Стибаропус
Stibaropus henkei (Jakovlev, 1874)
Разред Полутвърдокрили насекоми (Hemiptera)
Семейство Почвени дървеници (Cydnidae)
Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [А2c+4c; B1ab(iii)].
Общо разпространение. Среща се в Унгария, Румъния, България, Украйна, Централна и Южна Русия, Армения, каспийското крайбрежие на Азербайджан, Русия, Казахстан и Туркменистан.
Разпространение и численост в България. В миналото е намиран в дюнните комплекси, разположени южно от н. Емине: Слънчев бряг [1, 2], Несебър [1, 2, 3, 4] и около блатото Алепу [4]. Числеността и плътността му е била най-висока в района на Несебър. До началото на 70-те години на миналия век там са съществували най-подходящите за него местообитания (обширни пространства, заети от бели дюни). Намерен през 2004–2006 г. в ЗМ "Камчийски пясъци" и "Аркутино", пясъчната коса между Поморийското езеро и морето, къмпинг "Оазис" при с. Лозенец и по колекционни материали е установен за района на Шабла (непубликувани данни).
Местообитания. Крайбрежни и континентални пясъчни дюни. В България привързан към зараждащи се подвижни дюни и подвижни дюни с пясъчна тръстика (Ammophila arenaria) по крайбрежната ивица (бели дюни).
Биология. Псамобионт. Живее във влажния пясък. Ларвите и възрастните насекоми се изхранват върху корените на Leymus racemosus, Ammophila arenaria, Elymus farctus, заравяйки се на дълбочина от 5 до 50 cm. Зимува като възрастно насекомо или ларва от трета до пета възраст [5, 6]. Копулацията се извършва на повърхността при презимувалите възрастни насекоми от май до юли. Яйцата се снасят във влажния пясък край корените на хранителното растение [5, 6]. Първите ларви от новото поколение се появяват през юни, като тези от по-късно снесените яйца се срещат до ноември. Възрастните насекоми и ларвите се придържат около корените на хранителните растения и при разравяне на пясъка се откриват най-напред по миризмата [5, 6].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Разрастващото се селищно и инфраструктурно развитие и увеличението на туристическия поток по Черноморското крайбрежие, водещи до промяна и унищожаване на пясъчните дюнни местообитания.
Предприети мерки за опазване. Находищата южно от устието на р. Камчия и при Аркутино са включени в защитени местности.
Необходими мерки за опазване. Съхраняване на наличните и създаване на нови защитени територии със строг режим за запазване на последните останали дюнни комплекси по Българското черноморско крайбрежие.
Основна литература за вида: 1. Йосифов, 1969; 2. Йосифов, 1974; 3. Puton, 1888; 4. Йоакимов, 1926; 5. Пучков, 1961; 6. Йосифов, 1981.
Автори Михаил Йосифов, Николай Симов
