Черноморска скумрия
Чироз
Scomber scombrus Linnaeus, 1758
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Скумрии (Scombridae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1abc; E].
Общо разпространение. Северната част на Атлантическия океан и свързаните с него Черно, Мраморно и Средиземно море. От Канарските острови на север по атлантическото крайбрежие на Европа достига Северно, Балтийско, Норвежко и Баренцово море, а на запад по американското крайбрежие на Атлантическия океан – от н. Хатерас до Лабрадор.
Разпространение и численост в България. В миналото (до 1970 г.) черноморската скумрия е един от първостепенните стопански видове за българския черноморски риболов [1, 2, 3]. Зимува в Мраморно море и през пролетта навлиза в Черно море по посока на северозападната му част, където се придвижва за охранване. Минавайки покрай българския бряг се лови в големи количества. През есента, предприемайки обратния път за Мраморно море, вече охранен, отново е обект на промишлен риболов. През последните 46 години обаче навлизането на вида в Черно море рязко се прекъсва и много рядко се ловят единични индивиди [4].
Местообитания. Среща се само в открито море .
Биология. Зимува и се размножава през февруари–май в Мраморно море на дълбочина 50–70 m, температура на водата 14 °C и соленост над 38‰. Полова зрялост достига на 1 година. Плодовитостта варира от 164 000 до 335 000 хайверни зърна. Хайверът е пелагичен и се изхвърля порционно. Има смесен тип на хранене. През пролетта и есента в храната доминират риби – ува, хамсия, дребен сафрид, цаца и атерина, а през лятото се храни основно със зоопланктон [2, 5].
Близки видове. В Черно и Мраморно море се среща още един вид от сем. Scombridae – кольос (Scomber japonicus). От него черноморската скумрия се различава по липсата на плавателен мехур и по окраската в долната половина от страните на тялото, която е без напетнявания.
Отрицателно действащи фактори. Деградация на местообитанията, свързана с денонощен воден транспорт на морски съдове през Босфора. Замърсяване на водите и свръхулов.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985) и ЧК на Черно море (1999).
Необходими мерки за опазване. Забрана за риболов на скумрия в Черно море и извършване на постоянен мониторинг на популацията на вида.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1951; 2. Стоянов и др., 1963; 3. Константинов, 1964; 4. Карапеткова, Живков, 1995; 5. Световидов, 1964.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
