Скална зидарка
Sitta neumayer Michahellis, 1830
Разред Врабчоподбни (Passeriformes)
Семейство Зидаркови (Sittidae)
Sitta syriaca Ehrenb.: Reiser, 1894: 62; Sitta neumayeri Michahelles: Патев, 1950: 72.
Природозащитен статус: в България:уязвим VU [B1a; C2a(i)], ЗБР-III; международен: ECS-spec 4.
Общо разпространение. Средиземноморски вид, чийто гнездови ареал обхваща Югоизточна Европа, Турция, Израел, Иран, Ирак, Кавказ [13].
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. В миналото се е срещал в Родопите и Югозападна България [10]; в Рила на около 2200 m н. в.; в Пирин на около 2000 m н. в. и Кресненското дефиле [7]; около р. Струма при местн. Рупите [5]; в южните части на Кресненското дефиле [1]; при гара Крупник [12]; в ниските части на планините Огражден, Малешевска, Пирин и Родопите [3]. Сегашното разпространие включва скални терени в Източни Родопи [11]; Западни Родопи – по-често в ниските части на Дъбраш [14]; в Триградско-Ягодински район [4, 14]; местн. Караджов камък [10] и др. В Югозападна България се среща по поречието на р. Струма – около местн. Рупите, Кресненското дефиле и др., като на север достига Земенския пролом; по р. Места – под с. Елешница, прохода Момина клисура и др. Гнезди и в ниските части на Пирин, Западна Рила, Огражден, Малешевска и Влахина [14]. Числеността е около 600 двойки [6].
Местообитания. Открити скалисти райони в южните части на страната, предпочита терени с по-ниска надморска височина.
Биология. Размножава се по отвесни скали – от 2–3 m до няколко десетки метра височина. Гнездата са в дупки, цепнатини и др.; рядко в зидове на постройки [15]. Отпред гнездовата камера е затворена с преграда от слепена кал и камъчета, в която има кръгъл входен отвор. През април снася 6–13 бели яйца с ръждивокофяво напетняване [3]. Малките се излюпват след 15–18 дни, престояват в гнездото около 28 дни. Годишно има по 1–2 люпила [2]. Храни се с насекоми, през есента и зимата – със семена и плодове.
Близки видове. Горска зидарка (Sitta europea).
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство от човека; разрушаване на гнездовите находища при добивни и строителни дейности, изземване на яйца от колекционери.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Някои от гнездовите находища са в защитени природни територии.
Необходими мерки за опазване. Създаване на нови и разширяване на съществуващи защитени територии – около с. Илинденци – с. Плоски, около местн. Рупите, по поречието на р. Места и др.
Основна литература за вида: 1. Ватев, Симеонов, 1978; 2. Иличев, Михеев (ред.), 1986; 3. Мичев, Райков, 1980; 4. Нанкинов, 1982; 5. Нанкинов и др., 1979; 6. Нанкинов и др., 2004; 7. Паспалева-Антонова, 1965; 8. Патев, 1950; 9. Петров, 1988; 10. Пешев, Боев, 1962; 11. Янков, Няголов, 1987; 12. Doncev, 1981; 13. Howard, Moore, 1980; 14. Stoyanov, 2004; 15. Yankov, 1997.
Автори Георги П. Стоянов, Илия Ватев, Божидар Иванов, Цено Петров, Светослав Спасов
