в миналото само рядък мигрант [1, 2]. През 50-те години на 20 в. е установен за първи път като гнездещ в Атанасовското езеро [3]. Там се формира единственото постоянно гнездово находище в страната, което през 1970–1980 г. е с относително постоянна численост от 15–65 двойки [4, 5]. Намерен е да гнезди еднократно през 1972 г. в Поморийското езеро [5]. След 1982 г. числеността на популацията рязко намалява и след 1997 г. няма регистрирано гнездене [6]. По време на размножителния сезон единични птици и малки или по-големи групи (до 20 индивида) са установени в Дуранкулашкото езеро [7], устието на р. Батова [8], ез. Вая [9], по Дунавското крайбрежие [5] както и във вътрешността на страната [10, 11, 12]. По време на прелет се среща в различни влажни зони [14].

Местообитания. Свръхсолени водоеми; по време на миграции - сладководни, бракични и свръхсолени влажни зони в ниските части на страната.

Биология. Гнезди колониално на диги, пясъчни коси и малки островчета сред обширни водни площи. Снася 3 яйца в трапчинка на земята. Основната й храна е от различни видове сухоземни насекоми, гущери, земноводни, дребни мишевидни гризачи, малки на чайкови, дъждосвирцови и на пойни птици; по-рядко – дребни рибки и водни безгръбначни.

Близки видове. Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis).

Отрицателно действащи фактори . Наводняване на гнездата, унищожаване на мътилата и люпилата от наземни хищници, безпокойство при ремонт на диги в Атанасовското и Поморийското езеро, разрушаване или обрастване с растителност на гнездовите местообитания; канибализъм.

Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Основните гнездови находища са защитени територии и Рамсарски места.

Необходими мерки за опазване. Регулиране на числеността на наземните хищници. Съгласуване на ремонтните дейности по дигите. Изграждане на малки насипни островчета и диги в Атанасовското и Поморийското езеро, в окислителните езера на ЛУКОЙЛ, ЗМ "Пода" и в рибарниците при с. Черни връх, Бургаско).

Основна литература за вида: 1. Reiser, 1894; 2. Патев, 1950. 3. Простов, 1957; 4. Мичев, 1985; 5. Konigstedt, Robel, 1977; 6. Dimitrov et al., 2005; 7. Петров, Златанов, 1955; 8. Liedel, Luther, 1969; 9. Mountfort, Ferguson-Lees, 1961; 10. Balat, 1962; 11. Симеонов, Софрониев, 1968; 12. Нанкинов, 1982; 13. Michev et al., 2004; 14. Hubalek, 1978.

Автор Милко Димитров


Дебелоклюна рибарка (карта на разпространението)

Дебелоклюна рибарка (илюстрация)