Речна рибарка
Sterna hirundo Linnaens, 1758
Разред Дъждосвирцови (Charadriiformes)
Семейство Рибарки (Sternidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [А{3(b+c)+B{1(a+b(i+ii+iii+iv)+C{2(a(i)} + E].
Общо разпространение. Холарктичен вид с гнездови ареал, който обхваща Европа (без Португалия), Азия, Сибир, Северна Америка, Карибско море.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетна и преминаваща. В началото на XX в. е гнездила с голяма численост по р. Дунав, по поречието на р. Марица, Поморие, Созопол, вероятно и край София [5, 8, 9, 10, 14]. Основната популация след 80-те години е съсредоточена в Бургаските влажни зони, където гнезди върху изкуствени острови и платформи [1-4, 6, 11, 13]. Сега гнезди в 13 находища, по-важни от които са Атанасовско езеро, Поморийско езеро, ЗМ "Пода", Змийския остров, устието на р. Ропотамо, острови и блата на р. Дунав и някои от по-големите вътрешни реки [1-4, 13, 15]. В ез. Сребърна през 2001-2004 г. са гнездели 31 двойки [16]. Две находища са нови – окислителните езера на "ЛУКОЙЛ" край Бургас (през 2003–2006 г. – 160–222 гнездещи двойки) и oпашката на яз. "Порой", Бургаско (2003–2005 г. – 12–24 гнездещи двойки) (К. Бедев, непубл. данни). Гнездовата популация в България е оценена на максимум 500–540 двойки [6, 7, 12]. Според други оценки тя е между 700–1500 двойки [15].
Местообитания. Разнообразни сладководни, бракични и свръхсолени естествени и изкуствени влажни зони.
Биология. Гнезди в самостоятелни или в смесени колонии с малката белочела рибарка, кафявокрилия огърличник, саблеклюна, черноглавата и речната чайка. Гнездото е разположено в трапчинка на земята оформено с миди, водорасли и треви. Храни се с риба, скариди, насекоми [3].
Близки видове. Полярна рибарка(Sterna paradisaea).
Отрицателно действащи фактори. Наводняване на гнездовите колонии, унищожаване на мътилата и люпилата от градушки и наземни хищници. Безпокойство, отстрел, разрушаване или прекомерно обрастване на гнездовите находища, замърсяване с нефтопродукти.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Основните гнездови находища са в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Регулиране на числеността на наземните хищници. Изграждане на гнездови платформи и насипни острови в Атанасовското и Поморийското езеро, ЗМ "Пода" и окислителните езера на "ЛУКОЙЛ". Недопускане на ремонтни дейности на дигите в поморийските и бургаските солници по време на гнездене. Гнездовите находища в окислителните езера на "ЛУКОЙЛ" и oпашката на яз. "Порой" да бъдат обявени за защитени територии.
Основна литература за вида: 1. Бедев и др., 1996; 2. Бедев и др., 1997; 3. Бедев и др., 1998; 4. Бедев и др., 1999; 5. Георгиев, 1976; 6. Костадинова, 1997; 7. Нанкинов и кол., 2004; 8. Нанкинов, Симеонов, Мичев, Иванов, 1997; 9. Патев, 1950; 10. Простов, 1964; 11. Янков (ред.), 2006; 12. BirdLife International, 2004; 13. Dimitrov et al., 2005; 14. Reiser, 1894. 15. Янков (ред.), 2007; 16. Камбурова, 2004.
Автори Кирил Бедев, Милко Димитров
