Степна скачаща мишка
Sicista subtilis (Pallas, 1773)
Sicista loriger Nathusius: Miller, 1912: 537-538.
Разред Гризачи (Rodentia)
Семейство Скачащи мишки (Zapodidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-ІІІ; международен: IUCN [LR/nt]; БеК-ІІ; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Среща се в степната зона на Палеарктика – от Източна Австрия, Унгария и Румъния до Алтай, ез. Балхаш и Байкал, вероятно и в Северозападен Китай.
Разпространение и численост в България. До 1985 г. са известни две находки. В началото на XX в. е публикувано съобщение за един индивид от България без точно находище [1]. Второто сведение е от средата на XX в. от околностите на Генерал Тошево (Добричко) [2].
Местооботания. Разнотревни степи, лесостепи, обработваеми площи [3]. По данни от района на Констанца (Румъния) видът е представен с ниска численост в целини и площи, заети с фуражни култури, а през април и август навлиза и в площи със зърнени култури; липсва в орните полета и полезащитните пояси [4].
Биология. Активна е предимно нощем, но излиза да търси храна и през деня. Зимата прекарва в сън. За убежища използва дупки и ходове на други гризачи и различни други укрития. Храненето у нас не е изучено. Според данни от литературата се храни със семена на тревисти растения и насекоми [5]. Няма сведения за размножаването у нас. По литературни данни размножителният период e от края на май до началото на юни. Второ поколениe не е доказано. Броят на малките е до 7, най-често 5 [6]. Главен фактор на смъртността е хищничеството. Нападат я хищни бозайници и нощни грабливи птици. У нас е установена в погадки от бухал (с. Камен бряг, Добричко) [7]. Вероятно се конкурира за хранителни ресурси с много по-многобройната степна домашна мишка (Mus spicilegus).
Близки видиве. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Екстензивно земеделие, замърсяване на почвите с пестициди и торове, ограничени възможности за разселване, ограничен ареал в България.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР.
Необходими мерки за опазване. Проучвания върху числеността и разпространението; събиране на сведения върху биологията и екологията; установяване на състоянието и разпространение на оптималните местообитания; оценка на заплахите. Разработка на план за управление, включващ консервационни мерки. Организиране на целеви мониторинг.
Основна литература за вида: 1. Miller, 1912; 2. Петров, 1954; 3. Burton, 1987; 4. Hamar, Sutova, 1963; 5. Огнев, 1948; 6. Громов и др., 1963; 7. Пешев и др., 2004.
Автор Васил Попов
