Sialis nigripes Pictet, 1865
Разред Голямокрилки (Megaloptera)
Семейство Кални мухи (Sialidae)
Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [B1ab(iii)+2a].
Общо разпространение. Среща се в Ирландия, Великобритания, Белгия, Холандия, Германия, Дания, Полша, Испания, Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, България и Гърция.
Разпространение и численост в България. Известен е само от езерото Синовище при с. Деветаки, Ловешко (1967) [1]. Ограничените размери на единственото находище свидетелстват за вероятно твърде малобройна популация.
Местообитания. В България карстови езера, обитавани от водните ларви, и растителност около тях, обитавана от възрастните насекоми. Езерото Синовище е безотточно езеро с дължина 130 m и дълбочина 5 m. В Централна Европа предпочита проточни езера с по-голяма площ [2].
Биология. Възрастните насекоми са активни през деня, почти не се хранят и се срещат през април (в останалата част на ареала от средата на май до края на юни). Снасят около 900 яйца по сухи треви и тънки клонки на 0,5 до 3 m над повърхността на водата, но не и по зелената крайбрежна растителност [2]. Излюпените ларви падат във водата. Младите ларви плуват свободно, а по-възрастните живеят в тинята на дъното на стоящи водоеми, като са активни през нощта. Хранят се с червеи, мекотели и ларви на насекоми. Броят на ларвните възрасти е около 10. Възрастните ларви излизат на сушата, където какавидират. Цикълът на развитие трае две години с двукратно зимуване на ларвите.
Близки видове. Sialis lutaria и S. fuliginosa. Различава се от тях единствено по устройството на мъжките и женските полови органи.
Отрицателно действащи фактори. Заблатяване на карстовото езеро. Замърсяване на водите от животновъдство. Ограничено разпространение и ниска плътност. Водните ларви на Sialis nigripes са силно уязвими при замърсяване на ограничения по площ водоем, в който единствено се срещат в България.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Възстановяване на местообитанието чрез възвръщане на естествения облик на езерото, което постепенно се заблатява. Изследване на числеността и площта на популацията и на статуса на местообитанието. Мониторинг.
Основна литература за вида: 1. Popov, 1981; 2. Holzel, 2002.
Автор Алекси Попов