Белочела рибарка
Малка рибарка, малка белочела рибарка
Sterna albifrons Pallas, 1764
Разред Дъждосвирцови (Charadriiformes)
Семейство Рибарки (Sternidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN А{2 (a +c)+3 (b+c)+4 (a+c)+B{1 (a+b (i+ii+iii+iv)+C{1(a (i)} + E, ЗБР-II, III; международен: БеК-II, БоК-II, ДП-I.
Общо разпространение. Космополитен вид. Гнездовият ареал обхваща Европа (без северните части) Югозападна, Централна и Югоизточна Азия, Северна и Западна Африка, крайбрежията на Северна Америка, островите на Карибския басейн и източното крайбрежие на Австралия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид. В края на XIX до средата на XX в. белочелата рибарка е била многобройна по р. Дунав, Шабленското и Дуранкулашко езера [1, 2, 3, 4, 8, 9, 13]. Сега основната гнездова популация в страната е съсредоточена в Бургаските влажни зони: Атанасовското езеро, Поморийското езеро и местн. Пода [12], където през 2003 г. е имало 7, а през 2004 г. – 10 гнездещи двойки (А. Ковачев, лично съобщ.). През 1993–1995 г. в ез. Узунгерен са гнездили 4–8 двойки (К. Бедев, непубл. данни). Ново гнездово находище са окислителните езера на "ЛУКОЙЛ" край Бургас, където през 2003–2006 г. са гнездили 13–26 гнездещи двойки (К. Бедев, непубл. данни). До 10 гнездещи двойки има по р. Дунав, Дуранкулашкото и Шабленското езеро [10]. Гнездовата популация е оценена на 100–160 гнездящи двойки [5, 6, 7, 10, 11].
Местообитания. Сладководни, бракични и свръхсолени влажни зони. Вън от размножителния период скита по езера, блата, бавнотечащи реки, солници и др.
Биология. Гнезди в самостоятелни или в периферията на смесени колонии с речната рибарка и кафявокрилия огърличник. Гнездото е в трапчинка на земята и е покрито с миди, водорасли и треви. Пълното мътило е 2–3 яйца с овална форма изпъстрени с черни петна и точки. Ихтиофаг.
Близки видове. Речна рибарка (Sterna hirundo).
Отрицателно действащи фактори. Наводняване на гнездовите колонии, унищожаване на мътилата и люпилата от наземни хищници. Безпокойство, разрушаване или обрастване на гнездовите местообитания, замърсяване с нефтопродукти.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Основните гнездови находища са в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Регулиране на числеността на наземните хищници в районите на гнездене. Изграждане на насипни острови и изкуствени пясъчни коси в Атанасовското и Поморийското езеро, местн. Пода и окислителните езера на "ЛУКОЙЛ". Прекратяване на ремонтните дейности в района на гнездене по дигите в Поморийските и Бургаските солници.
Основна литература за вида: 1. Ботев, 1985; 2. Георгиев, 1976; 3. Дончев, 1980; 4. Дончев, 1984; 5. Костадинова, 1997; 6. Нанкинов и кол., 2004; 7. Нанкинов, Симеонов, Мичев, Иванов, 1997; 8. Патев, 1950; 9. Простов, 1964; 10. Янков, 2006; 11. BirdLife International, 2004; 12. Dimitrov, 2005; 13. Reiser, 1894.
Автори Кирил Бедев, Милко Димитров
